Липсващият празник като пропуснат шанс
Публикувано на 26 May 2020 09:40
Общината обяви, че тази година няма да се провеждат традиционните за началото на юли културни празници, в т.ч. и празникът на града ?! Причината била „епидемията от коронавирус плюс тежкото финансово състояние на общината”. А може би и ....международното положение?
По-важното е обидното, че един общинар нарече евентуалното провеждане на празника „пир по време на чума“ и че по-добре било, ако бюджетните пари бъдат пренасочи към други пера?! Към кои - не каза.
Това, че общината е в тежко финансово състояние, го знаем още когато новото ръководство встъпи във властта. Но не знаем да има положително промяна, която преди 5 години щедро ни беше обещавана. Защо общината нонстоп е в тежко финансово състояние и особено защо приходите са толкова ниски е друга тема, но ние знаем дежурния виновник: предишното ръководство и въобще всички от хан Аспарух досега!
А иначе коронавирус има в цяла България, но не всички общини са така мързеливи и постоянно мислят (и правят!), така че да имат празник на града си! Казанлък и Карлово вече обявиха, че ще проведат своите празници на розата. Разбира се, не в познатите мащаби и пищност, но все пак ще имат, при стриктно спазване на правилата за карантина.
Това, че карантината ще продължи и през лятото (а може би и по-късно), се знаеше още от месец март. Тогава какво пречеше общината и обществените институции да мислят какво може да се направи?
Велинград има герб, изработен от известния художник и скулптор Борис Костов (лека му пръст!). Но колко граждани познават този герб? И защо в уикипедията за Велинград се мъдри още старият герб? Питам: още колко години трябва да минат, за да се ушият поне 5-10 000 знамена с герба на Велинград и тези знамена да окичат всички къщи и сгради в града, както градовете в Турция са окичени с националния си флаг, все едно че ги е опаковал Кристо? Представете си как ще светне, ще се промени градът, ако в деня на празника грейнат хиляди знамена по сградите, по парковете и градинките, по дърветата на улиците? И така да почетем и самия автор Борис Костов, а и гражданите най-после ще припознаят и герба на любимия си град!
А какво пречеше тези знамена да се веят още през 2018 г., когато отбелязахме 70 години от създаването на Велинград и когато общинското ръководство беше същото? Тогава май нямаше коронавирус.
Нима не може в този ден химнът на Велинград ”Хей ти, Велинград, ти, курортен град” да звучи във всички хотели, на площада и на други обществени места ? Или записи, в т.ч. и мултимедийни, на изпълнения на Николай Гяуров?
А нима не може към това да се добавят и отделни индивидуални изпълнения, особено от велинградски такива, не само на площада, но и в многото паркове на града и така да се създаде едно празнично настроение и обстановка?
Тази година тържествено се чества и 55-годишния юбилей на създаването на първия в България оркестър „Димитър Мечев”. Може да се направи някаква възстановка: как вече „пораснали” музиканти свирят на онези - първите фанфари, а след тях маршируват бивши мажоретки, разбира се на безопасни разстояния? Да се почете паметта не само на Димитър Мечев, но и на ръководителя на мажоретките и мой учител по физическо - Любо Гугалов.
Колко години трябва да изминат и по повод на кой юбилей, за да се подготви един цялостен албум за „стария Велинград”?
Може да се направят по подходящ начин и възстановки на отделни важни моменти от историята на града. Например, нищо че през 1937 г. още е нямало град, да се направи възстановка на създаването на първия открит минерален плаж в Европа от тогавашния кмет – Йосиф Шнитер, който е и личност на Велинград за 20-ти век!
Може да се почете по подходящ начин и паметта на тези почетни граждани на Велинград, които вече не са между живите, като Георги Стамболов, Антон Митров - бате Тони, на велинградския Караян - бай Ангел Герин и т.н.
Разбира се, могат да се измислят и много други мигове,като се поканят на обсъждане граждани с идеи. Но, както е казал шопът: ”Най мразим да мислим”!
Недопустимо е този празник да се свежда до дежурното слово пред общината (което почти се преписва от миналата година), почти същите изпълнители и сценарий.... Въобще ... едно мероприятие, отбиване на номер! Никакъв опит за разчупване, за креативност!
Оставам с надеждата, че все още има време за преосмисляне на решението. В противен случай това няма да бъде само липсващ празник! Велинград ще пропусне шанса да даде силен знак на своите граждани, на българските и чуждестранните туристи, че животът в него продължава, че гражданите ценят своя празник, който за тях (за разлика от общината) не е „пир по време на чума”!
