

Върховният съд върна съдебния спор за мината в Пловдив
Публикувано на 21 Jan 2020 09:26
На 11 ноември 2019 г. - датата, на която положиха клетва и започна мандатът на новоизбраните общински съветници и кмета Костадин Коев, в София се проведе заседание на Върховния административен съд (ВАС) по делото за учредяване на санитарно-охранителната зона в района на “Грънчарица-Център”. Делото е от огромна важност за бъдещето на концесията на акционерното дружество “Ресурс -1” за добив на волфрам, тъй като санитарно-охранителната зона попада в концесионната площ и сериозно би засегнала интересите на концесионерите.
На 7 януари 2020 г. ВАС постанови решение, което не подлежи на обжалване. Накратко: отменя се като неправилно решението на Пловдивския апелативен съд, според което заповедта за учредяване на СОЗ е нищожна. Делото се връща отново в Апелативен съд - Пловдив за разглеждане от друг съдебен състав, но с указания от ВАС законосъобразността на оспорената заповед да бъде проверена на всички основания.
Детайлите по съдебното решение са важни за крайния изход, така че ще посочим част от тях.
На 25 август 2017 г. директорът на Басейнова дирекция “Източно-Беломорски район” Пловдив издава заповед, с която учредява санитарно-охранителна зона (СОЗ) около открити водохващания от събирателна деривация "Бистрица" на река Грънчарска и нейните притоци: река Малка река, Везьов дол и Трълско дере в землището на селата Кръстава, Грашево, Бозьова и Цветино. СОЗ е за питейно-битово водоснабдяване на град Велинград, Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на река Абланица и река Хремщица, съгласно разрешително за водовземане от 16.09.2009 г. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Концесионерът “Ресурс-1” атакува заповедта за учредяване на СОЗ по съдебен ред. Причината е, че ако в концесионната площ има СОЗ, то това ще наложи редица ограничения за рудодобива. Апелативен съд - Пловдив се произнася, че заповедта е нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган - директора на Басейнова дирекция. Според съда компетентен орган в този случай е министърът на околната среда и водите, тъй като СОЗ е свързана с язовир “Батак”.
Срещу решението на Пловдивския апелативен съд (ПАС) касационни жалби във Върховния административен съд подават директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" инж. Кънева, Община Велинград, представлявана от кмета К. Коев и общинското дружество "ВКТВ" ЕООД.
В касационната жалба от директора на БД "ИБР" се поддържа, че ПАС не е отчел факта, че разрешителното за водовземане, издадено от министъра на околната среда и водите и заповедта за СОЗ на директора на БД "ИБР" са два отделни административни акта. Посочва се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 3, като е прието, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. В случая СОЗ ще се извърши около речните водохващания извън границите на национални паркове, а не от язовир и затова е от компетентност на директора на Басейнова дирекция.
Община Велинград също поддържа доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е обсъдил само въпроса относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт, но не е изложил доводи относно неговата законосъобразност. Общината иска отмяна на съдебното решение и постановяване на такова по същество на спора.
В касационната жалба на „ВКТВ" ЕООД Велинград се сочи, че не е допусната исканата допълнителна задача на експертизата, която да изясни дали в концесионната площ попадат два участъка от 1-ви пояс на СОЗ. От “ВКТВ” смятат, че “Ресурс 1” нямат правен интерес по казуса.
Ответник по делото във ВАС е "Ресурс 1" АД Пловдив. Ответници са и физическите лица М. Милушева, А. Съртев, С. Праматарова, Е. Сариева и А. Палов, за които в протокола е посочено, че са редовно призовани, но не се явяват на съдебното заседание. От “Ресурс 1” оспорват трите касационни жалби и считат решението на ПАС за правилно и законосъобразно. От фирмата посочват, че имат правен интерес да оспорват заповедта за СОЗ, тъй като с издаването й се нарушават правата им като концесионер.
Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава заключение за неоснователност на трите касационните жалби. Счита, че обосновано съдът е приел, че дружеството концесионер има правен интерес да обжалва издадената заповед за СОЗ. Според прокуратурата нормата на чл. 37 от Наредба № 3, съгласно която санитарно-охранителните зони се учредяват със заповед на Директора на басейновата дирекция не може да отмени разпоредба от Закона за водите, съгласно която Министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири, какъвто е язовир „Батак“, около който е учредената СОЗ. От ВАП считат, че Пловдивският апелативен съд правилно е направил извод за некомпетентност на органа, издал заповедта за СОЗ.
Върховният административен съд приема касационните жалби за допустими. По възражението на "ВКТВ" ЕООД определя, че “Ресурс 1” АД има правен интерес да обжалва заповедта за учредяване на СОЗ, защото с отмяната на оспорения административен акт би се отстранила щета за концесионера. Територията на определената СОЗ съвпада с територията на определената концесия, а с нея са определени и се въвеждат ограничения и забрани относно добива на подземни богатства.
