Пъзелът Ракитово – холограма на живота на Земята през последните 4-5 милиона год
Публикувано на 27 Jul 2021 08:47
Дори и днес, във века на информационните технологии, много хора не знаят какво е холограма. Но всеки човек дълбоко в себе си носи холографската идея. Та нали човекът е микрокосмос и е отражение на Вселената – макрокосмоса? Още Орфей е казал: „Познай себе си и ще познаеш Вселената и Боговете”. Излиза, че ако светът изчезне, само по информацията от едно негово парченце – един човек, той може да бъде възстановен. Но имаме ли информационен образ на човека?
Ако по някакъв странен начин попаднем в една точка от земното кълбо и тази точка е Ракитово, ще ни се иска да знаем как е протекъл животът на Земята. Обикаляйки една територия от около четвърт милион декара, територията на община Ракитово – площ колкото върха на игла в сравнение с площта на Земята, ние ще намираме какво ли не: кости от гигантски изчезнали животни, неолитни керамични рисувани съдове и кремъчни инструменти, запустели златни мини, руини от крепостни стени от античността, зидове от средновековни крепости... Парченца от пъзел. Какво ли би се случило ако сглобим пъзела Ракитово?
На първото парченце от пъзела ще се разходим из Джурасик парк от с. Дорково – на 7 км от Ракитово. В него има над тридесет животински вида от преди 4-5 милиона години. Стадо мастодонти се разхожда величествено, маймуни примати подскачат с крясъци по редките дървета на субтропичната савана, търчат изчезналите днес трипръсти коне хипариони, развяват грива лъвове и ръмжат саблезъби тигри. Редуват се сезони на суша и поройни дъждове, които превръщат Чепинското корито в езеро и блато.
На друго парченце от пъзела, през епохата на ранния неолит от преди 6 хил. г. пр. н. е., се появяват селища на хора. Климатът вече не е субтропичен. Наскоро, само преди 4-5 хиляди години, е завършил последният ледников период. Вече не е толкова студено, от ледът по планината са останали тук-таме само малки езера с ледников произход. Постепенно се оформя година с четири сезона при умерен климат.
В Чепинското корито има няколко неолитни селища, от които е проучено само това от Ракитово, в местността „Макаков мост”. То е на брега на един ръкав на разлялата се река. Виждаме десетина жилища с трапецовидна форма и хора, а край тях се разхождат първите одомашнени животни. Тук е най-старата в света работилница за кремъчни инструменти. Върху керамичните съдове се появяват рисунки, които са уникални и са наречени от археолозите от БАН рисунки със стил Ракитово. След катаклизъм или епидемия животът в селището е замрял за около хиляда години, после хората се връщат отново и построяват къщи върху старите основи.
На трето парченце от пъзела се появяват отнякъде хора на коне. Това се случва около 4 хил. г. пр. н. е. Първоначално само гледат. Те идват от север и се наричат беси, тракийско племе. Заселват се по планината. Защо идват точно тук? Засега е загадка. Може би тук е имало мегалитни светилища и това ги е привлякло. Защото на тракийски „беси” означава „вярващи”. Дошли са тук, защото е свещено място. Бесите са поклонници на Слънцето и на огъня. Посрещат изгрева на Слънцето, изпълняват ритуали мистерии в пещерите, построяват светилища на най-почитания от тях Бог Сива-Дионис, пеят песни за божествената троица: Вишна бога, Сива бога и Бела бога (Вишну, Шива, Брахма). За да изработят ритуалните си съдове се занимават с рударство – недрата на планината са надупчени като швейцарско сирене от галериите на техните рудници.
Към централното светилище на Сива-Дионис тръгват поклонници от целия древен свят. Ето го Александър Македонски през 335 г. пр. н. е., точно преди походът срещу Персия. Той пита пророчицата от светилището и жреците какво е определил за него Сива-Дионис и научава, че ще стане владетел на света. Стига чак до Индия, за да разбере, че и там почитат същите богове – Вишну, Шива и Брахма.
Ето, към светилището идва Гай Октавий – бащата на първия римски император Октавиан Август. Той пита за невръстния си две годишен син и научава, че след години момчето ще стане владетел на света като Александър Велики.
На друго парченце от пъзела се вижда Христовото време – 13-11 год. пр. н. е. По тези места победно крачат римските легиони. Тук те с огън и меч променят района. Горите са опожарени, светилищата са унищожени, бесите са оковани във вериги и част от тях са изпратени в робство. Римляните искат злато и сребро, искат минерали и след около 106 година от н. е. рудниците отново заработват. Строят се прочутите римски пътища, работят монетарници. Недалеч от Ракитово минава Виа Траяна. Има мрамор и се появява белият римски град Ремово.