Иван Велчев
По-важното е обидното, че един общинар нарече евентуалното провеждане на празника „пир по време на чума“ и че по-добре било, ако бюджетните пари бъдат пренасочи към други пера?! Към кои - не каза.
Това, че общината е в тежко финансово състояние, го знаем още когато новото ръководство встъпи във властта. Но не знаем да има положително промяна, която преди 5 години щедро ни беше обещавана. Защо общината нонстоп е в тежко финансово състояние и особено защо приходите са толкова ниски е друга тема, но ние знаем дежурния виновник: предишното ръководство и въобще всички от хан Аспарух досега!
А иначе коронавирус има в цяла България, но не всички общини са така мързеливи и постоянно мислят (и правят!), така че да имат празник на града си! Казанлък и Карлово вече обявиха, че ще проведат своите празници на розата. Разбира се, не в познатите мащаби и пищност, но все пак ще имат, при стриктно спазване на правилата за карантина.
Това, че карантината ще продължи и през лятото (а може би и по-късно), се знаеше още от месец март. Тогава какво пречеше общината и обществените институции да мислят какво може да се направи?
Велинград има герб, изработен от известния художник и скулптор Борис Костов (лека му пръст!). Но колко граждани познават този герб? И защо в уикипедията за Велинград се мъдри още старият герб? Питам: още колко години трябва да минат, за да се ушият поне 5-10 000 знамена с герба на Велинград и тези знамена да окичат всички къщи и сгради в града, както градовете в Турция са окичени с националния си флаг, все едно че ги е опаковал Кристо? Представете си как ще светне, ще се промени градът, ако в деня на празника грейнат хиляди знамена по сградите, по парковете и градинките, по дърветата на улиците? И така да почетем и самия автор Борис Костов, а и гражданите най-после ще припознаят и герба на любимия си град!
А какво пречеше тези знамена да се веят още през 2018 г., когато отбелязахме 70 години от създаването на Велинград и когато общинското ръководство беше същото? Тогава май нямаше коронавирус.
Нима не може в този ден химнът на Велинград ”Хей ти, Велинград, ти, курортен град” да звучи във всички хотели, на площада и на други обществени места ? Или записи, в т.ч. и мултимедийни, на изпълнения на Николай Гяуров?
А нима не може към това да се добавят и отделни индивидуални изпълнения, особено от велинградски такива, не само на площада, но и в многото паркове на града и така да се създаде едно празнично настроение и обстановка?
Тази година тържествено се чества и 55-годишния юбилей на създаването на първия в България оркестър „Димитър Мечев”. Може да се направи някаква възстановка: как вече „пораснали” музиканти свирят на онези - първите фанфари, а след тях маршируват бивши мажоретки, разбира се на безопасни разстояния? Да се почете паметта не само на Димитър Мечев, но и на ръководителя на мажоретките и мой учител по физическо - Любо Гугалов.
Колко години трябва да изминат и по повод на кой юбилей, за да се подготви един цялостен албум за „стария Велинград”?
Може да се направят по подходящ начин и възстановки на отделни важни моменти от историята на града. Например, нищо че през 1937 г. още е нямало град, да се направи възстановка на създаването на първия открит минерален плаж в Европа от тогавашния кмет – Йосиф Шнитер, който е и личност на Велинград за 20-ти век!
Може да се почете по подходящ начин и паметта на тези почетни граждани на Велинград, които вече не са между живите, като Георги Стамболов, Антон Митров - бате Тони, на велинградския Караян - бай Ангел Герин и т.н.
Разбира се, могат да се измислят и много други мигове,като се поканят на обсъждане граждани с идеи. Но, както е казал шопът: ”Най мразим да мислим”!
Недопустимо е този празник да се свежда до дежурното слово пред общината (което почти се преписва от миналата година), почти същите изпълнители и сценарий.... Въобще ... едно мероприятие, отбиване на номер! Никакъв опит за разчупване, за креативност!
Оставам с надеждата, че все още има време за преосмисляне на решението. В противен случай това няма да бъде само липсващ празник! Велинград ще пропусне шанса да даде силен знак на своите граждани, на българските и чуждестранните туристи, че животът в него продължава, че гражданите ценят своя празник, който за тях (за разлика от общината) не е „пир по време на чума”!
Иван Велчев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023