Според съда и трите касационни жалби са основателни. От фактическа страна по делото е установено, че в полза на "ВКТВ" ЕООД е издадено и влязло в сила Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите. С него на "ВКТВ" ЕООД е разрешено водовземане с цел "питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди" от воден обект язовир „Батак". На тази основа на 14.06.2016 г. в БД "ИБР" Пловдив е входирано искане за издаване разрешително за изграждане на СОЗ. Преписка по учредяване на СОЗ около речно водохващане на река Трълско дере за питейно-битово водоснабдяване на гр. Велинград е входирана в МОСВ на 25.10. 2016 г. С писмо от 04.11.2016 г. директорът на Дирекция "Управление на водите" към МОСВ преписката е върната на БД "ИБР" – Пловдив с мотива, че "в случая СОЗ ще се извърши около речни водохващания извън границите на национални паркове, което е от компетентността на Директора на басейнова дирекция, а не около Язовир по приложение № 1 на ЗВ, за което компетентен би бил Министъра на околната среда и водите". Дадени са указания за продължаване на процедурата за чредяване на санитарно-охранителни зони. След това директорът на БД "ИБР" – Пловдив дава указания на "ВКТВ" ЕООД за преработка на документацията и обединяване в една преписка във връзка с учредяване на СОЗ около река Грънчарица и нейните притоци. Свикан е Басейновият съвет към БД "ИБР" – Пловдив и на 17.08.2017 г. са обсъдени постъпилите възражения и е издадена процесната заповед.
ВАС счита за неправилно решението на ПАС, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган - директора на БД вместо министъра на МОСВ. Съдът се е позовал единствено на приложената обяснителна записка с описание на хидротехническото съоръжение на дюкер "Чукура“, но не е обсъдил факта, че от МОСВ са дадени указания, че СОЗ е около речните водохващания извън границите на националните паркове и не около язовир "Батак“. Според ВАС разрешителното за водовземане № 01410007 от 16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "ИБР" за учредяване на СОЗ са два отделни административни актове и като такива не са взаимосвързани. Не е изяснено, ако е налице препокриване на територии (концесия и СОЗ), как това би се отразило на ползването на разрешената концесия. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. ВАС постановява, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания.
След решението на ВАС съдебната битка продължава и се връща отново в Пловдивския апелативен съд. И докато поредният съдебен състав ще решава този конкретен съдебен казус, време е новоизбраната общинска власт - кмет и Общински съвет, да направят ясна заявка по темата за или против рудодобив на територията на Община Велинград. В предходните мандати общинската власт защити категорична позиция против рудодобива. Очакваме позицията на настоящите управници на общината, защото крайното решение дали ще има рудодобив няма да се вземе само в съдебните зали.
Елена Баева
На 7 януари 2020 г. ВАС постанови решение, което не подлежи на обжалване. Накратко: отменя се като неправилно решението на Пловдивския апелативен съд, според което заповедта за учредяване на СОЗ е нищожна. Делото се връща отново в Апелативен съд - Пловдив за разглеждане от друг съдебен състав, но с указания от ВАС законосъобразността на оспорената заповед да бъде проверена на всички основания.
Детайлите по съдебното решение са важни за крайния изход, така че ще посочим част от тях.
На 25 август 2017 г. директорът на Басейнова дирекция “Източно-Беломорски район” Пловдив издава заповед, с която учредява санитарно-охранителна зона (СОЗ) около открити водохващания от събирателна деривация "Бистрица" на река Грънчарска и нейните притоци: река Малка река, Везьов дол и Трълско дере в землището на селата Кръстава, Грашево, Бозьова и Цветино. СОЗ е за питейно-битово водоснабдяване на град Велинград, Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на река Абланица и река Хремщица, съгласно разрешително за водовземане от 16.09.2009 г. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Концесионерът “Ресурс-1” атакува заповедта за учредяване на СОЗ по съдебен ред. Причината е, че ако в концесионната площ има СОЗ, то това ще наложи редица ограничения за рудодобива. Апелативен съд - Пловдив се произнася, че заповедта е нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган - директора на Басейнова дирекция. Според съда компетентен орган в този случай е министърът на околната среда и водите, тъй като СОЗ е свързана с язовир “Батак”.
Срещу решението на Пловдивския апелативен съд (ПАС) касационни жалби във Върховния административен съд подават директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" инж. Кънева, Община Велинград, представлявана от кмета К. Коев и общинското дружество "ВКТВ" ЕООД.
В касационната жалба от директора на БД "ИБР" се поддържа, че ПАС не е отчел факта, че разрешителното за водовземане, издадено от министъра на околната среда и водите и заповедта за СОЗ на директора на БД "ИБР" са два отделни административни акта. Посочва се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 3, като е прието, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. В случая СОЗ ще се извърши около речните водохващания извън границите на национални паркове, а не от язовир и затова е от компетентност на директора на Басейнова дирекция.