Апостол Павел е чул за бесите и идва да им проповядва за Спасителят Исус Христос. Годината е 52 сл. н. е., на път от Филипи към града на император Траян – Никополис ад Нестум. Бесите държат на своя бог Сива-Дионис и на неговият пратеник – Орфей. Апостол Павел заръча бесите да бъдат спечелени за новата вяра и след него идват други мисионери. Успява през 396 год. римският епископ Никита Бело-Палански (Ремесиански). И започва строителство на християнски храмове – три корабни кръстокуполни базилики. На местата на стотиците бески светилища се появяват стотици храмове – 218 църкви и 32 манастира.
На следващото парченце от пъзела се виждат конници в броня – рицарите от четвъртия кръстоносен поход. Те стоят повече в полето край Филипопол. Но техният император Анри Фландърски вече е научил, че зад първата планинска верига има чутовна крепост град, наречена Цепина. Това е столицата на претендента за трона на България, сестриния син на убития цар Калоян – боляринът Алексий Слав. Император Анри кани Алексий Слав в Константинопол, дава му титлата Деспот и му предлага единствената си дъщеря Маргарита-Изабела, още невръстна, за жена в замяна на подкрепа и приятелство. Надява се Слав да се върне в Търново и заедно да управляват Балканите.
На друго парченце от пъзела се виждат сълзи и се чува плач. Виждат се ятагани и облекла от Ориента. Идват османските нашественици със своята нова религия. Дошъл е 14 век - рушат се крепости. После идва 17 век – рушат се църкви и манастири. Християнството се сменя с ислям.
Последното парченце от пъзела – Ракитово днес. Планинска община с три селища Ракитово, Костандово и Дорково. Сега тук живеят хора от няколко етноса, с няколко религии: българи християни, българи мюсюлмани, армъни, роми, православно християнство, ислям, евангелисти. Чуват се различни езици: български, ромски, армънски.
Възможно ли е на едно парченце земя, голямо колкото върха на игла, да се види историята на Земята? Като на филмова лента се сменят епохите. Субтропичният климат се сменя с умерен. Разхождат се и изчезват динозаври. Идва и си отива ледниковият период, а след него се появява най-старата изследвана култура на света – неолитната, за която някои учени казват, че е следа от атлантите. Идва и си отива един от най-старите и многобройни народи в света – траките. Изгрява и залязва римското влияние. Идват и си отиват османците. Пламва и огрява целия свят светлината на Орфизма, станал основа на съвременната световна култура. Смесват се християнство и ислям.
Възможно ли е на едно парченце земя, голямо колкото върха на игла, да се види историята на Земята? Да, възможно е! Ако наредим пъзелът, наречен Ракитово. Чрез виртуалните технологии можем да бъдем в Ракитово, но да видим като на филмова лента историята на Земята. Епохите тук са се отразили ярко и дават възможност да добием представа за най-важните промени и събития по цялата земя през времето на последните 4-5 милиона години.
Свилен Топчиев, Сдружение „Суткя“
Ако по някакъв странен начин попаднем в една точка от земното кълбо и тази точка е Ракитово, ще ни се иска да знаем как е протекъл животът на Земята. Обикаляйки една територия от около четвърт милион декара, територията на община Ракитово – площ колкото върха на игла в сравнение с площта на Земята, ние ще намираме какво ли не: кости от гигантски изчезнали животни, неолитни керамични рисувани съдове и кремъчни инструменти, запустели златни мини, руини от крепостни стени от античността, зидове от средновековни крепости... Парченца от пъзел. Какво ли би се случило ако сглобим пъзела Ракитово?
На първото парченце от пъзела ще се разходим из Джурасик парк от с. Дорково – на 7 км от Ракитово. В него има над тридесет животински вида от преди 4-5 милиона години. Стадо мастодонти се разхожда величествено, маймуни примати подскачат с крясъци по редките дървета на субтропичната савана, търчат изчезналите днес трипръсти коне хипариони, развяват грива лъвове и ръмжат саблезъби тигри. Редуват се сезони на суша и поройни дъждове, които превръщат Чепинското корито в езеро и блато.
На друго парченце от пъзела, през епохата на ранния неолит от преди 6 хил. г. пр. н. е., се появяват селища на хора. Климатът вече не е субтропичен. Наскоро, само преди 4-5 хиляди години, е завършил последният ледников период. Вече не е толкова студено, от ледът по планината са останали тук-таме само малки езера с ледников произход. Постепенно се оформя година с четири сезона при умерен климат.
В Чепинското корито има няколко неолитни селища, от които е проучено само това от Ракитово, в местността „Макаков мост”. То е на брега на един ръкав на разлялата се река. Виждаме десетина жилища с трапецовидна форма и хора, а край тях се разхождат първите одомашнени животни. Тук е най-старата в света работилница за кремъчни инструменти. Върху керамичните съдове се появяват рисунки, които са уникални и са наречени от археолозите от БАН рисунки със стил Ракитово. След катаклизъм или епидемия животът в селището е замрял за около хиляда години, после хората се връщат отново и построяват къщи върху старите основи.
