Икономическите мерки на управляващите във връзка с кризата, породена от COVID-19, са безспорно бързи и решителни. Има спешна нобходимост от промяна на начина на тяхното прилагане, за да могат да бъдат в съответствие с реалното състояние на икономиката, хората и бизнеса. В противен случай държавата ще похарчи много пари в условия на тежка и непредвидима криза, без това да даде нужния резултат. Обстоятелствата се променят много бързо, но текущото състояние и очаквания към момента изискват друг вид методология за финансова помощ. Няма да критикувам, защото това всеки го може, а по-скоро ще дам насоки и препоръки.
Да помогнеш на някого е много трудно и за да успееш, следва много добре да разбереш реалните нужди на този, на когото помагаш. С цялата решителност и ако щете щедрост, държавата моделира пакет от спешни мерки, които бързо се унифицираха, регламентираха, та дори и гласуваха в Народното събрание. Това беше необходимо, за да могат да започнат да се прилагат. Начинът на това прилагане, а не размерът на финансовата помощ, не отговарят на реалните нужди на хората и бизнеса. Това е все едно да подариш на някого безплатна застраховка „Злополука” срещу ухапване от тибетски тигър с едно единствено изключение – това да не е в Тибет. Конкретно ще коментирам двете мерки, схемата -60/40 и планирания начин за проява на банкова гъвкавост.
Начинът, по който критериалната матрица филтрира бенефициентите по двете мерки, отличава крайно неточно тези, които следва да се подпомагат. Не става въпрос дали получателите на този вид помощ са много или малко, а дали начинът на отсяване откроява правилните. В общи линии критериите за тези, които могат да се възползват от мярката -60/40 са: спад на продажбите с 20%, да нямат задължения към държавата и да е налице съкращение на персонала. Този филтър ще направи някакво отсяване, но ще е крайно неточно и голяма част от тези фирми няма да имат нужда от подпомагане, а други няма да има смисъл да бъдат подпомагани. Бизнес, който няма задължения към държавата и има спад на продажбите с 20% би следвало да оцелее и без дотация от 60% за заплати и плащане на осигуровки. Подобен спад е често срещан, той може да бъде породен от пазарна цикличност в нормални условия. Обиконовенно се овладява от бизнеса с конвенционални методи и без помощта от държавата, като оптимизиране на разходи, банков кредит и/или продажба на ненужен актив. Тази мярка подтиква фирми в тази категория да прибягват към недобросъвенност, а именно да съкращават персонал, без да имат нужда от това и да кандидастват за помощ от държавата.
По силата на този критерии съвсем спокойно могат да попаднат и бизнеси, които нямат в момента някакъв приход и тяхната част от 40% да бъде непосилен. Освен това, ако бизнесът е затворен, каква е гаранцията, независимо по каква причина, че ще започне някога да функционира? Защо държавата да подпомага дейност, която може никога да не се възстанови?
От друга страна, има много бизнеси, извън тази критериална матрица, които имат дейност, плащат заплати, данъци и имат перспективи за развитие. В случай, че са плащали милиони данъци на държавата, а в момента имат забавено задължение от няколко хиляди лева и в същото време не съкращават персонал, защо следва да са автоматично изключени?!? Не следва ли да има определение, като пренебрежимо малко задължение с оглед на дейността, историята и възможностите?
Кой и как може да каже кой бизнес ще работи и кой не?!? Не е лесно на тези, които искат да помогнат, да го направят. Вярвам, че на този етап следва да се направи следното: - Да се подркепят единствено бизнеси, които в момента работят;
- Парите за заплати да се изплащат единствено и директно на служителите и то веднага;
- Критерият да бъде основно свързан с това дали работниците са били осигурявани през последните 3 месеца, независимо от това, колко изрядни са били работодателите им по отношение на изплащане на дължимите суми към държавата;
- Паралелен анализ следва да съществува дали конкретната фирма „заслужава” тази помощ. В случай, че фирмата може да изплаща тези заплати, но не го прави, следва държавата да наложи изисквания за това собствениците/управителите да докажат, че наистина са имали нобходимост от тези 60%. Това следва да се направи на база по-прецизен алализ, на това кои възможности са изчерпани и кои не. На база този атестационен модел може да се окаже, че конкретната фирма не е заслужавала 60% , а 80%, а друга 20% и т.н. Това следва да се регламентира в законова рамка. Държавата ще има време да направи това, защото това ще се случи/случва след или паралено с изплащане на тези 60% от заплатите и осигуровките. В случай, че има надплащане, държавата ще има всички механизми да изиска и събере тези суми от фирмите длъжници.
Важното е да се подкрепят хората, което на икономически език означава - потребителите. Когато властта е в тях, а именно покупателната способност, те сами ще определят кои бизнеси ще оцелеят и кои не. Разбира се, този анализ не е толкова елементарен, защото ние сме отворена и експортно ориентиарана икономика, но това е добра рамка с оглен на вътрешното потребление и пазар.
По отношение на подкрепата от банките ще се концетрирам основно върху подкрепата на бизнеса посредством кредит в размер на 100 000 лева и проява на „гъвкавост” . Банките със сигурност ще искат да регламентират система и критериална рамка, която да е в съответствие с всички български и европейски регулаторни регламенти. В същото време всичко ще бъде съобразено с административните възможности и целта ще бъде процеса да е максимално автоматизиран. Няма да стане по този начин!
Кризата атакува предимно индустриалния капитал, защо следва веднага да я предаваме на финансовата система?! Какво означава всички кредитоискатели ще могат да получат разсрочване, кредит или „гъвкавост”? Защо? Това е директна тежест върху финансовата система, като филтърът ще бъде например „който няма просрочие през последните 30 дни преди кризата с пандемията”. Ще попаднат много фирми, които ще увеличат експозицията си към банките посредством капитализирани лихви и/или допълнителни кредити. И всичко това ще се случи в условия на неясна стойност на обезпеченията, които стоят зад тези експозиции. В същото време ще отпаднат много, които имат бъдеще, но са имали забавяне. Това не е адекватен критерий, защото не винаги е свързан с недобросъвестност или предприемаческа неспособност. Причините са хиляди, а именно цикличност, макроиконимически фактори, та дори и банкова неспособност за правилно структуриране на дадена ескпозиция.
В този случай, препоръката е една - търговските банки следва да мобилизират ресурса си по отношение на оценка на риска и „роботизиран” процес няма да свърши работа. Гъвкавост означава индивидуален подход, който дава възможност на всеки бизнес да работи и функционира без да изхвърля извън борда фирми, които имат бъдеще, плащат данъци, осигуровки, заплати, раждат иновации и имат всички предпоставки да останат на пазара. Възможни са всякакви сценарии, но те не са унифицируеми, като например това Българската банка за развитие да осигурява ликвидност срещу прехвърляне на дялове с опция за обратно изкпуване в бизнесиь които имат бъдеще.
Давам си сметка, че всичко от гореизложеното изисква много работа. Не е лесно да помогнеш бизнеса и хората макар и да разполагаш с нужните махенизми и ресурси. В случай, че парите не се осигурят по начин, който да защити покупателната способност на хората и подкрепят бизнеси, които имат бъдеще, по-добре да не се дават. Държавата ще има нужда от тях.
Николай Ников, икономист