Струва ми се, че призивът на един зам.-областен управител на Пазарджик от преди години “Да изгоним християните от Родопите” бавно и полека се реализира в нашата община. Младите образовани хора не се връщат във Велинград. Хората от средното поколение заминават или в големите градове, или в чужбина. Скоро за нас няма да има място - част от хората от района в общината раждат по много деца, за тях има работа, има и социални помощи. Някои стават по-нагли, защото се появи Фидел Беев - ярък пример за това какво се получава от 15 години лошо управление. Но най-страшното е не, че по-голямата част от българомохамеданите си го обичат и гласуват за него - те винаги са били объркани същества, а фактът, че част от християните в общината предават града, водени единствено от личния си интерес и с дребните си робски душици зачеркват бъдещето на децата ни.
Светът изгуби своя Бог!!! Велинградчани освен Бог изгубиха достойнството си.
В България е прекрасно да си простак - нищо не се иска от тебе, само да се държиш идиотски пред камерата. Когато пък си имаш и телевизия, пълна с хора, готови да те величаят денонощно, хора далеч от журналистиката, хора заели удобната поза за някого, който ги купува за жълти стотинки - тогава простакът става герой. И няма спасение!!!!! Не знам как може да се събуди този народ, въпреки че не са малко непродалите се за пари хора?! Има ли “юнак”??? Пак ли спи дълбок робски сън??? Само дето сега робуваме на болни мозъци, алчни за пари, без всякакви ценности и морал!!! Колко години ще търпим този път? Ще продължава ли всеки “да се спасява поединично”, правейки се, че случващото се в държавата и общината му не го засяга??? И докъде ще стигнем, потънали в злоба, егоизъм и простотия?! Стигнахме - там, където заслужаваме. На 25 септември 2005 г. всички си получихме заслуженото - районът си избра човека на “техния” Фидел. Предателите от града (Иван Вазов ги нарече преди век с точната дума - мекерета) си подсигуриха постчета и гнусно спокойствие..., а останалите - болката, че човешкото падение може да вземе такива размери, че сме безсилни да променим нещата, че не опазихме града си.
Ами да се спасяваме - пак поединично! Накъдето ни видят очите! Само да не затъваме повече в тази бездуховност и простотия. Едно е сигурно: всички ще плащаме и то много ще плащаме и нашите потомци жестоко ще ни съдят. Боряна Белухова