Какво ни очаква?
Очакват ни промени, много въпроси и малко отговори, но каквото и да се случи, икономиките са по-устойчиви от всеки вирус. Те имат възможно най-силната защитна система поради своята непобедима адаптивност. По-опасното в момента е търсенето на категорични отговори и прекаленото фокусиране върху последствията.
Всяка икономическа среда е изградена върху неизменната връзка на основни субекти, а именно хора, бизнеси, държави, банки, общности, всякакви сдружения и т.н . Регламентирана, регулирана и рамкирана е от редица понятия като монетарна политика, данъчни и правни системи, международни конвенции, общности с различни правила за търговия и много други. Пандемията застрашава формираната съществуваща конфигурация в момента, като започва с директен удар върху индустриалния капитал.
Логичните заключения водят до това, че предизвикателство за всички ще бъде да съхрани „статуквото” при драстично забавени темпове. С други думи, няма да купуваме по един чифт панталони на всеки три месеца, а по един на година. Как обаче да стане това при положение, че в света има много повече пари в обръщение, отколкото произвежда? Цената на един текстилен артикул, който следва да се ползва поне една година, ще инфлацира и достигне цената на четири броя. В случай, че се лишим или разредим почивките си, то стойността на другите неща, които потребяваме, следва да се покачи. Веднага възниква въпросът с доходите, хората губят работните си места и заплатите се редуцират. В тази ситуация няма как да продължават да имат същото потребление, макар и на по-малко стоки и услуги и/или по-скъпи такива.
Парите отново ще се групират в ръцете на по-малко хора, а те от своя срана ще търсят път на тях и обектите на инвестиция отново ще повишат своята стойност. Това от своя страна ще доведе до намаляване на тяхното богатсво в реални ликвидни стойности.
Как да се подкрепят умиращи бизнеси, в които никой няма да иска да инвестира? Знаем ли кои бизнеси ще имат бъдеще след тази пандемия? Сигурни ли сме, че дори и след COVID–19, поведенческия подход на потребителите ще бъде същия? Въпросите и отговорите пораждат нови и нови неизвестни, които създават една тревожна, комплицирана и грешна посока на анализиране и търсене на отговори.
Много е интересно как хората забравиха какво се случи само преди десет години. Дълговата криза 2007-2009 доведе водещи световни икономисти до крайно отчаяние. Имаше прогнози, че светът няма да оцелее, щели да рухнат финансовите системи по света, щяло да има войни, глад, кухни за бедни и т.н. Това обаче не се случи, основно заради скритите сили на демократичния капитализъм. Отделните икономически субекти имат нужда един от друг и именно това изгражда непрогнозируемите сили на демократичния капитализъм. Този, който има нужда да си купи хляб, ще търси този, който го продава. Свободният пазар, разбира се, е възпрепядстван от правителствата основно от хуманни съображения. Например, в условия на свободен пазар една стока или услуга струва толкова, колкото някой е готов са заплати за нея. Е, няма как, в случай, че няма спирт на пазара, някой да продаде една бутилка за 1000 лева, защото ще бъде неправомерна спекула.
Светът бързо забрави тези години на рецесия и още повече забрави, че всъщност правителствата бяха изправени пред невъзможност да намерят решение и до голяма степен не направиха кой знае какво. Е, спасиха няколко международни гиганта, започнаха да печатат пари, за да провокират инфлация с цел стимулиране на пазара за недвижими имоти, затегнаха регулаторната рамка и наложиха по-рестриктивна финансова политика. Не че това нямаше ефект, но основна роля имаха именно скритите, непрогнозируеми сили на демократичния капитализъм. Тези сили правят икономическите системи изключително устойчиви на всякакви кризи и на практика непобедими.
Основна роля имат политиците, а те имат всички механизми за въздействие на хода на развитие. В момента, в който посоката е дадена, взаимодействието на отделните участници в икономиката и пресечната точка на техните интереси ще свършат останалото. Основното е да запазим живота на хората. Икономиките по света ще оцелеят, ще намерят нови форми и структури, които ще начертаят новата карта на богатство и активност.
Николай Ников

Икономистът Николай Ников е велинградчанин. Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити. Има докторантура по “Икономика и управление” от ЮЗУ Благоевград. Работи и преподава в сферата на финансите, занимава се с индустриално предприемачество.