В началото на така наречената демокрация имаше една много известна песен, която всички ние пеехме с голямо желание. Това бе песента за 9-те милиона мишлета. По онова време България беше 9 милиона. За изминалите от тогава вече 30 години останахме 6-7 милиона, но вече няма мишлета, защото няма и сиренце - заменено е с имитиращ продукт. Днес има овчици.
Преносното значение на съществителното име „овца“ според Български тълковен речник е „кротък и възглупав човек“. И сега въпросът е дали сме станали наистина такива ние българите, в частност велинградчаните - „кротки и възглупави овци“? Защото като си помисля, че каквото и да правят с нас избраните от нас (простете тафтологията) управляващите ни, ние си търпим като добрата овца, на която всеки ден й взимат млякото, стрижат й вълната два-три пъти през годината , взимат й децата (агънцата), особено по празниците, докато на края и на нея й сложат ножа и я окачат на ченгела в магазина. И така ще е, докато има овци.
А фактите говорят, ще рече че и боговете трябва да мълчат, как непрекъснато намаляваме и демографската криза е толкова голяма, че едва ли не българите сме на изчезване. И на фона на всичко това на общественото обсъждане за необходимостта от увеличаването на местните данъци и такси, един от велинградските зам.-кметове (не сме го избирали, назначен е), е казал: „Стандартът на живота се вдигна неимоверно, а общинските цени са от 10 години!“ И аз се питам на кого и с колко се е вдигнал стандартът? Да не би да иска да ни каже, че всеки втори, трети...пети велинградчанин през последните 10 години е почивал на Сейшелите, Тенерифе, Кайманите или на някой от любимите си екзотични острови? Защото според мен велинградчаните хванаха чуждоземните посоки от Терминал 2, при това с еднопосочен билет, за да работят в чужбина и с изкараните там пари да платят и данъците на станалите вече толкова много в моя град тъжни, самотни и необитаеми къщи, в които витаят само спомени за отминали времена, изпълнени с детски смях и песен. А го е казал и поетът още през миналия век: „Стопанинът замина за Америка!“. И през този век го прави и по всичко личи, че не иска и няма да се върне.
Та колко беше населението на Велинград и общината преди 10 години и колко е сега? Неимоверно вдигналият се стандарт на живот доведе ли до раждането на повече бъдещи данъкоплатци? Защо, за Бога, не слезете от високостандартните си коли и джипове на земята и не видите колко народ пазарува в магазините за втора употреба, защото и В китайския магазин вече им е скъпо. И повярвайте - дори и вие ще се уплашите. А и то, ако трябва да призная и признавам, че да си живял много добре и привилегировано по времето на 9-те милиона мишлета, и сега пак ти да си живееш „царски“, привилегировано и наистина с неимоверно висок стандарт, си е направо висш пилотаж. И защото съм демократ и смея да твърдя човеколюбец, ще напомня, тъй като е ясно, че е забравено: „На когото много е дадено, още по-много ще му се вземе“. Такъв е законът, който за радост дори депутатите от никое Народно събрание не могат да променят, а Животът е пълен с примери, които го доказват, но трябва да имаш очи да ги видиш.
И тъй като е всепризнато, че поетите са душата на всеки народ, ще си позволя да цитирам и още един голям български поет, пак от миналия век, с вярата че ще разберете и осъзнаете думите му, защото и днес за съжаление верни, защото има ги „Два свята“ и да - „единият е излишен“.
Хилядолетната ни история на нас българите е доказала, че никога не сме били овци, въпреки че от нас и сред нас винаги са живели и живеят „вълци в овчи кожи“. Какво пък, всяко нещо с времето си. Та нали винаги има Видовден.
Веска Божкова