След трагичната гибел на седемте български деца в столичната дискотека “Индиго” в съзнанието ми възникнаха редица спомени, мисли и асоциации от миналото. Естествено, днешните деца и младежи не могат да копират всичко, но има някои основни показатели за правилното възпитание в семейството, училището и обществото. Ние живеехме и учихме при много лоши условия. В нашето село Ковачевица нямаше електричество, уроцити се учехме с осветление на борина. Кино посетихме вече като ученици в гимназията, а на влак се качихме след завършване на гимназията. Униформата ни респектираше, домашното възпитание на трудолюбие ни даваше сила и воля да гоним върховете. Не знаехме това що е тютюнопушене и употреба на алкохол. За нас бяха недостъпни и журовете, организирани от градските ученици. В неделните дни и през ваканциите ние бяхме включени в селскостопанската работа, направа на пътища, по дърводобива и дървопреработването, смолодобива и лесокултурните мероприятия. Взискателността на нашите родители до голяма степен допринасяше за нашия стремеж към учене и професионализъм. Тук искав да споделя, че голям дял за нашето образование и възпитание имаха нашите учители. Сред тях особено ярко се откроява моят начален учител Стоян Жерев. Със своя личен пример на трудолюбие, на трезвеност, на зачитане на детската личност той изгради от нас до голяма степен пълноценни граждани, годни да се справят с редица трудности в живота. Днес нашата младеж има задачата да участва активно в демократичните промени, да бъдат истински патриоти. Семейството и училището, обществото ни е длъжник на прекрасното ни младо поколение по отношение правилното възпитание и издигане авторитета на майка България! Да се надяваме, че това ще стане в бъдеще с усилията на цялото общество. Георги Шумарев, педагог