Малко са хората, които са се замисляли: колко и кои са т.н. ”известни личности” на Велинград . А те наистина са много за такъв малък градец като нашия! И си задаваме друг въпрос: а кои от тях са направили лично нещо добро за града ни. Тук веднага искам да уточня нещо важно: тези личности може и да не са родени в града, но са свързани с него. Не е важно само да са били на висока публична позиция в града или страната ни, но да имат личен принос, като под „принос” разбирам дарение, дълъг творчески път, организация, съдействие (лобиране) за полезни за града ни дейности и т.н. Важно е и другото: а как ние се отнасяме към техния принос или липса на такъв? Сетих се за всичко това, тъй като често в града ни се правят дарителски кампании и това е нещо добро. Ето, сега се събират дарения за читалищата в Лъджене и Чепино, за болницата .... И понеже и аз съм дарител, следя кои са дарителите.
И веднага трябва да отбележа приноса на г-жа Милена Драгийска - изпълнителен директор на „Лидл България“, родена във Велинград, която спечели приза Мениджър на годината 2020 ! Тя не само направи значимо дарение за построяване на ново отделение за КОВИД в нашата болница но което е по-важното – излезе с обръщение за такава кампания към всички граждани! Аз поне не помня подобна иницатива от друга известна велинградска личност!
Като стана дума за дарителството, да припомня, че то винаги е било част от нашето Възраждане, от нашето Съзидание! И не става въпрос само за прочутите братя Евлоги и Христо Георгиеви, с чието дарение е построен Софийският университет! Малцина са, които знаят, че най-богатият българин за всички времена е.Ненчо Палавеев от Копривщица, чието богатство може да се сравнява само със съвременни световни финансови акули . След като работил в чужбина и натрупва огромно състояние, през 1925 г. хаджи Ненчо Палавеев се завърнал в родната Копривщица. Именно тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои средства той построил паметника на Априлското въстание (костницата), която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел”, постройките и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието, читалището в града, което носи неговото име. Дарява около 100 000 лв. за ремонт на старото училище, в което е учил. Благодарение на него в Копривщица е издигнат и паметник на Димчо Дебелянов. Близо един милион лева, благодетелят предоставя за ремонт на камбанарията при църквата „Св. Николай“.
Известно е, че сега най-богатият българин (по официални данни) е велинградчанинът Васил Божков. Някой да е чул за толкова време той да е дарил на града нещо значимо, като хаджи Ненчо Палавеев? А какво пречеше на Васил Божков, Николай Гяуров и още няколко богати велинградчани да подпомогнат или дори изцяло да завършат строежа на печално известния „културен дом”, грозящ повече от 30 години центъра на града? Това спокойно можеше да стане в началото на 90-те, когато цените бяха десетки пъти по-ниски, грубият строеж беше завършен и все още нов, а не както сега - тънещ в разруха. Тази сграда можеше да се нарича примерно „Дом на културата Николай Гяуров”(аналогично на пловдивския ”Дом на културата Борис Христов) и там щяха да се провеждат фестивали, концерти, можеха да гостуват опери или известни оперни певци от България и света, да се провежда традиционният фестивал на музикалния филм, носещ името на Николай Гяуров и какво ли още не! Можеше, ама не! Умишлено не говоря за Николай Гяуров. Последното бледо и невзрачно отбелязване на неговата годишнина беше поредното доказателство за умишленото му игнориране от разни местни чехълчета. Помните ли какво е отговорил кметът на община Лъджене от 1934-38 г. Йосиф Шнитер, когато местните „умници” го натискали вместо плажа да направи паважа по главната улица? „Плажа ще направи паважа”, мъдро отговорил той, както и станало. Така и културният дом би могъл да стане печеливш и с тази печалба да се подпомогнат други местни начинания.
