Родителите ни казват, че всяка възраст има своите преимущества и недостатъци. За възрастните ние, четиринадесетгодишните, сме още млади, неопитни. Според нас самите сме големи, зрели, не си играем вече на играчки. Лесно ли е да си на 14 години? На този въпрос може да отговори само човек, който е на тази възраст. Такава съм аз сега: 14-годишна, млада, незряла, както се казва - животът е пред мен. Колко хубаво би било, ако помнехме преживяванията, натрупания опит от предишни животи. Така нямаше да грешим, щяхме да знаме всичко от ранна възраст. Уви, тази способност не ни е дадена. Тийнейджърските години да решаващи за нас, защото сега ние избираме пътя, по който ще вървим. Френският философ Рене Декарт е казал “Мисля, следователно съществувам”. Прилагайки тази мисъл към нашата възраст, бих казала, че това е моментът, в който трябва да започнем самостоятелно да мислим, тоест да съществуваме. Ние търсим собствения си образ. Някои от няс подражават на известни личности. Техни идоли са Мишо Шамара, Еминем, Дистинис чайлд и др. Но времето тече, а с него ще отмине и модата на сегашните личности. Както ще стане с подражателите им тогава? Ще успеят ли да изградят собствен образ? Няма невъзможни неща. Няма “не мога”, има “не искам”. На 14 всичко ни се вижда лесно осъществимо и постижимо. Светът е розов, морето е до коляно. Живеем, изпълнени с мечти, блянове. Правим планове за бъдещето. Стремим се към един свят по-красив, по-съвършен. Юношеските години са едни от най-хубавите. Тогава сме заедно със семейството си, с най-близките хора. За тези години по-късно ще си спомняме с обич и тъга. Но в тази възраст още нямаме опит, не знаем кое е правилно и кое не. Това са години, в които някои от нас се отклоняват от правия път, неосъзнавайки колко пагубно за тях е това. Могат да тръгнат в правилната посока, ако се усетят навреме. Защото трудното се преодолява, докато е лесно и голямото - докато е малко. От нас зависи как ще продължим. Лилия Арсова, VIII клас