На 5 март в голямата зала на Историческия музей посрещна своите гости изложбата на Регионален Етнографски музей Пловдив, с поетичното и музикално име „Песента на дървото“. Откриването започна с две изпълнения на детските тамбурашка музикална група и хор „Чепинче“ при ОНЧ „Св.св. Кирил и Методий-1905“ с ръководители Иван Пещерски, Ели Саздова и Аделина Пещерска.
През 2009 г. България, Румъния и Белгия печелят европейски проект в областта на музикалната култура „Еофония“ и по този проект РЕМ - Пловдив създава изложбата „Песента на дървото“. Част от изложбата е гостувала в Брюксел и Букурещ.
Някога нашите предци са пеели песните си без или със съпровод само от един музикален инструмент, било то кавал, гайда гъдулка или тамбура, а на хората се е свирило най-вече на гайда, гъдулка и овчарски кавал. Изложбата показва над 100 инструмента, които са разделени в три групи: духови - гайди, кавали; струнни - гъдулки, тамбури; ударни - тъпани и дайре.Всички музикални инструменти задължително разказват по две истории, историята на своя създател и тази на музиканта. Така например създадената в Чепино през 40-те години тамбура разказва историята на своя създател Кръстьо Тричков, който свирил на нея за „наслада“. Така е и с изработения за нуждите на Регионален Етнографски музей в Пловдив през 60-те години тъпан от Махмуд Тъпънджията, също от Чепино.
Гл. асистент д-р Биляна Попова и гл. уредник Лора Христозова отговориха на въпроса каква е “песента“ на дървото. Те цитираха народната мъдрост, че „От всяко дърво свирка не става“, защото, за да оживее един музикален инструмент, трябва да се подбере подходящото дърво - явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян… Тези дървета са здрави и жилави, а звукът им предпазва от зли сили.
В изложбата „Песента на дървото“ са включени и музикални инструменти, разказващи личните истории на реално живели герои от делника на българина. Тя разказва за народните музикални инструменти гайда, гъдулка, тамбура, зурна, дудук… и за използваните в новия следосвобожденски град цигулка, виола, цитра, мандолина… В края на ХІХ век в градския живот се появяват така наречените кеменджии - циганските оркестри, свирещи на цигулка, кларинет, зурна, тамбура и тъпън. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно на кларинет и цигулка, като на гайда се свири на неделните и празнични веселия и сватби до средата на ХХ век.
Многообразието в българската музика се дължи на народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене.Още преди Освобождението се е зародило градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа.Така например към средата на ХІХ век в крайдунавските градове се появява цигулката. Емигрантите, протестантските мисии и техните хармониуми, българите, живели и учили в чужбина, са проводниците на европейската музика у нас.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти и заедно с тях започват да работят и майсторите на музикални инструменти. Флейтата, акордеонът и китарата бързо се разпространяват в градовете, докато големите - пианото и хармониумът по-бавно. Започват все по-често да се изпълняват известни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни.
На откриването на изложбата присъстваха учениците от ПГГС „ Христо Ботев“ и учениците от ПГИТ „ Алеко Константинов“. Началник отдел “ХСД” в общината Мариана Зинкова прочете от името на кмета К. Коев поздравителен адрес и изрази сподели, че ще си тръгне от изложбата с богати впечатления и с гордост.
Изложбата „Песента на дървото“, разказваща за магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите инструменти и пресъздаваща духа на следосвобожденска България, ще гостува на Историческия музей и на Велинград до 5 май.
Веска Божкова