През 2004 г. г-жа София Ключкова дойде в редакцията по повод строежа на бензиностанция и жилищна сграда пред детската градина „Слънчице“, за която е работила неуморно десетилетия наред като учител и директор. Дойде със силно критична статия и това сложи началото на поредица от смели материали, които през годините тя написа в „Темпо“.
Г-жа София Ключкова беше най-смелият гражданин на Велинград. Тя посочваше проблемите, критикуваше виновните, сигнализираше до институциите, но и винаги работеше за намиране на решения по важни обществени каузи. В някои отношения беше нашият велинградски Дон Кихот – видеше ли „вятърна мелница“, беше готова за борба в името на справедливостта, без страх, с чисто сърце. Беше неудържима в желанието си да „подреди“ ако не целия свят, то поне целия град… Затова понякога трупаше грешки, които радваха недоброжелателите й – а те бяха много, бяха силни, бяха властимащи… Но Софка имаше неоценими качества, които й помагаха да изпълнява своята мисия на гражданин. Умееше да разпознава и да поправя грешките си, не само да слуша, а и да чува чуждото мнение. Беше от онези хора, за които се казва, че са като локомотив – застават начело и подчиняват цялата своя и обща енергия за постигане на поставената цел. По този начин успя да направи много за нашия град и община:
* През 2007 г. създаде Инициативния комитет „Да поработим за Велинград“. Да, както обичат да подчертават нейните критици, комитетът нямаше съдебна регистрация. Но пък свърши повече общополезна работа от много други регистрирани НПО, сдружения и политически партии във Велинград.
* През 2009 г. организира първата си голяма дарителска акция, в резултат на която стана факт Ритуалната зала на Централните гробища.
* През 2010 г. започна своите „Разходки из СПА столицата“, като събра в албум и в статии фотодокументи за нерегламентирани сметища, ромски махали, безобразия в паркове и градинки, разрушения в бани и паметници на културата… Реакциите не закъсняха и бяха полюсни: от аплодисменти, че показва истината до критики, че руши имиджа на курорта.
* През 2012 г. София Ключкова беше единственият (!) последователен критик на проваления проект за воден цикъл във Велинград. Нито един общински съветник, нито един политик от нито една местна партийна централа, нито едно сдружение не зае публично позиция по тази толкова важна за развитието на града ни тема.
* През 2013-14 г. беше в първата редица на защитниците на тезата, че Велинград трябва да остане екологично чист регион без рудодобив. Свърши огромна работа по събиране на подписката, в организацията на обществените обсъждания и митингите. И така до последня ия граждански митинг това лято, все с искането за прекратяване на концесията за мината.
* През 2016 г. посвети цялата си енергия на построяването на възпоменателния християнски кръст във Велинград. Заедно с другите поддръжници на идеята събира пари от човек на човек, чисти парка, боядисва огради, организира доброволци… Въпреки трудностите, беше първата, която каза, че Кръстът ще огрее Велинград на Коледа. И… чудото стана! А аплодисментите, които получи от хората на освещаването на 24 декември 2016 г., бяха един от нейните моменти на заслужена радост.
* През 2017 г. със съдействието на общината успя да превърне една стара своя мечта в реалност: буренясалото и затворено зад олющена ограда пространство пред Кремъчна баня откъм бул. „Съединение“ бе отворено, почистено, озеленено, осветено и стана чудесна зелена площ в сърцето на града.
* През 2018 г. София Ключкова организира подписка за запазване статута на Пневмоболницата във Велинград и за нейното спасяване от финансов колапс. През същата година вложи много усилия и за обединението на двете туристически дружества във Велинград.
* През 2019 г. с личното участие на София Ключкова бе спечелена ключова съдебна битка за Клептуза. За запазването на Клептуза като парк, защитена местност, национален туристически обект тя работи години наред – последователно, твърдо, аргументирано, безкомпромисно. Чисти, слага табелки, ходи да защитава интересите на велинградчани по отношение на Клептуза в съдебните зали, дори когато там отсъстваха представители на общината.
* През 2020 г., в разгара на Ковид-кризата, нейна основна мисия стана общинската болница и нужната помощ за откриване на ново отделение за лечение на инфекциозни болести. Постави проблема на вниманието на Министерството на здравеопазването, започна нова дарителска акция. Последният ни телефонен разговор преди дни, вече от болничното легло в Ковид-отделението, бе, за да издиктува за вестника имената на поредните дарители…
Ще помня Софка с щастливата усмивка, когато през септември 2020 г. получи награда за активен гражданин от Програма „Достъп до информация“. Тя имаше нужда от добра дума и похвала и ги получи на национално ниво!
От 2007 г. насам София Ключкова беше единственият гражданин на Велинград, който присъства на всички комисии и сесии на Общинския съвет. Често беше единственият гражданин, дошъл на различни обществени обсъждания. Имаше случаи, в които кметове и общински съветници не я допускаха и я гонеха от комисии, не й даваха думата, прекъсваха я, апострофираха я, държаха се пренебрежително, високомерно, неуважително. Но тя беше истинска „желязна лейди“, защитаваше позициите си докрай, настояваше местните управници да чуят и гласа на жителите на община Велинград – независимо дали им харесва или не.
София Ключкова бе гражданската съвест на Велинград. На всички, които скърбят за нея, днес сигурно пак би казала: „Да поработим за Велинград!“. Да помогнем на болницата, да пазим Клептуза, минералните води, баните, зеленината и чистотата на нашия град, да настояваме за прекратяване на концесията за мината, да досъберем парите за Кръста, да пазим културата и традициите си, да работим за децата на Велинград, да бъдем критични към властта и управлението, да не мълчим, когато трябва да говорим в името на истината.
Благодаря, че животът ме срещна със Софка. Искрени съболезнования на семейството. Бъдете горди, че сте имали такава майка и баба!
Елена Баева