

Жалба за лято, радост за есен
Публикувано на 10 Nov 2020 08:59
Отмина лятото горещо.
Настъпи есенният хлад.
И таз година отмина
с мечтата ми за „слънчев сняг“.
Сега ми остана мечта една:
да сложа зеле у дoма.
Все пак някаква зимнина.
Някой ще каже „Има всичко сега“.
Да, това е така.
Но като погледна в избата – какво ли няма в нея? Каче със сланина – няма. Буре с вино – няма. Дамаджана с ракия – няма. Е, ако и бидон със зеле няма, значи пълна „няманация“. За да не е така, слагай зеле! Не зная какво време ще дойде.
Зеле се слага така: трябва бидон, зеле, сол и „аксесоари за зеле“. Купува се хубаво зеле по вкус – бяло, мелез. Трябва да се избират твърди зелки. Няколко по-големи за сарми „гагальки“ се слагат на дъното на бидона. Край тях се нареждат по възможност по-малки зелки. Нареждат се така, че да няма „луфт“, като за целта се срязват зелки наполовина и четвъртина до запълване на празнините. Тук му е време да кажа, че при нареждането на зелките, маркучът, с който ще става претакането, е добре да се пусне в празния бидон и по него да се редят зелките. Това се прави, защото бидоните нямат канелки.
Зелето е наредено! Стоп – отдих! Пийва се по една гроздовка с мечта кисело зеле за мезе.
Остава какво? Солта – много важен елемент. Стандартът е на 1 килограм зеле 34 грама сол. Солта според килограмите на зелето се „сварява“ и като изстине, се залива да покрие зелето с вода. Каменчани предпочитат вода от Самоводица или от чучурчето на пътя към Начовото. Чепинци зареждат от Легоринец, а ние в Лъджене – кой каква намери. Малко като се слегнат зелките, слага се кубак царевица червена, каменска „гульо“.
Мама казваше: „Зелето до Димитровден трябва да е сложено“ – 8 ноември до стар стил. И така след 25-30 дни до първата капама като генерална репетиция за Коледната. Да бъдем здрави и наздраве!
Дедо Рики – Христо Семерджиев
Настъпи есенният хлад.
И таз година отмина
с мечтата ми за „слънчев сняг“.
Сега ми остана мечта една:
да сложа зеле у дoма.
Все пак някаква зимнина.
Някой ще каже „Има всичко сега“.
Да, това е така.
Но като погледна в избата – какво ли няма в нея? Каче със сланина – няма. Буре с вино – няма. Дамаджана с ракия – няма. Е, ако и бидон със зеле няма, значи пълна „няманация“. За да не е така, слагай зеле! Не зная какво време ще дойде.
Зеле се слага така: трябва бидон, зеле, сол и „аксесоари за зеле“. Купува се хубаво зеле по вкус – бяло, мелез. Трябва да се избират твърди зелки. Няколко по-големи за сарми „гагальки“ се слагат на дъното на бидона. Край тях се нареждат по възможност по-малки зелки. Нареждат се така, че да няма „луфт“, като за целта се срязват зелки наполовина и четвъртина до запълване на празнините. Тук му е време да кажа, че при нареждането на зелките, маркучът, с който ще става претакането, е добре да се пусне в празния бидон и по него да се редят зелките. Това се прави, защото бидоните нямат канелки.
Зелето е наредено! Стоп – отдих! Пийва се по една гроздовка с мечта кисело зеле за мезе.
Остава какво? Солта – много важен елемент. Стандартът е на 1 килограм зеле 34 грама сол. Солта според килограмите на зелето се „сварява“ и като изстине, се залива да покрие зелето с вода. Каменчани предпочитат вода от Самоводица или от чучурчето на пътя към Начовото. Чепинци зареждат от Легоринец, а ние в Лъджене – кой каква намери. Малко като се слегнат зелките, слага се кубак царевица червена, каменска „гульо“.
Мама казваше: „Зелето до Димитровден трябва да е сложено“ – 8 ноември до стар стил. И така след 25-30 дни до първата капама като генерална репетиция за Коледната. Да бъдем здрави и наздраве!
Дедо Рики – Христо Семерджиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023