На 16 март 1922 г. в Каменица, днес квартал на Велинград, в семейството на Пею и Катерина Пееви се ражда Величка Пеева Пеева с нелегално име Пенка - деец на Работническия младежки съюз и на Българската работническа партия, участник в партизанското движение в България през годините на Втората световна война.
Времето, в което се ражда и расте Вела, е време следвоенно и време, в което светът се готви за нова световна война. Ето какво разказват историческите извори:
В света Версайската система, установена след края на Първата световна война, носи в утробата си зародиша на нови войни. Много скоро тя е подложена на ревизия. Към края на 30-те години на ХХ век Европа и светът са отново разделени. Рухват илюзиите, че със споразумения за изпълнение на „националната програма”, германската експанзия ще бъде прекратена и Хитлер „омиротворен”.
В България е приет Закон за закрила на държавата (ЗЗД), който е в сила от януари 1924 г. до октомври 1944 г. - изключително наказателен закон, изменян и допълван четири пъти. На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
Образованието си Вела получава в Каменското основно училище (1929 - 1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936 - 1938). През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев и други. Членува в есперантското дружество „Радио“ в Пазарджик заедно с други активни комунисти и ремсисти – Стоян Танев, Стефан Шкодров, Стойо Калпазанов.
Избухва Втората световна война. На континента съществуват три центъра на сила: англо-френският блок, Германия и Съветския съюз (СССР). Тези могъщи сили влияят сериозно върху цялото развитие на България. Въздействат при формирането и провеждането на българската вътрешна и външна политика. За България изборът на съюзник има решаващо значение. От него зависи дали страната ще преживее отново национална катастрофа или най-после ще постигне своето така дългоочаквано национално единение. След дълги колебания изборът е направен. На 1 март 1941 г. правителството на Богдан Филов присъединява страната към Тристранния пакт и я въвлича в световната война като съюзник на фашистките държави. Още през 1940 г. българското правителството начева провеждането на антидемократична вътрешна политика. През април Народното събрание гласува Закон за гражданската мобилизация, чрез който страната се присъединява към тежките условия на войната. С този закон силно се ограничават гражданските права и свободи. Въвежда се купонна система, ограничаваща вътрешната консумация в полза на производството на повече храни за износ, предимно за Германия. По подобие на хитлеристите българските властници започват да прокарват фашистки закони: Закон за защита на нацията, Закон за организиране на българската младеж. Създаването на организацията „Бранник” е в противоречие с демократичните традиции на българския народ и предизвиква стотици протести до Народното събрание.
Появата и разрастването на въоръжената съпротива се използва като повод за промени в законодателството. Новото допълнение към Закона за защита на държавата предвижда смъртно наказание. Полицейски терор е наложен в цялата страна.
През есента на 1941 г. Вела Пеева се записва за студентка по педагогика, а през 1942 г. се прехвърля да учи география в Софийския университет. Посещава лекциите на Димитър Михалчев. Активистка е и на Българския общ народен студентски съюз - участва в комунистическата студентска демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 г., прераснала в сблъсъци с полицията и антикомунисти. От пролетта на 1942 до април 1943 г. Вела Пеева е привлечена от Емил Марков за сътрудник на Централната военна комисия при Централния комитет на БРП, прераснала в Главен щаб на така наречената Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) - нелегална партизанска организация на комунистическото движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.
През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (Гера Пеева, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.
Антифашисткото движение в България е част от общата борба на демократичните сили в Европа и света срещу най-престъпното социално-политическо явление на ХХ век - фашизма. В тази борба главната, решаваща сила образуват държавите от антихитлеристката коалиция. Присъединяването на България към Тристранния пакт изостря политическото напрежение в страната. То обаче не води до въоръжен сблъсък между противоречащите сили. Страната не е окупирана и запазва редица основни характеристики на своята държавност и суверенитет. Съществуват възможности за наистина трудна, но легална борба срещу прогерманската политика на режима. Върху политическите сили в България особено силно действа Пактът за ненападение между Съветският съюз и Германия. След 22 юни 1941 г. международната обстановка се променя радикално. Нападението на Германия срещу Съветския съюз изправя пред смъртна заплаха целия демократичен свят. Започва процес на бързо консолидиране на всички антифашистки сили. Най-решителна позиция срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в България заема Българската комунистическа партия (БКП). Още на 22 юни 1941 г. Централният комитет на БКП излиза с позив, в който призовава българският народ ”да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския хитлеризъм”. Два дни след този позив комунистите поемат курс към въоръжена борба. През първата година въоръжената съпротива се изразява в създаването на бойни групи и партизански чети. Те организират подпалването на складове с горива, вършат саботажи по гари и предприятия, унищожават хитлеристи, полицаи, агенти...
На 27 април 1943 г. Вела Пеева, заедно със сестра си Гера, минава в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от Чепинско да се обособят в отделна военна единица в рамките на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона под общото командване на Методи Шатаров. В началото на декември 1943 г. в лагера край река Баталач е проведено събрание с участието на 15 партизани, на което четата получава името „Братя Кръстини“. Избрано е и ръководство: командир - Атанас Семерджиев, политкомисар - Манол Велев, отговорник за агитацията и пропагандата - Вела Пеева, домакин - Никола Божанов.
През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера. На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им ятаци се състояла само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дена ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат и претърсват надолу. Жандармеристите, водени от Иван Божков, приближават местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя стреля, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат отрязаната й главата в щаба…
Вела остава завинаги на Бялата скала на двадесет и две години.
През 1948 година трита села – Каменица, Лъджене и Чепино се обединяват в едно селище – Велинград. Един нов град с име на момиче. Мемориална експозиция „Вела Пеева“ – патрон на Велинград, е подредена в родната й къща. Паметно място в Исторически музей-Велинград, съхранило спомена за личности и събития от по-новата история на България и Чепинския край. Музейната експозиция, посветена на смелостта и героизма на 22-годишната девойка, ни разкрива не само моменти от нейния живот, но и събитията в годините преди и по време на Втората световна война в Северозападните Родопи. Акцент в експозицията са документалното наследство и реликвите от това време, съхранени във фонда на музея.
Екатерина Пейчинова, уредник в Исторически музей - Велинград

Мемориална експозиция „Вела Пеева” в Исторически музей-Велинград