Сравнително кратката история на велинградското градостроене ни призовава към грижливо отношение и добра памет, не само към реализираните, но и към нереализираните проекти. По моето скромно мнение седемдесет години все пак са достатъчно зрял период за които можем да хвърлим поглед назад и направим оценка за направеното през годините, едно по едно. По този повод трябва да се каже, че за разлика от официалната историография, градската митология не претендира за истина от последната инстанция. Тя не настоява за нищо, не призовава за нещо и не противоречи на нищо. А само очертава реалните исторически факти, прави ги по-ярки и изразителни. И най-важното, по-запомнящи се...
Нека да си припомним историята на бюст-паметника на Николай Гяуров във Велинград. Негов автор е скулпторът Владимир Гиновски. На 5 юли 2008 г. паметникът е открит по случай 60-годишнината на града. Проектът не е преминал през конкурс, а гипсовият му модел (отливката) е одобрен в ателието на скулптура от от обществена комисия в състав: Атанас Семерджиев, Георги Йорданов, Георги Златинов, Михаил Алексиев, Снежана Велева, Бранимир Манушев. Гиновски сам признава, че никога не се е виждал лице в лице със световно известния оперен певец.Всъщност, знае се за няколкото рисувани портрета на Гяуров от различни автори, но не е известно дали те са ползвани за скулптурата на велинградчанина. „За да се спестят пари“, както се говори тук, от Общинския съвет в града не е поръчван паметник „в роля“ и в цял ръст на артиста. Както би трябвало да бъде наистина. Може да вярваме или да не вярваме на градските легенди, но е вярно, че бронзовата отливка на бюст-паметника дълго време лежа върху стружките по двора на бронзолеярната на гара Искър. За позор на градските управляващи по това време. И паметникът бе открит след повече от четири години от смъртта на певеца. Но не е късно да благодарим на семейство Ключкови за оказаната помощ за реализацията на проекта.
Доста време художествената критика се отнасяше към скулптурата снизходително или я обхождаше с мълчание. Считаха я за малкоизразителна или дори неудачна поради несходство с черти от Гяуровото лице, като че ли и с формата на главата му. Най-вече така я виждат неговите съвременици. Обаче съвсем наскоро, времето достатъчно точно определи нейното място в живота на Велинград. Въпреки разнопосочните мнения напълно удачно изглежда поставянето на монумента именно тъкмо пред общинския дом на пешеходната част от ул. „Хан Аспарух“, недалеч от площад „Н. Гяуров“. Появата му тук не само подсилва ансамбловото развитие на цялата улица. Но и набляга върху значението на Гяуров - творец от голям мащаб и класа - като официален отличителен знак-емблема на Велинград. Така централната пешеходна зона, с този паметник в центъра, започна да изглежда като своеобразен интериор, около който могъщите дървета липи поддържат арката, създаваща усещане не само за спокойствие, но и за устременост към небето. Макар и ниска, но пропорционална на човека, тази представителна бюст-скулптура на певеца е монтирана на полиран пиедестал, което подчертава неговото величие.
Михаил Алексиев