Изтече първата година от втория мандат на кмета Костадин Коев. По какво си приличат и по какво се различава първата година от първото и второто му кметуване? Кое е по-силно: ентусиазмът и амбицията в началото или опитът и рутината, които се трупат с времето и работата? За да направим сравнението, ще трябва да се върнем към фактите.
Първият мандат на Костадин Коев като кмет на Община Велинград започна на 12 ноември 2015 г. Кандидатът на ГЕРБ, който дотогава не беше част от това, което се определя като местен политически елит, победи пожелалия трети мандат Иван Лебанов. На балотажа К. Коев спечели 8 588 гласа, а Ив. Лебанов загуби изборите с вот от 6 740 гласа. Полагайки клетва, новият кмет К. Коев заяви, че подава ръка на всички, които искат да работят за каузата Велинград.
СТАТУКВО НА ПОЛИТИЧЕСКО НИВО
Точно 4 години по-късно, на 11 ноември 2019 г., Костадин Коев влезе за втори път в общината. При това не просто като победител в изборите, а пишейки история – стана първият кмет на Велинград, избран от първи тур, без балотаж, с огромно мнозинство от 10 318 гласа. В първата си реч каза, че това доверие е оцеянка за 4-годишното му управление и ще работи да довърши започнатото и да надгражда.
И в двата си мандата като кмет Костадин Коев управлява при почти едно и също разпределение на политическите сили в Общинския съвет, което е от огромно значение. В мандат 2015/2019 г. в местния парламент имаше 10 съветници от ГЕРБ, 4 от ДПС, 4 от МК „Бъдеще за община Велинград“, 3 от БСП, 2 от МК „Патриоти“, 2 от НС, 2 от МК „Заедно за Велинград“ и 2 от СДП. Кандидатите за председателския пост бяха двама, като Бельо Мандраджиев от ДПС спечели срещу Георги Янчев от БСП. ГЕРБ и ДПС си поделиха изпълнителната и законодателната власт, което се отрази и при назначението на тримата заместник-кметове: Атанас Палигоров и Светла Томова от квотата на ГЕРБ и Сергей Кичиков от квотата на ДПС (след избирането му за народен представител зам.-кмет стана Исмаил Моллов).
В мандат 2019/2023 г. в Общинския съвет ГЕРБ има 11 места, ДПС – 6, Глас Народен – 4, ЗНС – 2, БСП – 2, МК „БСДП-ЗС „Ал. Стамболийски“ – 2, ВМРО – 1, независим – 1. „Старите“ съветници с по един и повече мандати са мнозинство – 17, новите са 12. От една страна за местното самоуправление е добре да има хора с опит, но от години във Велинград сме свидетели как „маята“ на предходни времена, отношения и договорки постепенно „заразява“ всяко следващо управление. А и зависи за какъв точно „опит“ става дума. Зареденият с „опит“ настоящ Общински съвет катастрофира още в началото. Тръгна с привиден консенсус, избирайки за първи път в 30-годишната си история председател от една единствена кандидатура - Елисавета Сариева от ГЕРБ. Три месеца по-късно г-жа Сариева подаде оставка по лични мотиви, а председателският пост се върна при ДПС, както многократно е било през изминалите години – през февруари 2020 г. начело на Общинския съвет бе избран Пламен Хаджиев от ДПС. „Статуквото“ от първия мандат между ГЕРБ и ДПС в община Велинград бе възстановено. Затвърдиха го и /пре/назначенията на тримата заместник-кметове, като кметът К. Коев не направи никакви промени в досегашния си екип и отново повери ресорите на Атанас Палигоров, Светла Томова и Исмаил Моллов.
