„Никола Вапцаров“ е една от най-дългите улици във Велинград. Започва от колелото (кръговото движение) пред централната жп гара в Лъджене и свършва до жп прелеза преди парк „Клептуза“ в Чепино. Дължината е около 3-4 км, но едва ли има кой знае какво да се види на нея, ако не се броят сградата на РУ на полицията, дворовете на двете училища – ПГД „Иван Вазов“ и СУ „Васил Левски“, както и жп спирката Велинград-юг в Чепино и един магазин от голяма търговска верига.
По почти цялото си протежение ул. „Никола Вапцаров“ е на близко разстояние от жп линията, по която се движи теснолинейката. В същото време тя е успоредна и на главния булевард „Съединение“, което я прави алтернатива за по-бързо придвижване с превозни средства, като се избягват трафика, пешеходни пътеки и се спестява минаването през няколко ‚легнали полицаи“. Но понякога тази възможност за преминаване кара някои водачи на МПС да не се съобразяват и да се движат с по-висока от позволената за градски условия скорост. Тази злоупотреба с превишаване на скоростта може да доведе до риск от възникване на ПТП.
Три прелеза позволяват на МПС да преминат през линията – единият е към складовете на бившата РПК и хлебозавода, вторият е на ул. „Кристал“ към околовръстния път и третия – при „Клептуза“. Напълно естествено е, че заради близостта на жп линията, с малки изключения, по-голямата част от къщите са построени само от едната страна на улицата – тази с четна номерация на сградите.
Дълги години тази улица беше известна с това, че имаше нужда от сериозен ремонт и асфалтиране, а различни общински ръководства обещаваха, че ще бъде поставена нова асфалтова настилка, но все нещо пречеше, това да се случи. Едва през 2017 г. започна асфалтиране на улицата и то на части и на няколко етапа. Първо беше направен участъкът от прелеза към РПК (складовете) до пресечката с ул. „Кристал“ при СУ „Васил Левски“ , после от сградата на полицията до прелеза към РПК и накрая – от училището по посока към кв. Чепино до пресечката с ул. „Цар Симеон“. Така на няколко пъти и за няколко години ул. „Никола Вапцаров“ пак не беше асфалтирана цялостно. Близо 1/3 от нея – от ул. „Цар Симеон“ до площада пред СПА хотел „Клептуза“ - си остана със старото асфалтово покритие, по което личат много кръпки, има неравности и на места са се оформили дупки. От хотела до прелеза пред „Клептуза“ улицата е павирана. Отсечката от „кръговото“ до полицейското управление също остана неасфалтирана!
Прави впечатление и това, че само тук-там са оформени тротоари за пешеходци, които са застлани с подходящи плочи и те са дело на хората, които живеят там. Тяхно дело е и детската площадка, която сами са направили между улицата и жп линията, за да могат децата им някъде да играят. Заради липсата на оформени тротоари свободните пространства са занемарени и там растат свободно треви, бурени и тръни. Неприятна гледка се открива винаги, когато се появят нерегламентирани сметища. Хората се оправдават с недостатъчен брой на съдовете за смет, но това не е така! Често може да се види как около полупразния контейнер се трупат различни боклуци и битови отпадъци. Въпрос на лош навик или липса на възпитание и култура?
Близостта с махала „Анезица“ създава и друг проблем. По тази улица много често хората от „Анезица“ минават с каруците си, а по асфалта личат следите от естествените физиологични нужди на техните коне.
Ул. „Никола Вапцаров“ изглежда по-добре сега, отколкото беше преди 3-4 години, най-малкото за това, че след дълго протакане все пак 2/3 от нея беше асфалтирана. Но добрата визия на една улица, нейният приятен и привлекателен вид, обаче не зависят само от асфалтирането. Нужна е пълна реновация с подновяване и освежаване на тротоари и бордюри, маркировка, поддържане на чистота и грижа за цялостния облик на околната среда.
Сега остава да видим поне кога най-после цялата ул. „Никола Вапцаров“ ще бъде асфалтирана?
Темпо