

Концесионерът спечели ключово дело за волфрамовата мина
Публикувано на 21 Jul 2020 09:25
Административен съд - Пловдив постанови решение от 13 юли 2020 г., с което обяви за нищожна заповедта на директора на Басейнова дирекция - Пловдив за учредяване на санитарно-охранителна зона в района на река Грънчарица. Делото се води по жалба на фирмата концесионер “Ресурс 1” АД и е ключово за нейните инвестиционни намерения.
Заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) бе издадена през август 2017 г. През септември 2017 г. тя се превърна в един от общо петте основни мотива, с които Експертният екологичен съвет към РИОСВ - Пазарджик не одобри осъществяването на инвестиционното предложение на “Ресурс-1” АД за добив и преработка на волфрамсъдържащи руди от находище “Грънчарица-Център”.
“Ресурс -1” обжалва заповедта за СОЗ още през 2017 г. Тогава първата съдебна инстанция - Административен съд - Пловдив, обяви заповедта на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” - Пловдив за нищожна. Решението бе мотивирано с това, че компетентен орган за издаването на такава заповед е не директорът на басейнова дирекция, а министърът на околната среда и водите, тъй като СОЗ е свързана с национален обект - язовир “Батак”. Това решение бе обжалвано от Община Велинград и общинското дружество “ВКТВ” ЕООД пред Върховния административен съд (ВАС). На 7 януари 2020 г. ВАС постанови решение, което не подлежи на обжалване: отмени като неправилно решението на Пловдивския административен съд и върна делото в същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, но с указания законосъобразността на оспорената заповед за СОЗ да бъде проверена на всички основания. Така се стигна до повторното гледане на съдебния спор в Административен съд - Пловдив през юли 2020 г. И до второто негово решение, което отново е в полза на концесионера “Ресурс-1” АД.
С оспорваната заповед СОЗ е учредена около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарица и нейните притоци: река Малка Река, Везьов Дол и Трълско дере, в землището на селата Кръстава, Грашево, Бозьова и Цветино за питейно-битово водоснабдяване на Велинград, Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на реките Абланица и Хремщица. Учредяването на СОЗ е съгласно разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на МОСВ на името на общинското дружество “ВКТВ” ЕООД, с посочени географски координати на водохващанията и съответен охранителен режим.
В хода на съдебното дело от “Ресурс-1” намират заповедта за учредяване на СОЗ неправилна и незаконосъобразна, обратното становище застъпват директорът на Басейнова дирекция - Пловдив, “ВКТВ” ЕООД и Община Велинград.
Съдът намира жалбата на “Ресурс 1” за допустима и отбелязва, че съдебното производство е в изпълнение на задължителните указания на ВАС от януари 2020 г. На заседанието е изслушана и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице, което посочва, че поради липса на графична основа за отговор на поставените въпроси, е създаден нов графичен модел на целия проект на санитарно-охранителните зони и концесията.
Експертът изяснява, че територията, върху която е учредена СОЗ и територията, върху която е учредена концесията на “Ресурс 1” с договор от 16.07.2009 г., не се припокриват изцяло, но е налице площ, в която се засичат. Общата площ на припокриване между СОЗ от трите пояса и концесионната площ възлиза на 2 431 дка. Съгласно оспорваната заповед в пояс II-ри на СОЗ се ограничава добива на подземни богатства и са разрешени само дейности, свързани с изпълнението на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. Изводът на вещото лице е, че бъдещите ограничения за добив на полезни изкопаеми в пояс II-ри не са съобразени с площта на предоставената концесия на "Ресурс -1"АД и заповедта води до ограничения на добив на подземни богатства. Участъците от пояс I-ви около речните водохващания на р.Грънчарица и р.Везьов дол и това около р.Трълско дере попадат изцяло в зоната на концесионната площ и ще бъдат оградени, като достъп е разрешен само на лицата, свързани с експлоатацията на водоизточника и охранителната зона и контролни органи. Забранени са и всякакви дейности, освен свързаните с експлоатацията на водоизточниците. Следователно целите площи на СОЗ от пояс I-ви, около водохващането на р.Грънчарица и р.Везьов дол (69,527 дка) и около водохващането на р.Трълско дере (35,122 дка), ще бъдат напълно недостъпни за външни лица, включително и такива, работещи по дейностите на концесията. Вещото лице обобщава, че не е възможно да се осъществи изпълнението на СОЗ по обжалваната заповед без да се засягат площите по учредената на жалбоподателя концесия.
Вторият важен извод от приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза е, че учредената СОЗ не засяга непосредствено язовир "Батак". Със създаването на СОЗ не става разпореждане с водни количества - пренасочване, отнемане или преразпределяне на води. Санитарно-охранителната зона се разпорежда само по отношение на охраната в описаната територия. Но заповедта засяга събирателна деривация – СД „Бистрица“. По дефиниция язовир "Батак" включва освен водния обект и язовирната стена още и съоръженията и събирателните деривации. Това определя СД "Бистрица" като част от язовира, а учредената санитарно-охранителна зона е около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарска и нейните притоци - следователно компетентен да издаде заповеда е министърът на околната среда и водите.
Административен съд - Пловдив приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган, следователно е нищожна. Според решението от 13 юли 2020 г. административната преписка, свързана с молбата на „ВКТВ“ ЕООД Велинград, за учредяване на СОЗ, следва да се изпрати на компетентния административен орган - министър на околната среда и водите. Решението на Административен съд - Пловдив може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, така че на ход отново е Община Велинград.
