На 9 юли се навършиха 170 години от рождението на народния поет Иван Вазов. По този повод на 7 юли тръгнахме по пътеката над днешния Велинград, по която през 1892 г. Иван Вазов стига до мястото, днес носещо неговото име – Вазова поляна. Идеята за тази разходка по стъпките на Вазов е на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ и на вестник „Темпо“ - малък знак на почит към големия народен поет. Той е обиколил цяла България, неговото име носят значими културни институции като Народният театър в София и библиотеката в Пловдив, училища, читалища, улици във всеки български град. Но има само една Вазова поляна и тя е над нашия град!
Походът ни, в който се включиха самодейци от детския ансамбъл “Чепинче” и деца от Велинград и София, започна от бившия Горски пункт над Лъджене, който оставя лошо първо впечатление. Мястото на старата чешма се е превърнало в боклукчарник, бариерата я няма – отворена врата за всякакви бракониери, къщичката на горските се е разпаднала. Метри по-нагоре табелка, която не си знае годините, сочи „Вазова поляна“. Това е и нашата цел, така че продължаваме нагоре, сред тишината, зеленината и прохладата на гората. И спираме с критиките, за да гледаме нашата природа с очите на Вазов, който винаги е следвал своето верую „Всичко българско и родно любя, тача и милея“. Детските очи също откриват красотите на природата – ароматни горски ягоди, дъхава мащерка, летни цветя, пеперуди…
След кратка почивка на Войнишка поляна продължаваме по пътеката, по която ни води пътеписът на Вазов „В недрата на Родопите“: „Тук е истинска идилия! Жалиш, че няма хора да се наслаждават на божествената хубост на тоя горски край.“ Дали защото 7 юли е работен ден или защото туристическият сезон във Велинград очевидно още не е започнал, но хора няма – не срещнахме нито един турист по този толкова популярен и познат маршрут.
Браво на децата! Качихме се на Вазова поляна „на един дъх“, с настроение и с желание да изпълним задачата, която сами сме си поставили. След кратка почивка на туристическия заслон заставаме пред паметната плоча на Иван Вазов, направена от бял мрамор. Всичко е импровизирано, няма сценарии и официалности. Първо припомняме няколко кратки откъса от пътеписа „В недрата на Родопите“. Точно тук Вазов пише, че ако не е видял Бога, то е видял най-възхитителната панорама на вътрешните Родопи – изречението, което присъства във всеки рекламен текст за Велинград. Тук нарича нашето родно място „райски хубавата Чепинска долина“ и пише, че тя е „благословена“ – ще мине повече от век, преди велинградчани да напишат в девиза си „Благословен и вечен“. Прочитаме как народният поет е пророкувал, че „Лъджане има бъдеще“, че „Баня (дн. Чепино)… има условия за най-привлекателен курорт“, а в Каменица „Едничката сграда, що спира погледа на себе си, е черквата“.
След това Виктория Башкехайова и Вероника Николова рецитират „Българският език“, а Алекс Пещерска и Любена Башкехайова „Аз съм българче“. За творчеството на Вазов говори Трайчо Чорбаджиев, а на финала Алекс Пещерска и Милана Чорбаджиева пеят “Де е България” („Питат ли ме де зората…“. Поднасяме букетите с горски цветя, които сме набрали – дар от българската природа, която Вазов е обичал и възпял.
Почетохме Иван Вазов в неговия храм – сред природата. Надяваме се, че децата ще помнят този ден и тази среща с Иван Вазов. А клипчета с техните изпълнения на Вазовите стихове и песни изпратихме на организаторите на кампанията “Препрочитаме Вазов”.
Елена Баева