На трето парченце от пъзела се появяват отнякъде хора на коне. Това се случва около 4 хил. г. пр. н. е. Първоначално само гледат. Те идват от север и се наричат беси, тракийско племе. Заселват се по планината. Защо идват точно тук? Засега е загадка. Може би тук е имало мегалитни светилища и това ги е привлякло. Защото на тракийски „беси” означава „вярващи”. Дошли са тук, защото е свещено място. Бесите са поклонници на Слънцето и на огъня. Посрещат изгрева на Слънцето, изпълняват ритуали мистерии в пещерите, построяват светилища на най-почитания от тях Бог Сива-Дионис, пеят песни за божествената троица: Вишна бога, Сива бога и Бела бога (Вишну, Шива, Брахма). За да изработят ритуалните си съдове се занимават с рударство – недрата на планината са надупчени като швейцарско сирене от галериите на техните рудници.
Към централното светилище на Сива-Дионис тръгват поклонници от целия древен свят. Ето го Александър Македонски през 335 г. пр. н. е., точно преди походът срещу Персия. Той пита пророчицата от светилището и жреците какво е определил за него Сива-Дионис и научава, че ще стане владетел на света. Стига чак до Индия, за да разбере, че и там почитат същите богове – Вишну, Шива и Брахма.
Ето, към светилището идва Гай Октавий – бащата на първия римски император Октавиан Август. Той пита за невръстния си две годишен син и научава, че след години момчето ще стане владетел на света като Александър Велики.
На друго парченце от пъзела се вижда Христовото време – 13-11 год. пр. н. е. По тези места победно крачат римските легиони. Тук те с огън и меч променят района. Горите са опожарени, светилищата са унищожени, бесите са оковани във вериги и част от тях са изпратени в робство. Римляните искат злато и сребро, искат минерали и след около 106 година от н. е. рудниците отново заработват. Строят се прочутите римски пътища, работят монетарници. Недалеч от Ракитово минава Виа Траяна. Има мрамор и се появява белият римски град Ремово.
Апостол Павел е чул за бесите и идва да им проповядва за Спасителят Исус Христос. Годината е 52 сл. н. е., на път от Филипи към града на император Траян – Никополис ад Нестум. Бесите държат на своя бог Сива-Дионис и на неговият пратеник – Орфей. Апостол Павел заръча бесите да бъдат спечелени за новата вяра и след него идват други мисионери. Успява през 396 год. римският епископ Никита Бело-Палански (Ремесиански). И започва строителство на християнски храмове – три корабни кръстокуполни базилики. На местата на стотиците бески светилища се появяват стотици храмове – 218 църкви и 32 манастира.
На следващото парченце от пъзела се виждат конници в броня – рицарите от четвъртия кръстоносен поход. Те стоят повече в полето край Филипопол. Но техният император Анри Фландърски вече е научил, че зад първата планинска верига има чутовна крепост град, наречена Цепина. Това е столицата на претендента за трона на България, сестриния син на убития цар Калоян – боляринът Алексий Слав. Император Анри кани Алексий Слав в Константинопол, дава му титлата Деспот и му предлага единствената си дъщеря Маргарита-Изабела, още невръстна, за жена в замяна на подкрепа и приятелство. Надява се Слав да се върне в Търново и заедно да управляват Балканите.
На друго парченце от пъзела се виждат сълзи и се чува плач. Виждат се ятагани и облекла от Ориента. Идват османските нашественици със своята нова религия. Дошъл е 14 век - рушат се крепости. После идва 17 век – рушат се църкви и манастири. Християнството се сменя с ислям.
Последното парченце от пъзела – Ракитово днес. Планинска община с три селища Ракитово, Костандово и Дорково. Сега тук живеят хора от няколко етноса, с няколко религии: българи християни, българи мюсюлмани, армъни, роми, православно християнство, ислям, евангелисти. Чуват се различни езици: български, ромски, армънски.
Възможно ли е на едно парченце земя, голямо колкото върха на игла, да се види историята на Земята? Като на филмова лента се сменят епохите. Субтропичният климат се сменя с умерен. Разхождат се и изчезват динозаври. Идва и си отива ледниковият период, а след него се появява най-старата изследвана култура на света – неолитната, за която някои учени казват, че е следа от атлантите. Идва и си отива един от най-старите и многобройни народи в света – траките. Изгрява и залязва римското влияние. Идват и си отиват османците. Пламва и огрява целия свят светлината на Орфизма, станал основа на съвременната световна култура. Смесват се християнство и ислям.
Възможно ли е на едно парченце земя, голямо колкото върха на игла, да се види историята на Земята? Да, възможно е! Ако наредим пъзелът, наречен Ракитово. Чрез виртуалните технологии можем да бъдем в Ракитово, но да видим като на филмова лента историята на Земята. Епохите тук са се отразили ярко и дават възможност да добием представа за най-важните промени и събития по цялата земя през времето на последните 4-5 милиона години.
Свилен Топчиев, Сдружение „Суткя“
Велинград тел: 0876521487
.jpg)
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023