

IN MEMORIAM: 3 години без Петър Гелин
Публикувано на 09 Mar 2021 08:39
Преди 3 години, на 3 март 2018 г., ни напусна Петър Гелин. Той е автор на повече от 35 книги, свързани с историята и географията на родното му Ракитово и целия Чепински край. Като краевед Петьо познаваше миналото, като журналист се интересуваше от настоящето, като писател умееше да пресъздава светове. Бе един от съоснователите на Българското пещерно дружество в Ракитово, както и летописец на неговата интересна история. Петър Гелин ни остави книги за миналото и днешния ден на Ракитово, за Цепина, пещерата Лепеница, за „слоновата кост“ край Дорково, за Божите места на вярата в нашия край, за Юндола и Цигов чарк, за дефилето на Чепинска река... Написа много апострофи - за мъже, жени, политици, приятели, създаде „магарешки трънчета“ и стихове.
Читателите на „Темпо“ през годините са имали много срещи с Петър Гелин - и като журналист, и като автор, и като събеседник. За да си спомним за него, подбрахме текстове от неговата книга „Прищевки“, изязла през 2006 г. В краткия предговор Петър Гелин пише: „Прищевките са своеобразни като човешките характери. Една гледа надясно, друга е обърната наляво, трета стърчи нагоре и ти се иска да й настиснеш малко главата, та да не я вири толкова. Прищевките щръкваха в главата ми и една подир друга се нареждаха на хартията. Те идваха непитани, нечакани. Не искаха да отминат незабелязано в потока на мислите. Всяка от тях кара към размисъл. А нали ние, хората, сме мислещи същества...“
Афоризмите плачат за тълкуване, а няма кой да им намигне и да ги развесели.
***
Философите са от един дол дренки, но с различен вкус.
***
Часовниците са термометрите на времето.
***
Не бива да забравяте приятелствата на сърцето си.
***
Политиката е настървено куче, което хапе събитията.
***
Любовта има мирис на непокорно сено.
***
Музиката обича красивите души.
***
Цвете в ръката на жена - недоизказано стихотворение.
***
Сравняваше хайдутите с хайдуци, а когато стана хайдук, се провъзгласи за хайдутин.
***
Празният джоб води към банката.
***
Времето неусетно минава през часовниците ни, позадържа се в душите ни, колкото да отдъхне и се спира в телата ни, започвайки да ги руши.
***
Зимата обича весело вино и вик на прасе.
***
Жарта плаче за нестинарка, а искат да я утешат с вода.
***
Не може да протестираш, ако си сит, с пълна кесия и в топла стая. Гласът ти ще се изгуби в кесията.
***
Старите кръчми са убежище за лудите глави.
***
Всяко общество пати от душевните тлъстини на вождовете си.
***
При пчелите няма трудово обучение.
***
В дълбочината на мисълта се давят много празни глави.
***
Тънките намеци са с дебело съдържание.
***
Вятърните мелници не объркват посоката на вятъра.
***
Чешмите са течащо време.
***
Провинцията бавно, но сигурно унищожава твореца.
***
Когато словата изместват делата, делата престават да вярват в словата.
Петър Гелин
Читателите на „Темпо“ през годините са имали много срещи с Петър Гелин - и като журналист, и като автор, и като събеседник. За да си спомним за него, подбрахме текстове от неговата книга „Прищевки“, изязла през 2006 г. В краткия предговор Петър Гелин пише: „Прищевките са своеобразни като човешките характери. Една гледа надясно, друга е обърната наляво, трета стърчи нагоре и ти се иска да й настиснеш малко главата, та да не я вири толкова. Прищевките щръкваха в главата ми и една подир друга се нареждаха на хартията. Те идваха непитани, нечакани. Не искаха да отминат незабелязано в потока на мислите. Всяка от тях кара към размисъл. А нали ние, хората, сме мислещи същества...“
Афоризмите плачат за тълкуване, а няма кой да им намигне и да ги развесели.
***
Философите са от един дол дренки, но с различен вкус.
***
Часовниците са термометрите на времето.
***
Не бива да забравяте приятелствата на сърцето си.
***
Политиката е настървено куче, което хапе събитията.
***
Любовта има мирис на непокорно сено.
***
Музиката обича красивите души.
***
Цвете в ръката на жена - недоизказано стихотворение.
***
Сравняваше хайдутите с хайдуци, а когато стана хайдук, се провъзгласи за хайдутин.
***
Празният джоб води към банката.
***
Времето неусетно минава през часовниците ни, позадържа се в душите ни, колкото да отдъхне и се спира в телата ни, започвайки да ги руши.
***
Зимата обича весело вино и вик на прасе.
***
Жарта плаче за нестинарка, а искат да я утешат с вода.
***
Не може да протестираш, ако си сит, с пълна кесия и в топла стая. Гласът ти ще се изгуби в кесията.
***
Старите кръчми са убежище за лудите глави.
***
Всяко общество пати от душевните тлъстини на вождовете си.
***
При пчелите няма трудово обучение.
***
В дълбочината на мисълта се давят много празни глави.
***
Тънките намеци са с дебело съдържание.
***
Вятърните мелници не объркват посоката на вятъра.
***
Чешмите са течащо време.
***
Провинцията бавно, но сигурно унищожава твореца.
***
Когато словата изместват делата, делата престават да вярват в словата.
Петър Гелин
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023