

ОТЗВУК: За отсечените дървета и неизпълнените обещания за нови
Публикувано на 02 Jun 2020 08:42
По повод статията “След парка на Финансовото ще режат дървета и на центъра”, публикувана в бр. 20/2020 г. на “Темпо”:
Че дървото е жив организъм няма спор. Но моят въпрос е, тъй като и Човекът е жив организъм и той ли е голям проблем, и за него ли някой от нас трябва да реши кога му е дошло времето да го премахнем, за да не пречи или просто, защото е станал вече опасен, като е остарял?
И ако е така, защо тогава бяха тези почти неистови призиви да пазим особено възрастните хора, нашите бащи и майки, защото видите ли те са били най-уязвими към коронавируса.
Защо, ще попитате, пиша тези редове. Ами, защото въпреки очакванията, поуки от пандемията „коронавирус“ няма. Например, сечем дървета и разбира се „нищо ново под слънцето“, защото отново обещаваме да засадим нови. Да, ама аз като родена гражданка на този град питам къде и колко са вече обещаните и насадени на мястото на отсечените дървета, например по булеварда в Чепино? И още питам, дали по-плитката коренова система на брезите, за които говори кметът, е подходяща за района, в който живеем и дали брезите ще издържат на една по- силна буря, а и клоните и листата им „по-дебела“ ли сянка ще правят. И още питам, защото съм любопитна, защото винаги до сега съм гласувала и най-вече, защото много ме боли, дали е взето по въпроса мнението на специалистите-лесовъди. Та нали все пак имаме от край време най-елитния в България Горски техникум, имаме базата на Лесотехническия университет на Юндола, а от скоро имаме и създадения с помощта на Института по горите към БАН Регионален център за историята на горите, горското стопанство и горската наука. И отново се питам, защо ли ни са всички те, след като не съм нито чула, нито прочела или видяла (моля да ме поправите, ако греша),изразено научно мнение или пък защитена позиция по всичките тези въпроси. Горските специалисти наистина ли не виждат, че от най-зеления до преди няколко години град на България, Велинград много бързо се превърна и продължава да се превръща, не без благословията и „мъдрите“ решения на избрания от нас - гражданите на града и общината Общински съвет, в най-застроения град в родината ни. И предците ни наистина ли нищо не са разбирали от дървесни видове, та са избирали и са садили вече оказва се ненужните дървета?
А си позволявам и да мисля, че всички знаем и осъзнаваме, че като няма дървета или са на санитарния минимум, няма да има чист въздух, вода, сянка, а за красота и екосистеми да не говорим. И тук им е мястото на хотелиерите и ресторантьорите да се намесят. Те водеха и наистина “Браво” - спечелиха битката за ДДС-то. А битката за всяко дърво, на което му трябват много години, за да порасте, ако се захване още от първото си засаждане, не е ли и тяхна? Защото по тези въпроси има само безмълвие и още по-страшното - безразличие. Тъжното е, че сякаш не се осъзнава простата истина, че колкото по-малко дървета, толкова по-малко туристи и СПА, а за столица да не говорим.
И тъй като се знае, че писаното слово остава, написах тези думи, за да ги четат и тези, все още неродените, които идват след нас в нашия „Благословен и вечен“ Велинград. И ще прибавя като доказателство още думи, писани преди няколко хиляди години, но верни за днес и во веки и ще си позволя да помоля с тях, с думите от Псалм 27 Давидов: „Въздай им според техните дела,..., според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.“
Веска Божкова
Че дървото е жив организъм няма спор. Но моят въпрос е, тъй като и Човекът е жив организъм и той ли е голям проблем, и за него ли някой от нас трябва да реши кога му е дошло времето да го премахнем, за да не пречи или просто, защото е станал вече опасен, като е остарял?
И ако е така, защо тогава бяха тези почти неистови призиви да пазим особено възрастните хора, нашите бащи и майки, защото видите ли те са били най-уязвими към коронавируса.
Защо, ще попитате, пиша тези редове. Ами, защото въпреки очакванията, поуки от пандемията „коронавирус“ няма. Например, сечем дървета и разбира се „нищо ново под слънцето“, защото отново обещаваме да засадим нови. Да, ама аз като родена гражданка на този град питам къде и колко са вече обещаните и насадени на мястото на отсечените дървета, например по булеварда в Чепино? И още питам, дали по-плитката коренова система на брезите, за които говори кметът, е подходяща за района, в който живеем и дали брезите ще издържат на една по- силна буря, а и клоните и листата им „по-дебела“ ли сянка ще правят. И още питам, защото съм любопитна, защото винаги до сега съм гласувала и най-вече, защото много ме боли, дали е взето по въпроса мнението на специалистите-лесовъди. Та нали все пак имаме от край време най-елитния в България Горски техникум, имаме базата на Лесотехническия университет на Юндола, а от скоро имаме и създадения с помощта на Института по горите към БАН Регионален център за историята на горите, горското стопанство и горската наука. И отново се питам, защо ли ни са всички те, след като не съм нито чула, нито прочела или видяла (моля да ме поправите, ако греша),изразено научно мнение или пък защитена позиция по всичките тези въпроси. Горските специалисти наистина ли не виждат, че от най-зеления до преди няколко години град на България, Велинград много бързо се превърна и продължава да се превръща, не без благословията и „мъдрите“ решения на избрания от нас - гражданите на града и общината Общински съвет, в най-застроения град в родината ни. И предците ни наистина ли нищо не са разбирали от дървесни видове, та са избирали и са садили вече оказва се ненужните дървета?
А си позволявам и да мисля, че всички знаем и осъзнаваме, че като няма дървета или са на санитарния минимум, няма да има чист въздух, вода, сянка, а за красота и екосистеми да не говорим. И тук им е мястото на хотелиерите и ресторантьорите да се намесят. Те водеха и наистина “Браво” - спечелиха битката за ДДС-то. А битката за всяко дърво, на което му трябват много години, за да порасте, ако се захване още от първото си засаждане, не е ли и тяхна? Защото по тези въпроси има само безмълвие и още по-страшното - безразличие. Тъжното е, че сякаш не се осъзнава простата истина, че колкото по-малко дървета, толкова по-малко туристи и СПА, а за столица да не говорим.
И тъй като се знае, че писаното слово остава, написах тези думи, за да ги четат и тези, все още неродените, които идват след нас в нашия „Благословен и вечен“ Велинград. И ще прибавя като доказателство още думи, писани преди няколко хиляди години, но верни за днес и во веки и ще си позволя да помоля с тях, с думите от Псалм 27 Давидов: „Въздай им според техните дела,..., според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.“
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023