Какво е направила за града си велинградчанката Лидия Шулева , първи заместник министър-председател и министър в царското правителство от 2001 до 2005 г.? Помните ли как тя през 2003 г. се беше заканила, че „проектът “Сютка” трябва да се реализира, а не да обвиняваме кишата, сушата и т.н.”? 17 години след това никой вече не говори за този проект. А тя можеше да направи много за Велинград! Още тогава можеше да се започне реализацията на т.н. ”воден цикъл” на града, защото още не беше започнал големият строеж на десетки нови хотели. Тогава трябваше да се направи и ремонт на пътя от Варвара до Велинград, до Юндола и Банско, както и на околовръстното на Велинград. Какво направи Л. Шулева за емблемата на Велинград Клептуза - въпрос, който още не е решен? И най-вече защо и тя не си мръдна пръста за довършване на културния дом? За разлика от нея, сегашното вице Томислав Дончев наля десетки милиони за изграждане на обходи край неговото родно Габрово, макар че още не е започнат тунелът под Шипка!
Помним ли, че Велинград имаше даже и вицепрезидент- Маргарита Попова,която беше и министър на правосъдието? А дали тя е направила нещо за родния си град?
Колко хора знаят, че и настоящият председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов също е от Велинград? Познавам го, защото съм работил в една регионална палата, когато той беше юрист в правния отдел на палатата. Не става въпрос от него да са искат само пари, но той има влияние не само у нас, но и в чужбина и би могъл да се ангажира с организацията на бизнес-форум примерно за туризма в нашия град. А и не само за туризма. Ние кога ще почнем да мислим и за организация на някакво съвременно, чисто производство в града ни, и не само за СПА?
От Велинград са и няколко видни журналисти, като Петър Пунчев и Нери Терзиева. Те биха могли да помогнат за една по-широко медийна кампания за града ни.
Разбира се, когато говоря за горните личности, изрично трябва да заявя,че това е възможно само ако има някаква активност от страна на общината, която поне аз не съм забелязал.
А какво са направили чак толкова за Велинград и поредицата от негови депутати, като за някои хората вече не се и сещат? Ние даряваме мизерните си пари за кръста, за болницата, за читалищата и за какво ли не... Някой чул ли е тези „видни” велинградчани да са дарили дори лев? За тях важи онзи стих: ”Идат като тигри, бягат като овце”! Но не се съмнявам, че когато посетят града най-вече заради неговия празник, те винаги ще са в „прeзидиума”, всички местни мижитурки ще се въртят край тях ,а няма да се сетят за хората, които са направили и правят нещо за града ни!
Как така „изчезнаха” от погледа на хората кметовете от последните 20 години? Не само се крият, но и не правят нищо за града, в т.ч. и дарения. На 13 септември 2020 г= присъствах на срамна сцена: пред общината се подготвяше тържеството за отбелязване годишнината от рождението на Николай Гяуров, когато забелязах един бивш общински кмет...по анцуг?! Той влезе в своя близък имот и въобще не прояви никакво уважение нито към Гяуров, нито към съгражданите си!
Във Велинград е достатъчно да имаш хотел, ресторант или плаж, да се въртиш около кмета, за да минаваш за ВИП-личност и да те кичат с титли! В същото време ние някак забравихме за истинските личности на Велинград. Ще започна с Цвета Шуманова, с нейния уникален живот. След като тя учи в Швейцария и Германия, заминава за САЩ, където работи и печели, но страшната криза от 30-те на 20-ти век на практика заличава всичките й спестявания. И независимо от всичко, именно тя построява къщата в центъра на Велинград и я дарява на НДФ “13 века България”. Известната „Къща на Цвета”, където се помещава и художествената галерия, в която има уникална духовна обстановка!
Колцина са тези, които се сещат и почитат бай Ангел Герин - създателят на първия духов оркестър и откривателят на музикалния талант на Николай Гяуров! Той също не е роден във Велннград, както немалко други видни личности, но е направил много повече от други „самопровъзгласили се” такива! Но като благодарност за това разни общински еднодневки още не са поставили една паметна плоча за него! Помня времето, когато почти всяка надвечер, от май до септември,на площада бай Ангел изнасяше концерти със своя оркестър и хор и то сериозни неща: хорове из опери, български хорови песни! Тогава още нямаше понятие ”дни на културата”. Цялото лято бяха дни на музикалната култура, подарени от бай Ангел Герин!