Община Велинград също поддържа доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е обсъдил само въпроса относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт, но не е изложил доводи относно неговата законосъобразност. Общината иска отмяна на съдебното решение и постановяване на такова по същество на спора.
В касационната жалба на „ВКТВ" ЕООД Велинград се сочи, че не е допусната исканата допълнителна задача на експертизата, която да изясни дали в концесионната площ попадат два участъка от 1-ви пояс на СОЗ. От “ВКТВ” смятат, че “Ресурс 1” нямат правен интерес по казуса.
Ответник по делото във ВАС е "Ресурс 1" АД Пловдив. Ответници са и физическите лица М. Милушева, А. Съртев, С. Праматарова, Е. Сариева и А. Палов, за които в протокола е посочено, че са редовно призовани, но не се явяват на съдебното заседание. От “Ресурс 1” оспорват трите касационни жалби и считат решението на ПАС за правилно и законосъобразно. От фирмата посочват, че имат правен интерес да оспорват заповедта за СОЗ, тъй като с издаването й се нарушават правата им като концесионер.
Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава заключение за неоснователност на трите касационните жалби. Счита, че обосновано съдът е приел, че дружеството концесионер има правен интерес да обжалва издадената заповед за СОЗ. Според прокуратурата нормата на чл. 37 от Наредба № 3, съгласно която санитарно-охранителните зони се учредяват със заповед на Директора на басейновата дирекция не може да отмени разпоредба от Закона за водите, съгласно която Министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири, какъвто е язовир „Батак“, около който е учредената СОЗ. От ВАП считат, че Пловдивският апелативен съд правилно е направил извод за некомпетентност на органа, издал заповедта за СОЗ.
Върховният административен съд приема касационните жалби за допустими. По възражението на "ВКТВ" ЕООД определя, че “Ресурс 1” АД има правен интерес да обжалва заповедта за учредяване на СОЗ, защото с отмяната на оспорения административен акт би се отстранила щета за концесионера. Територията на определената СОЗ съвпада с територията на определената концесия, а с нея са определени и се въвеждат ограничения и забрани относно добива на подземни богатства.
Според съда и трите касационни жалби са основателни. От фактическа страна по делото е установено, че в полза на "ВКТВ" ЕООД е издадено и влязло в сила Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите. С него на "ВКТВ" ЕООД е разрешено водовземане с цел "питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди" от воден обект язовир „Батак". На тази основа на 14.06.2016 г. в БД "ИБР" Пловдив е входирано искане за издаване разрешително за изграждане на СОЗ. Преписка по учредяване на СОЗ около речно водохващане на река Трълско дере за питейно-битово водоснабдяване на гр. Велинград е входирана в МОСВ на 25.10. 2016 г. С писмо от 04.11.2016 г. директорът на Дирекция "Управление на водите" към МОСВ преписката е върната на БД "ИБР" – Пловдив с мотива, че "в случая СОЗ ще се извърши около речни водохващания извън границите на национални паркове, което е от компетентността на Директора на басейнова дирекция, а не около Язовир по приложение № 1 на ЗВ, за което компетентен би бил Министъра на околната среда и водите". Дадени са указания за продължаване на процедурата за чредяване на санитарно-охранителни зони. След това директорът на БД "ИБР" – Пловдив дава указания на "ВКТВ" ЕООД за преработка на документацията и обединяване в една преписка във връзка с учредяване на СОЗ около река Грънчарица и нейните притоци. Свикан е Басейновият съвет към БД "ИБР" – Пловдив и на 17.08.2017 г. са обсъдени постъпилите възражения и е издадена процесната заповед.
ВАС счита за неправилно решението на ПАС, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган - директора на БД вместо министъра на МОСВ. Съдът се е позовал единствено на приложената обяснителна записка с описание на хидротехническото съоръжение на дюкер "Чукура“, но не е обсъдил факта, че от МОСВ са дадени указания, че СОЗ е около речните водохващания извън границите на националните паркове и не около язовир "Батак“. Според ВАС разрешителното за водовземане № 01410007 от 16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "ИБР" за учредяване на СОЗ са два отделни административни актове и като такива не са взаимосвързани. Не е изяснено, ако е налице препокриване на територии (концесия и СОЗ), как това би се отразило на ползването на разрешената концесия. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. ВАС постановява, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания.
След решението на ВАС съдебната битка продължава и се връща отново в Пловдивския апелативен съд. И докато поредният съдебен състав ще решава този конкретен съдебен казус, време е новоизбраната общинска власт - кмет и Общински съвет, да направят ясна заявка по темата за или против рудодобив на територията на Община Велинград. В предходните мандати общинската власт защити категорична позиция против рудодобива. Очакваме позицията на настоящите управници на общината, защото крайното решение дали ще има рудодобив няма да се вземе само в съдебните зали.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023