От 28 февруари до 3 март т.г. се проведе 60-ият национален поход на жените, организиран от Българска федерация по туризъм с помощта на Община с. Лозен. Както всяка година и сега беше в чест на 3-ти март - 142 години от Освобождението на България от османско иго, 8-ми Март – Международния ден на жената и 48 години федерация по туризъм. Походът бе ІI-та категория на трудност по НСК. Същият имаше за цел да въздейства благотворно върху здравето на участничките, да се придобият навици за природосъобразен начин на живот, да се популяризира туризмът сред жените, като начин за активен отдих и да се покрият изискванията по НСК за разрядите по туризъм.
Отново след една година се събрахме 120 туристки и вече приятелки от цяла България. Както винаги имаше и участнички и от Велинград – Неда Панайотова, Цветана Табакова, Веска Влахова и Пенка Иванова. Базата за настаняване беше в с. Лозен, в Националния учебен център на БЧК. След много емоции от новата среща придружени с прегръдки, усмивки и закачки се отправихме по екопътека „Лозенска планина“.
Първоначално тръгнахме по черен път, който премина в леко наклонена пътека и неусетно унесени в разговори след около час стигнахме до Лозенския манастир „Св. Спас“. Предполага се, че е построен по време на Второто българско царство и разрушен е в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. Възстановен е през 17. век, но през 18. век бил отново опустошен от османлиите в отговор на въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България в 1737 г. Лозенският манастир по това време бил център на заверата. През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е манастирска църква „Свето Възнесение Господне“. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в женски. Днес е изключително добре подреден и поддържан и се радва на ежедневни посещения от туристи. От двора му се открива много хубава панорамна гледка към Софийското равно поле.
След манастира продължихме нагоре по пътеката. Преминахме през рядка гора с редуващи се полянки и след около час достигнахме до място, където е гробът на незнаен боец от четата на Бенковски. Според легендата от Хвърковатата чета на Георги Бенковски оцелял само един-единствен четник, който се крил известно време в пещера, а селяни му носели храна и вода. Последвало предателство и той бил заловен и убит, а след Освобождението на лобното му място е издигнат мемориален комплекс.
След още около 50 метра достигнахме връх Половраг. Според една от информационните табели е висок 1182 метра и е трети по височина в Лозенската планина. Името му идва още от траките и означава Орлов поглед. Оправдано е наречен така, защото е изключително панорамен и от него ни се разкриха невероятни гледки към Софийското поле и София, Витоша, Плана, Рила и връх Мусала, язовир Искър. От върха започнахме леко слизане към базата.
На следващия ден отидохме с автобус до с. Железница. Оттук започна нашият преход през планината Плана. Леки и по-стръмни пътеки ни предложиха прекрасни мигове от допира с тази изключително чаровна планина. От нея извират многобройни къси маловодни рекички. Една от тях е Ведена. Над нея е построен красив мост, незнайно защо наречен Дяволски мост. От него именно тръгнахме по стръмна пътека водеща към Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“.
Пътеката се виеше нагоре, а край нея се издигаха стволовете на вековни дървета. След около час ходене излязохме на широка поляна, на която се намира манастирът. Бил е изграден през XI век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това, царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В началото той е бил важен книжовен и културен център. Ограбван и опожаряван и все пак е успял да се съхрани до наши дни с възстановени и обновени сгради. Запалихме по една свещичка в църквата и тръгнахме по пътеката обратно. На много места сред клоните и короните на дърветата се откриваха прекрасни гледки към долината на река Искър и останките на средновековната крепост Урвич.
На следващия ден тръгнахме за село Сеславци, намиращо се в подножието на Стара планина. На около километър от селото по черен път стигнахме до Сеславският манастир "Св. Николай Мирликийски". Той не е действащ православен манастир. От него понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради. Според преданието манастирът "Св. Николай Мирликийски" бил основан през 14 в. от болярина Сеслав, владетел на тукашната крепост и на селото, което и до днес носи името му. Като повечето манастири е бил разрушен по време на османското нашествие. В момента манастирските руини изглеждат малко тъжно, но някак напомнят за миналото на манастира.
След краткото посещение в тази обител поехме към южните склонове на Стара планина. Изкачихме се на близко възвишение и отново пред очите ни се откри невероятна гледка към Рила и Витоша. Последва близо тричасов преход.
Слязохме към Кремиковския манастир „Свети Георги Победоносец“. Той е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 г. софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. Днес Кремиковският девически манастир е постоянно действащ и се състои основно от две жилищни сгради и две църкви.
Последният ден тръгнахме към Драгалевския манастир „Успение Богородично“. Това е български православен девически манастир. По-старите му имена са „Света Богородица Витошка“ и „Витошка пречиста Богоматер“. Манастирът е основан през 1345 г., по време на Второто българско царство. За разлика от повечето български манастири, “Света Богородица Витошка” е бил запазен от унищожение от османските нашественици, но няколко години по-късно бил изоставен от своите монаси. Скоро след това е реновиран и върнат към живота от софийския болярин Радослав Мавър. Освен с ценните си стенописи, Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се е помещавало там по време на турското иго. Днес манастирът е женски.
Оттук започна нашия преход през Витоша. Пътеката беше добра и на места предлагаше прекрасна панорамна гледка към София. Минахме през две дървени мостчета и след около час стигнахме до Алековите водопади. Продължихме по панорамната пътека през Симеоновските езера. И тук прелестните гледки ни дебнеха отвсякъде. Редуваха се равни участъци и леки изкачвания и след близо 10 км преход бяхме в село Бистрица. Там ни чакаше приятна изненада. Топло ни посрещнаха хора от местното туристическо дружество и кмета на селото. Почерпиха ни с топъл чай и баница. Местен самодеен състав изпълни няколко шопски песни със закачлив и шеговит текст.
В шеги, песни и закачки неусетно преминаха четирите дни от женския национален поход. Тази година бе организиран и малко като поклоннически, защото посетихме пет от манастирите в т. нар. Софийска или Mала Света гора - средновековен комплекс от 14 манастирски обители в околностите на София от епохата на Второто българско царство. Изминахме около 60 км по утъпканите пътеки на четири планини по много приятни маршрути с красиви гледки. Подарихме си пълноценно прекарано време в обкръжението на близки приятелки, съмишленички и туристки сред нашата красива природа. Всяко едно посетено място ни даваше незаменима емоция, зареждаше ни с нова енергия и ни изпълваше с позитивизъм.
И така до нови срещи на следващия 61-ви национален женски поход.
От участничките в похода