ОТ БИТКА ДО СПОГОДБА С „ЕКО-ТИТАН“
Първата и най-важна тема на първия кметски мандат на К. Коев бяха огромните дългове на общината, натрупани от предходното управление. „Поемаме щафетата с над 18 милиона задължения“, заяви кметът при приемането на бюджета за 2016 г. Започна най-тежката битка – с фирма „Еко Титан“, която имаше сключен 10-годишен договор за сметопочистване с Община Велинград. През април 2016 г. общината обяви нова обществена поръчка и повери чистотата на „КМД“. Последваха десетки съдебни дела, заведени от „Еко Титан“, частни съдебни изпълнители, запори на сметки и имоти на общината.
В първата година от втория мандат темата „Еко Титан“ отново бе на дневен ред. Но едно от първите управленски решения бе за сключване на спогодба с фирмата, за да паднат запорите и общината да започне да работи нормално. След близо 4 години съдебни битки, изискващи сериозен финансов ресурс, общината подписа споразумение, по силата на което години наред всеки месец ще плаща на „Еко Титан“.
ДЪЛГОВЕ - НАСЛЕДЕНИ И НОВИ
Наложи се подписване на такива споразумения и други кредитори, защото и през началото на втория мандат финансовото състояние на Община Велинград продължи да е тежко, дори много тежко. Най-близката прилика между двете първи години от двата мандата на К. Коев е това, че и през 2016, и през 2019 г. Община Велинград бе принудена да изготви план за финансово оздравяване и да поиска спасителен безлихвен заем от държавата. През 2016 г. получи 3 милиона лева, които по силата на закона отидоха за разплащания на стари задължения към фирми и кредитори. В началото на 2019 г. Министерството на финансите поиска общината да започне да връща сумите по неизплатения заем и я принуди да го стори чрез прихващане от бюджета. В момента общината отново е в същата процедура и на сесията на 12 ноември се очаква Общинският съвет да гласува решение, с което да поиска 2.9 милиона лева безлихвен заем от държавата. Към причините за касовия разрив на бюджета през 2020 г. се прибавиха и негативите от кризата с коронавируса: неплатени данъци и такси, рязък спад на приходите от туристическия данък, намалели плащания от наеми и много други.
В опит за противодействие на финансовата криза кметът К. Коев обяви съкращения в Общинската администрация. Съкращенията засегнаха отдел „Инспекторат“, който бе създаден в началото на първия кметски мандат с големи амбиции за повече ред и контрол, но на практика това не се случи. В момента заплатите на служителите в Общинската администрация се бавят с няколко месеца. Но никой не се решава да спази указанията на бившия финансов министър Владислав Горанов, който препоръча да се намалят разходите на Общинския съвет – тоест да се намалят възнагражденията на съветниците, които във Велинград за разлика от други общини са максимално разрешените по закон.
СКАНДАЛЪТ С ОТЧУЖДЕНИТЕ ИМОТИ
Сред първите решения през първия мандат бе и скандалното гласуване за отчуждаване на 30 частни имота, които са реституирани, но общината реши да запази като зелени площи и паркове. При гласуването от отчуждаване бе спасен единствено имот на съветника Александър Даскалов в парка срещу „Паничките“. Част от засегнатите собственици на реституирани имоти започнаха и спечелиха дела в съда, защото решението на велинградските общинари се оказа незаконосъобразно. А, случайно или не, едно от първите решения през втория мандат – през януари 2020 г., бе за реституирания парк при „Паничките“, като се обособиха парцелите на собствениците. В същото време други собственици на други реституирани и отчуждени парцели и досега ходят по мъките, за да се преборят с общинската бюрокрация и да спрат отчуждителните процедури.
ВОЛФРАМОВАТА МИНА - КОНЦЕСИЯ И ПОЛИТИКА
Важна тема, свързваща двата мандата, е темата за мината за добив на волфрам в местността Грънчарица край Кръстава. Битката срещу рудодобива на територията на нашата община тече от години, с активното участие на гражданите и на местната власт. В първия мандат на кмета К. Коев, през февруари 2019 г., РИОСВ – Пазарджик даде положително становище по доклада за ОВОС на мината. Месец по-късно Цветан Цветанов, който тогава бе вторият човек в ГЕРБ, на среща с велинградчани заяви политическа подкрепа и застана зад каузата Велинград да остане община без рудодобив. През юли РИОСВ смени позицията си и спря процедурата по ОВОС заради нови фактически обстоятелства – 4 вододайни зони в площта на концесията.
