Въведение Богородично – Ден на християнското семейство
Публикувано на 01 Dec 2020 09:24
В предишния брой съобщихме за учениците от ОУ „Христо Ботев“ във Велинград и СУ „Св. Климент Охридски“ в Ракитово, които участваха и заслужиха награди от традиционния конкурс, посветен на християнския празник „Въведение Богородично – ден на християнското семейство и младеж“, организиран от Културно - просветния отдел на Пловдивска света митрополия. Публикуваме есето на седмокласничката Лиляна Пелева от Ракитово с преподавател Мартина Симидарева, спечелило първо място в конкурса.
Денят на християнското семейство - Въведение Богородично, е през месец ноември, когато златната есен краси земята с пъстър килим. Слънчевите лъчи все още топлят душите ни и ни позволяват поне за малко да забравим това, че тази година животът на човечеството необяснимо се промени.
Няколко години участвах в настоящия конкурс. В навечерието на този вълнуващ християнски празник разсъждавах за това, колко е важно за всеки от нас семейството, в което намираме обич, разбиране,сигурност. Разказвах за вълнението, с което за първи път с учителката ни по религия присъствахме на празничната литургия в Деня на християнското семейство в нашата църква.
Но тази година е толкова различна. Пак се разхождам под позлатените листа на есенните дървета, но се разминавам с хора, които не мога да разпозная, защото лицата им са скрити под задължителните маски. Става ми и страшно, и тъжно. Как да свикна с това, че не бива да прегръщам приятелите си, не бива дори за ръце да се хващаме? Мисля си дали ще успеем да съхраним топлината и искреността в нашите взаимоотношения, щом трябва да се крием зад маски.
Да, тъжни мисли ме объркват, докато се прибирам бавно след поредния училищен ден, в който ни съобщиха, че отново ще минем на дистанционно обучение. Вярно е, че този факт радва някои от нас, но аз не съм доволна. Добре се чувствам в новия клас и ще ми липсва живото общуване със съучениците ми.
Мислейки за проблемите, предизвикани от новата болест, погледнах към небето. А то беше много красиво. По омайната синева плуваха като в езеро пухкави бели корабчета. Двойка гълъби се рееха щастливо и сякаш се състезаваха с тях. После обходих с поглед огрените от слънчевите лъчи заоблени върхове на горите, които ограждат величествената Чепинска долина. Тази красота постепенно стопи обзелите ме мрачни мисли.
Спомних си от уроците по история през какви страховити събития е преминавало човечеството, но вярвайки в Божественото добро, е оцелявало. Вярвам, че и тази беда, която ни сполетя , ще отмине.
С тази оптимистична мисъл закрачих по-бодро към родния ми дом, най-уютното и спокойно място за всеки човек. Помислих си колко радостни мигове съм преживяла сред своите близки. Благодарна съм, че Бог ме е дарил със семейство, в което цари любов и разбирателство. Родителите не само ми дават сигурност, но са ми и пример за това, какво значи да си добър човек. От тях се научих да гледам света около себе си със светлина в очите и с усмивка да успокоявам тъжен приятел.
Пример за това, как трябва да се отнасяме към родителите си, е животът на малката Мария, бъдещата Света Майка. Макар и тригодишна, тя смело изкачва 15-те стъпала на Йерусалимския храм, за да бъде спазен обетът, даден от родителите й Йоаким и Ана – да посветят дъщеря си на Бога. Именно там, в храма, от малка се учи на трудолюбие и овладява различни умения, важни за живота й след навършване напълнолетие.
Неслучайно още през 1929 година Светият синод на Българската православна църква взема решение Въведение Богородично да се чества и като Ден на християнското семейство. Родителите са тези, които с личния си пример трябва да възпитават децата си в християнските добродетели. 21 ноември - Въведение Богородично, е ден, в който отново се замисляме за облагородяващата сила на истинската любов в семейството, защото любовта и вярата помагат на човека при всяко изпитание.
Лиляна Пелева, СУ „Св. Кл. Охридски”, Ракитово
Денят на християнското семейство - Въведение Богородично, е през месец ноември, когато златната есен краси земята с пъстър килим. Слънчевите лъчи все още топлят душите ни и ни позволяват поне за малко да забравим това, че тази година животът на човечеството необяснимо се промени.
Няколко години участвах в настоящия конкурс. В навечерието на този вълнуващ християнски празник разсъждавах за това, колко е важно за всеки от нас семейството, в което намираме обич, разбиране,сигурност. Разказвах за вълнението, с което за първи път с учителката ни по религия присъствахме на празничната литургия в Деня на християнското семейство в нашата църква.
Но тази година е толкова различна. Пак се разхождам под позлатените листа на есенните дървета, но се разминавам с хора, които не мога да разпозная, защото лицата им са скрити под задължителните маски. Става ми и страшно, и тъжно. Как да свикна с това, че не бива да прегръщам приятелите си, не бива дори за ръце да се хващаме? Мисля си дали ще успеем да съхраним топлината и искреността в нашите взаимоотношения, щом трябва да се крием зад маски.
Да, тъжни мисли ме объркват, докато се прибирам бавно след поредния училищен ден, в който ни съобщиха, че отново ще минем на дистанционно обучение. Вярно е, че този факт радва някои от нас, но аз не съм доволна. Добре се чувствам в новия клас и ще ми липсва живото общуване със съучениците ми.
Мислейки за проблемите, предизвикани от новата болест, погледнах към небето. А то беше много красиво. По омайната синева плуваха като в езеро пухкави бели корабчета. Двойка гълъби се рееха щастливо и сякаш се състезаваха с тях. После обходих с поглед огрените от слънчевите лъчи заоблени върхове на горите, които ограждат величествената Чепинска долина. Тази красота постепенно стопи обзелите ме мрачни мисли.
Спомних си от уроците по история през какви страховити събития е преминавало човечеството, но вярвайки в Божественото добро, е оцелявало. Вярвам, че и тази беда, която ни сполетя , ще отмине.
С тази оптимистична мисъл закрачих по-бодро към родния ми дом, най-уютното и спокойно място за всеки човек. Помислих си колко радостни мигове съм преживяла сред своите близки. Благодарна съм, че Бог ме е дарил със семейство, в което цари любов и разбирателство. Родителите не само ми дават сигурност, но са ми и пример за това, какво значи да си добър човек. От тях се научих да гледам света около себе си със светлина в очите и с усмивка да успокоявам тъжен приятел.
Пример за това, как трябва да се отнасяме към родителите си, е животът на малката Мария, бъдещата Света Майка. Макар и тригодишна, тя смело изкачва 15-те стъпала на Йерусалимския храм, за да бъде спазен обетът, даден от родителите й Йоаким и Ана – да посветят дъщеря си на Бога. Именно там, в храма, от малка се учи на трудолюбие и овладява различни умения, важни за живота й след навършване напълнолетие.
Неслучайно още през 1929 година Светият синод на Българската православна църква взема решение Въведение Богородично да се чества и като Ден на християнското семейство. Родителите са тези, които с личния си пример трябва да възпитават децата си в християнските добродетели. 21 ноември - Въведение Богородично, е ден, в който отново се замисляме за облагородяващата сила на истинската любов в семейството, защото любовта и вярата помагат на човека при всяко изпитание.
Лиляна Пелева, СУ „Св. Кл. Охридски”, Ракитово
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023