Поредното обжалване по поредното дело, свързано с волфрамовата мина, ще спечели още малко време в дългогодишната борба против рудодобива в нашия регион. И пак да повторим, че тази битка няма да се реши само в съдебните зали. Затова от години активни части от велинградското общество настояват за отмяна на договора за концесия - това е единствената гаранция, че мина няма да има.
Елена Баева
Заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) бе издадена през август 2017 г. През септември 2017 г. тя се превърна в един от общо петте основни мотива, с които Експертният екологичен съвет към РИОСВ - Пазарджик не одобри осъществяването на инвестиционното предложение на “Ресурс-1” АД за добив и преработка на волфрамсъдържащи руди от находище “Грънчарица-Център”.
“Ресурс -1” обжалва заповедта за СОЗ още през 2017 г. Тогава първата съдебна инстанция - Административен съд - Пловдив, обяви заповедта на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” - Пловдив за нищожна. Решението бе мотивирано с това, че компетентен орган за издаването на такава заповед е не директорът на басейнова дирекция, а министърът на околната среда и водите, тъй като СОЗ е свързана с национален обект - язовир “Батак”. Това решение бе обжалвано от Община Велинград и общинското дружество “ВКТВ” ЕООД пред Върховния административен съд (ВАС). На 7 януари 2020 г. ВАС постанови решение, което не подлежи на обжалване: отмени като неправилно решението на Пловдивския административен съд и върна делото в същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, но с указания законосъобразността на оспорената заповед за СОЗ да бъде проверена на всички основания. Така се стигна до повторното гледане на съдебния спор в Административен съд - Пловдив през юли 2020 г. И до второто негово решение, което отново е в полза на концесионера “Ресурс-1” АД.
С оспорваната заповед СОЗ е учредена около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарица и нейните притоци: река Малка Река, Везьов Дол и Трълско дере, в землището на селата Кръстава, Грашево, Бозьова и Цветино за питейно-битово водоснабдяване на Велинград, Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на реките Абланица и Хремщица. Учредяването на СОЗ е съгласно разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на МОСВ на името на общинското дружество “ВКТВ” ЕООД, с посочени географски координати на водохващанията и съответен охранителен режим.
В хода на съдебното дело от “Ресурс-1” намират заповедта за учредяване на СОЗ неправилна и незаконосъобразна, обратното становище застъпват директорът на Басейнова дирекция - Пловдив, “ВКТВ” ЕООД и Община Велинград.
Съдът намира жалбата на “Ресурс 1” за допустима и отбелязва, че съдебното производство е в изпълнение на задължителните указания на ВАС от януари 2020 г. На заседанието е изслушана и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице, което посочва, че поради липса на графична основа за отговор на поставените въпроси, е създаден нов графичен модел на целия проект на санитарно-охранителните зони и концесията.
Експертът изяснява, че територията, върху която е учредена СОЗ и територията, върху която е учредена концесията на “Ресурс 1” с договор от 16.07.2009 г., не се припокриват изцяло, но е налице площ, в която се засичат. Общата площ на припокриване между СОЗ от трите пояса и концесионната площ възлиза на 2 431 дка. Съгласно оспорваната заповед в пояс II-ри на СОЗ се ограничава добива на подземни богатства и са разрешени само дейности, свързани с изпълнението на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. Изводът на вещото лице е, че бъдещите ограничения за добив на полезни изкопаеми в пояс II-ри не са съобразени с площта на предоставената концесия на "Ресурс -1"АД и заповедта води до ограничения на добив на подземни богатства. Участъците от пояс I-ви около речните водохващания на р.Грънчарица и р.Везьов дол и това около р.Трълско дере попадат изцяло в зоната на концесионната площ и ще бъдат оградени, като достъп е разрешен само на лицата, свързани с експлоатацията на водоизточника и охранителната зона и контролни органи. Забранени са и всякакви дейности, освен свързаните с експлоатацията на водоизточниците. Следователно целите площи на СОЗ от пояс I-ви, около водохващането на р.Грънчарица и р.Везьов дол (69,527 дка) и около водохващането на р.Трълско дере (35,122 дка), ще бъдат напълно недостъпни за външни лица, включително и такива, работещи по дейностите на концесията. Вещото лице обобщава, че не е възможно да се осъществи изпълнението на СОЗ по обжалваната заповед без да се засягат площите по учредената на жалбоподателя концесия.
Вторият важен извод от приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза е, че учредената СОЗ не засяга непосредствено язовир "Батак". Със създаването на СОЗ не става разпореждане с водни количества - пренасочване, отнемане или преразпределяне на води. Санитарно-охранителната зона се разпорежда само по отношение на охраната в описаната територия. Но заповедта засяга събирателна деривация – СД „Бистрица“. По дефиниция язовир "Батак" включва освен водния обект и язовирната стена още и съоръженията и събирателните деривации. Това определя СД "Бистрица" като част от язовира, а учредената санитарно-охранителна зона е около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарска и нейните притоци - следователно компетентен да издаде заповеда е министърът на околната среда и водите.
Административен съд - Пловдив приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган, следователно е нищожна. Според решението от 13 юли 2020 г. административната преписка, свързана с молбата на „ВКТВ“ ЕООД Велинград, за учредяване на СОЗ, следва да се изпрати на компетентния административен орган - министър на околната среда и водите. Решението на Административен съд - Пловдив може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, така че на ход отново е Община Велинград.
Поредното обжалване по поредното дело, свързано с волфрамовата мина, ще спечели още малко време в дългогодишната борба против рудодобива в нашия регион. И пак да повторим, че тази битка няма да се реши само в съдебните зали. Затова от години активни части от велинградското общество настояват за отмяна на договора за концесия - това е единствената гаранция, че мина няма да има.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023