Вече 5 години местните онбашии пречат да се постави паметна плоча на генерал Атанас Семерджиев и то на мястото на родната му къща, която той дари, за да се построи общината! Няма паметна плоча за човека, който е направил най-много за града ни! Срам и позор!
Много добре впечатление правят момчетата от офроуд клуб „Велинград 4х4“! Те не само организират чудесни национални състезания, но мислят и за града си! Именно те построиха прекрасния навес по пътя за Стария чарк, като го украсиха с чешма, дървената мечка и черешово топче! Направиха и дървените мечки до пазара! Така те вече са „запазена марка” за града!
Има ли велинградчанин, особено турист, който да не познава д-р инж. лесовъд Гено Николов Пеев, доскорошен директор на Горското (който също не е роден във Велинград) и най-вече това, което той изгради като база: ловен дом „Кондев чарк”, международен ловен дом „Самоводица”, прерасните параклиси на Елин връх и Никульова черква, черквата на връх Острец? Всеки път като ходим по тези райски места, с благодарност споменаваме името на Гено Пеев!
А колко много известни лекари имаме! Разбира се, ще започна с д-р Ромил Попов, който лично ме е оперирал и много добре знам каква чистота и ред беше по негово време в хирургията. Именно той беше прототипът на героя от филма „Хирурзи”, който беше сниман в болницата! Единственият, който отказа през 2006 г. званието “Почетен гражданин на Велинград” с думите, че това е прекалено закъсняло признание и че е получил истинското признание на своите пациенти! А сега болница, неговата болница, е докарана до технически фалит и до унизителното положение да й правим дарения! Познавах много добре и други прекрасни лекари, като д-р Балинов, личния ми детски лекар и съсед д-р Данков, д-р Иван Ангелов др. Радвам се, че наскоро по един повод обществеността са сети и за тях, но колко пъти става това? След време те ще бъдат забравени....
Друга уникална личност беше бай Манол Чолев – общественик и педагог, туристически и стопански деятел, световноизвестен есперантист, столетник....Той беше може би първият, който така яростно популяризира туризма и здравословния природен начин на живот не само като като председател на туристическото дружество, но и като активен турист! През 2013 г в Дорково беше открит т.н. Плиоценски парк. Как пък нито един велинградски деятел не се сети, че именно бай Манол Чолев, през 30-те години на 20-ти век, когато е бил учител, е обърнал внимание на изкопаемите останки на мастодонтни от 5 млн.години и че именно на база на неговите разкрития в началото на 80-те години геолози от фирмата „Редки метали“ преоткриват фосилното находище край Дорково и така се стигна и до уникалния музей!
Колцина вече помнят Иван Цанов, бивш директор на горското, през чийто период се извърши огромно залесяване край Велинград ,което имаше не само местно, но и национално значение!
Какво би могло да се направи ли? Първото е да не забравяме тези истински местни патриоти, които са направили много и от сърце и които вече не са между нас. Имам отделно официално предложение до общината за създаване на своеобразен „Мемориал на известните личности на Велинград”, както и статия в „Темпо”, така че не бих искал отново да ви занимавам с него. Както се казва: „Кой разбрал-разбрал”!
Що се отнася до живите, нека те сами преценят доколко мислят за родния си град. И разбира се, общината трябва да си изгради стратегия за тяхната съпричастност така, както са направили и други български градове. Помня как преди десетина години тогавашният кмет на Перник Росица Янакиева (лека й пръст) събра 80 известни и достойни перничани, които бяха удостоени със специален приз с официална церемония на крепостта “Кракра”. Ето това липсва в подхода на нашата община - да създаде усещането за общност и съпричастност, да се сеща за живите и мъртвите истински велинградчани, за сметка на разни политически конюнктурни еднодневки! Но най-важното е, да поставим в нашите мисли и почит всеки на мястото му според това, което е направил за Велинград, а не според това къде е роден и какъв пост заема!
Иван Велчев