Март 2020 година: светът, България и в частност Велинград се борят с коронавируса. Заболяването е силно заразно и от всички посоки валят заповеди и съвети как да се предпазваме. От няколко телевизионни студия доц. д-р Атанас Мангъров, директор на детското отделение в Инфекциозна болница - София, казва, че кризата с коронавируса ще бъде реален тест за проблемите в здравеопазването. А всички знаем, че тези проблеми са много, не са от вчера и няма да приключат нито днес, нито утре.
Темата „коронавирус“ е повод да се върнем към един епизод от близкото минало на Велинград, който през 2002 г. обедини силна гражданска енергия – идеята за закриване на Инфекциозното отделение в общинската болница „МБАЛ-Велинград“. Да си припомним как хората от Велинград през 2002 г. успяха да спрат закриването на това толкова важно отделение, но 6 години по-късно – на 1 октомври 2008 г., нашата болница в крайна сметка остана без Инфекциозно отделение. И с днешна дата, под сянката на панепидемията от коронавирус, да се запитаме беше ли вярно решението жителите на цялата община Велинград плюс всички съседни малки общини като Ракитово, Сърница, Якоруда и др. да останат без болнично отделение за лечение на остро заразни болести?! Ето и малко история за всеки, който смята, че чрез нея се учат важни житейски и управленски уроци:
2002 година: От идеята за затваряне до спасяването на Инфекциозно отделение
Инфекциозното отделение към Многопрофилна болница за активно лечение - Велинград може би ще бъде закрито. След направения анализ на дейността на лечебното заведение до такова становище стигат тогавашният управител на “МБАЛ - Велинград” д-р Йорданка Савова и Медицинският съвет. Причините да се обмисля затварянето на Инфекциозно отделение са няколко: няма началник на отделението със специалност инфекциозни болести и не може да сключи договор със Здравната каса по клинични пътеки за лечение на инфекциозни болести. Отделението няма отделна канализация, няма и отделен вход за прием на болни и изход за изписване на здравите пациенти. Друго основание на болничната управа е, че пациентите в Инфекциозно отделение са малко, а това “дърпа” назад общата използваемост на леглата - много важен показател за болницата при сключване на договор със Здравната каса.
Две години по-рано, през пролетта на 2000 г., в Инфекциозно отделение беше направен основен ремонт. Парите и материалите за него бяха събрани основно от спонсори – помогнаха 37 фирми и организации, всички водени от убеждението, че Инфекциозно отделение във велинградската болница трябва да има. С огромен мерак и много личен труд в ремонта се включи персоналът на ИО.
Намеренията за закриване на Инфекциозното отделение срещнаха сериозен отпор от страна на велинградчани и на много медицински служители с голям обществен авторитет.
На страниците на „Темпо“ тогава медицинската сестра Илинка Сапунова припомни как е създадено Инфекциозното отделение и през какви трудности е минало. Създател на първото в Чепинското корито Инфекциозно отделение е един от най-почитаните местни лекари - д-р Захари Дошкинов. Отделението първоначално се намира в местността “Вескьовец” (4-ти километър). След това се мести в стария Пионерски дом (до читалището в Лъджене), по това време за болните се грижи и д-р Зисо Зисов. Тогава болничната кухня е в пансиона “Братя Маврикови”, но по няколко пъти всеки ден санитарка носи с канчета храна в ИО. Защо тогава никой не го затвори, защо не си и помисляхме за пари, а гледахме само как болният да оздравее, пита г-жа Сапунова. После отделението се мести в старото ХЕИ. През 1956 г. е построена болницата, а една година по-късно вече има ИО, в което работят д-р Дошкинов и д-р Чешитев. В началото условията са мизерни, лекарският кабинет е в коридора, в една от стаите има 17 легла за болни. Но се намират силни спонсори като завод “В. Сотиров” и Колофонния завод, прави се ремонт, оформят се отделни стаи, манипулационна и др. След като д-р Чешитев умира при катастрофа, ИО временно работи като филиал към Вътрешно отделение с 30 легла. Близо 50 години отделението е съществувало, много пъти са правени проверки от най-различни инстанции, но винаги е надделявал разумът, че такъв огромен район не може да бъде оставен без такова отделение.
