“Към святото слово и твойта награда!” Това е стих 10-ти от „ Азбучна молитва“ на старобългарския писател Константин Преславски. Слово свято и наградата Му.
Опазването на словото времето доказва, че е било най-важното за българите в далечните 9-10 век. Златният век на българската духовност и книжнина и може би затова тогава България е била на три морета, обединила всички българи. И може би това е била наградата Му, защото не само сме посрещнали подобаващо,с уважение и признателност, но и оценили правилно необходимостта от присъствието и знанието, което носят Първоучениците - светите Климент, Наум и Ангеларий, съхранили и донесли буквите създадени от Първоучителите, светите братя Константин Кирил Философ и Методий.
Този факт е „документиран“ в старобългарската апология „О писменехь Черноризца Храбра“ („За буквите“) от 10 век. Там е написано: „...ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекът: „Свети Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий… в годината 6363 (855) от създаването на света.“
„ В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужават почит и уважение от страната на всеки един човек. Днес почти сичкия славянски мир (свят) празнува деня 11 майя (24 май) и днес всеки славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите ни пред богът…“
Тази своя статия, посветена на празнуването на деня на светите Кирил и Методий, Христо Ботев публикува в бр. 15 на в.“ Знаме“ на 9 май 1875 г. А че празникът се празнува от „най-дълбока древност“, научаваме от сборника на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от 12 в., където е записано решението на 11 май да се празнува паметта и житията на двамата братя, светите славянски равноапостоли Кирил и Методий.
“Появата на литература на такова високо равнище, каквато е старобългарската, изглежда почти чудо. Поразява бързината на нейното формиране и дълбочината на общочовешкото й съдържание, сложността на изразените от нея идеи.“ Това е само една от оценките, които изследователят на нашата старобългарска литература академик Дмитрий Лихачов изразява. Неговото отношение към българския принос, изключително задълбоченото му изследване и познание и страстната му защита на истината в годините на съветската власт, му донасят преследвания, гонения, наказания…, но както е казал народът ни „Истината винаги побеждава“ и сега всички знаят истината за буквите.
И през каквито премеждия и изпитания да е преминавал нашият народ, и колкото пъти да сме падали, силата на буквите и на майчиният ни език са ни давали своята подкрепа и мощ и ние сме се изправяли на крака, за да продължим, за да ни има нас, българите и родината ни България. Затова и в Договора за присъединяването ни към ЕС на стр.885 е записано: „С признаването на българския език като автентичен език на Договорите, а също и като официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз, КИРИЛИЦАТА се превръща в една от ТРИТЕ азбуки, които ще се използват официално в ЕС. Тази съществена част от културното наследство на Европа представлява особен български принос към езиковото и културното многообразие на Съюза.“
А на 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел ІІ, чрез свое Апостолическо послание, провъзгласява светите Кирил и Методий за вечни времена да бъдат „НЕБЕСНИ СЪПОКРОВИТЕЛИ“ пред Бога на цяла Европа.
Сега сме 2020 г. и България е в навечерието на своя най-български празник - 24 май. Времето е специално, епидемично, но празникът си е празник и затова ние българите ще го празнуваме, независимо къде по света се намираме. Ще го празнуваме в и със сърцата си, за да ни има, за да пребъдат Духът и Името българско. И защото знаем, че народността няма да изчезне, щом Знанието живей!
Честит, Благословен и Вечен като езика български и България 24 май, празник български!
Веска Божкова