Новият мандат започна в деня, в който във Върховния съд в София се гледаше едно от ключовите дела между общината и концесионера „Ресурс-1“. През юли 2020 г. „Ресурс 1“ спечели делото и заповедта за учредяване на санитарно-охранителна вододайна зона на река Грънчарица бе обявена за нищожна. Общината не се възползва от правото си да обжалва решението, възлагайки надежди министърът на околната среда и водите да подпише заповед за учредяване на зоната. На среща, организирана от Гражданската инициатива за запазване на Велинград като община без рудодобив и на граждански протест, местната власт в лицето на кмета К. Коев и Общинския съвет застана категорично на позиция против мината. През септември 2020 г. уверения, че районът ще остане екологично чист и няма да бъде допуснат рудодобив, даде лично премиерът Бойко Борисов при поредната си обиколка в района на Кръстава. Думите му бяха и опровержение на повилите се твърдения и съмнения, че държавата прави пътя за Кръстава в полза на фирмата-концесионер. Но проблемът ще бъде решен тогава, ако и когато държавата прекрати договора за концесията.
КУЛТУРНИЯТ ДОМ - ПРЕГОВОРИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
Тема с продължение от първия към втория мандат е и Културният дом. През март 2016 г. тогавашните собственици на Културния дом поискаха образуването на нови парцели за жилищни и търговски сгради, но Общинският съвет не прие предложението. През февруари 2020 г. във връзка с преговорите между общината и следващия нов собственик „Карат-С“ бе внесено предложение 15 декара общинска земя до гроба на Вела Пеева да бъде заменена срещу Културния дом. Първоначалното предложение не бе прието, темата остава открита, а големият парцел около недовършения Културен дом вече е разделен на няколко по-малки.
КЛЕПТУЗА - ОТВОРЕНА РАНА
Отворена като рана вече години наед остава и темата за състоянието на Клептуза. В първия си мандат, през август 2016 г., кметът Костадин Коев обяви, че решения за Клептуза ще се търсят „след края на летния сезон“. Отшумяха много сезони, обаче промяната, която велинградчани искат за Клептуза, изобщо не се вижда на близкия хоризонт. Имаше обществено обсъждане, има заповеди за събаряне на незаконни търговски обекти, има решение на Върховния съд… Но и днес вместо гордост и емблема на нашия град Клептуза продължава да бъде пример за бездействието на общината спрямо едно от най-големите богатства на Чепинския край.
НОВАТА ПЛОЩАДКА ЗА ОТПАДЪЦИ - СТРАТЕГИЯ ИЛИ ГРЕШКА
През юни 2016 г. по предложение на кмета К. Коев бе взето решение за изграждане на площадка за третиране, компостиране и сепариране на отпадъци върху общински парцел от над 32 декара в местността Благовото. Първоначално площадката трябваше да бъде в съседната община Ракитово, но в движение планът бе сменен. В първата година на втория мандат започна изграждането на площадката, което според кмета К. Коев е стратегически проект, но според част от местния бизнес е голяма грешка заради разполагането й в най-плодородната земя на Велинград.
Има още много проекти, инвестиции, спорни и безспорни решения, свършена и недовършена работа, но това е тема за отчет на кмета К. Коев. През първата година се „наливат основите“ за 4-годишния мандат. Няма да е лесно с финансова нестабилност, по-високи данъци, Ковид-19 плюс още куп нерешени проблеми по инфраструктурата, здравеопазването, градския транспорт, водоснабдяването... Но точно тежките времена са най-верният изпит за всяко управление. Елена Баева

11 ноември 2019 г. - начало на втория мандат на кмета К. Коев