Голям материал в защита на Инфекциозното отделение през 2020 г. пише д-р Анна Колчагова, дългогодишен ръководител на Микробиологичната лаборатория в общинската болница, лекар с голям опит при борбата с епидемии. Тя разказва как самоотверженият д-р Захари Дошкинов е водил тежки битки с петнистия тиф в района и сам е преболедувал. Основавайки ИО, продължава да води битки с всяка появила се заразна болест. Отделението е минало през много етапи на развитие, в различни сгради, при невъзможни условия, но се е правило всичко възможно да се изолират и лекуват болните - без сметки, безрезервно!
Самоотвержено дълги години в Инфекциозно отделение работят д-р Бонка Попова, а после д-р Ганка Филипова и д-р Евридика Максудова. Д-р Бонка Попова също вдигна глас против намеренията за закриване на Инфекциозното отделение, сравнявайки неговата работа с тази на Пожарната. При епидемии Инфекциозно отделение е като Пожарната, справя се със свръхнатовареност. Но не може да го закрием, защото през миналия месец не е имало епидемия – така, както не можем да закрием Пожарната, ако не е имало пожари, твърди уважаваната лекарка.
Велинградчани започват да събират подписка срещу закриване на Инфекциозното отделение в общинската болница. На 13 май 2002 г. в общината е внесена подписка с 1 430 подписа, а на 15 май Общинският съвет обсъжда темата и съветниците са единодушни, че Инфекциозното отделение не трябда да се закрива.
Междувременно група лекари изпраща писмо до тогавашния вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, министъра на здравеопазването Божидар Финков и председателя на Акредитациония съвет към МЗ проф. д-р Петър Николаков. Писмото е подкрепено от д-р Бонка Попова, д-р Анна Колчагова, д-р Ганка Филипова, д-р Съдбина Топорчева, д-р Дора Табакова, д-р Ромил Попов, д-р Василка Настева, д-р Радиана Кюркчиева, д-р Емил Драгийски, д-р Вили Хрисчева, д-р Веселин Хърлев, д-р Иван Костадинов, медицинските сестри Илинка Сапунова и Иванка Спасова. В писмото се казва: “Имаме Инфекциозно отделение (ИО), отговарящо максимално на съвременните изисквания, в болница, построена преди 45 години, с перфектно обучен персонал.”
Общите усилия на лекари, медицински сестри, общинари и граждани дават резултат и през 2002 г. Инфекциозното отделение в „МБАЛ-Велинград“ е запазено. То продължава да работи още 6 години.
2008 г.: Финансовите интереси побеждават интересите на пациентите и на общността
През 2008 г. Инфекциозното отделение в общинската болница става жертва на поредната здравна реформа с мотив, че не отговаря на стандартите. Редно е да допълним, че не отговаря и на определени финансови интереси, защото никъде по света и у нас инфекциозните отделения не са най-печелившите медицински звена. Закриването на Инфекциозното отделение във Велинград е очеваден пример какво се случва, когато решенията се взимат от позицията на болниците на първо място като търговски дружества. Финансовите интереси надделяват над интересите на пациентите и на общността.
Имаме моралния дълг да отдадем дължимото на лекарите, които са знаели колко важно е за населен район като нашия да има Инфекциозно отделение. Закривайки отделението, велинградската болница остана и без лекари инфекционисти, каквито е имало преди години. И тъй като тук и сега сме в условията на епидемия, ще припомним какво разказва д-р Анна Колчагова: „Това беше първият ми урок от практиката - борбата със заразните болести се води екипно: екипът на Инфекциозно отделение с лекар инфекционист и обучен персонал; точната диагноза и насочване на лечението от микробиолога в колектив с лаборанти и на епидемиолога със своите помощници на терена за дезинфекция на огнищата. Тази постановка важи и сега. Има известни особености във връзка с вида на заразната болест, но принципът си остава същият.“
Днес в област Пазарджик има само две болници с Инфекциозно отделение - в Пазарджик и в Пещера. А коронавирусът е тест не само за здравната система, а и по въпроса дали преди 12 години бе взето вярното решение общинската болница във Велинград да остане отделение за борба с епидемии.
Елена Баева

Екипът на Инфекциозно отделение през 2002 г.