Тази година се навършват 75 години от създаването на балетната група към читалище „Отец Паисий-1893“ кв. Лъджене, Велинград.
В края на 1943 година в града ни имаше много евакуирани семейства от София, Пловдив. На сцената в читалището в Лъджене бе евокуиран и Южнобългарският театър от Пловдив, където непрекъснато се репетираше, свиреше, играеше.
Тогава се подготвяше оперетката „Златното момиче“ под ръководството на диригента и учител по музика Димитър Суганов с участието на Здравка Чолакова и Петър Добрев. В оркестъра на оперетката свиреха много добри музиканти.
Едно от евакуираните семейства - Йорданови от София, имаха три много музикални деца. Това е Любен Йорданов, който свиреше на цигулка и стана известен цигула. Сестра му Лили свиреше на пиано, а най-малкият брат Здравко свиреше на виолончело и по-късно стана преподавател и професор в Музикалната академия. Те също участваха в оркестъра.
В едно от действията ние, няколко момичета, играехме балет като самодиви.
Касиерката на Плавдивския театър имаше дъщеря на 14-15 години, близо до нашата възраст и още от малка играеше в някои театрални постановки. Казваше се Мила Павлова. Та тази Мила видяла как играем и решила да образува балетна група към читалището, която да изпълнява различни танци.
Групата ни се състоеше от седем момичета с ръководител Мила Павлова, която играеше и с нас: Лили Сарафова - дъщеря на Кръстьо Сарафов, на която майката беше актриса в театъра, Лили Захова, Босилка Масларова, Катя Тумбина, Дора Шуманова и Маргарита Масларова.
В този състав започнахме да подготвяме много балетни постановки - тиролски, негърски, виенски валсове и казачоци. Участвахме в художествени и тържествени вечери, а така също и в много състезания и фестивали.
След като Пловдивският театър си замина, ръководител стана Лиляна Захова, чиято голяма любов бяха балетът и театърът.
Минаваха години, една по една завършвахме гимназия и всяка тръгна по своя житейски път. Лиляна взе нови момичета, от които създаде добра група, а после откри балетна школа към читалището. Те също вземат участие в конкурси, фестивали из много градове, даже и извън границите на България, като винаги носеха големи награди и отличия. Лиляна Захова ръководеше балета до своето пенсиониране.
Така бе създадена първата балетна група към читалище „Отец Паисий-1893“ във Велинград с основател Мила Павлова, която стана известна драматична артиска в Народния театър в София.
Мила Павлова е родена през 1928 година в Пловдив. На театралната сцена започва да играе още от дете, почти на 9 години, но публиката я приема много добре. Забелязана е от Николай Масалитинов, който след премиерата на „Платон Кречет“ в Пловдив, в която тя участва в ролята на Мая, й подарява хризантема от своя букет. Още тогава за нея се пишат статии, правят се предсказания за бляскаво бъдеще.
За жалост Мила Павлова игра само 12 сезона на сцената на Народния театър. Но тя остави незабравими следи в историята на българския театър, забележителни сценични образи от българската и световната класика, като „Нора“ от Ибсен, „В полите на Витоша“ от П. Яворов, Соня от „Дачници“ на Максим Горки, „Към пропаст“ на Иван Вазов и др.
С Апостол Карамитев бяха добри приятели и партньори. Игра в „Салемските вещици“ с Иван Димов. В Златния фонд на българското радио се съхраняват нейни рецитали по стихове на най-големите ни поети.
Носителка беше на званието „Заслужил артист“, но почина много млада през 1963 година.
Мила Павлова живя малко в нашия град, но остави незабравими спомени.
Балетът и мажоретките продължават да играят и да участват в провежданите в нашия град тържества.
Босилка Масларова Пеева