Една арабска поговорка гласи „Най-големият грях в пустинята е да знаеш къде има вода и да не кажеш“. Всички хора разбраха, че в този объркан свят сме си виновни ние – хората. Всички пандемии сега и в миналото – азиатски грип, африканска чума, испански грип и др., които са взели милиони жертви, са били причинени от нездравословен начин на живот – във физически и духовен аспект.Във всяка една сфера – политика, икономика, здравеопазване, образование, екология, религия, морал, етика и др. ние се отклоняваме от библейските Божий правила: любов към Бога и ближния, смиреност, кроткост, благост, незлобливост. Само при хората съществува максимата „Победителите не ги съдят“. Няма значение, че си бил нечестен, измамник, хитрец и вероломен. Важното е да победиш, макар и по безчестен начин. Жалко! В Пророк Исая 4 гл. 6 ст. Бог казва: „Народът ми загина поради липса на знания“. Кои знания? Знанията за непогрешимото Божие слово – Библията.
Ако в училище от 1 до 12 клас (та дори и в детските градини) се изучава задължително вероучение, халът на целия свят щеше да бъде друг. А сега какво е?
Опитахме с политическа свобода – не се получи, защото ни управляват хора, които в го-голямата си част нямат страх от Бога, не вярват във възмездието.
Друг многообещаващ път беше образованието. Влагат се милиарди лева за по-добро образование, но то няма успех, защото децата нямат в себе си знанията за Бога-Творец.
Затова апелирам към всички хора: дайте да се вдигнем и да искаме да се въведе задължително изучаване на вероучение в училище. Ако трябва да се въведе някой нов предмет, родителите вдигат нехайно рамене и казват „Щом министерството на образованието е решило, така да бъде“. А когато се отнася за спасението на душите ни чрез Божието слонво, никой не се застъпва. Телето докато не иска, кравата не му дава да суче! Затова си я караме по старому.
Ежедневната рутина ни убива. И наследеното безбожие, атеизъм от комунизма, което по инерция продължава и до днес.
Радвам се и сега, в тези бурни времена, много българи са тръгнали по Божия път. Дори се гордея, че съм потомък на нашия велик народ. Гледам и слушам по радио и телевизия как млади и стари, кой с каквото може, гледа да е полезен за другите. Богатите (не всички) - с парите си, бедните събират левче по левче, други помагат с помощ за купуване на продукти за немощните, медиците на първа линия не жалят труда си, правителството с ранните мерки срещу заразата е пример за подражание на много по-богати от нас страни. Ето какво пише писателят-летец Антоан дьо Сент Екзюпери през миналия век за безбожието като бич за цялото човечество: „Когато народът е безбожен: правителствата са безпомощни, съдилищата – беззаконни; обсъжданията – безпредметни; лъжите – безконечни; политиците – безскрупулни; младите – безхарактерни; църквите – безсилни; облеклото и модата – безсрамни; бракът – неангажиращ; престъпността – безмерна; обещанията – лъжливи; перспективите – безнадеждни“.
Цитирам нашия безсмъртен поет Пенчо Славейков: Смъртта завършва земния живот. Зад него ново битие настава и то на нашите дела е плод. Така урече Бог и Богу слава. И така богатство, слава, чест – не можеш да занесеш в гроба. Всичко е суета, гонене на вятъра. Исус казва „По делата им ще ги познаете“. Правете добрини, но с любов. „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш“. (Еклесиаст 11 гл. 1 ст.) Тоест доброто винаги се връща!
Иван Казалиев