На 25 януари православната църква почита паметта на Преподобни Мар, певец Омирски. Житието на този не особено известен човек пише неговият съвременник епископът на Кир Теодорит Кирски в глава 20 на книгата „История на боголюбците”. Днес трудно ще открием в православния календар името на отшелника, а също така и самата книга. Както пише Теодорит, Мар е роден през 340 година, а последните 37 години в прекарва в отшелнически живот до селцето Омир, недалеч от град Кир. Облеклото му се състояло от кози кожи, а на трапезата имало само хляб и сол. Мар смятал бедността за най-великото благополучие. Отвратен от лъжата, светските изкушения и лицемерието сред хората, си построява колиба, в която остава да края на живота си. Студените и влажни дни били причина за множество заболявания, но той не напуснал своя затвор до края на дните си. Въпреки красивата си външност, Мар остава девствен до края на живота си. Имал горещото желание да присъства на божествена света литургия. Помолил Теодорит да изпълни евхаристия в дома му, за да слее душата и тялото си с Бог. Той с удоволствие приел молбата и приготвил за ритуала съдовете, като ръцете на отшелника послужили за олтар. След края на светата литургия Мар казал, че никога до сега не е изпитвал такава духовна и физическа благодат. Усещал, че сякаш се възнася към небето.
След смъртта на Мар Певеца през 430 година, той е канонизиран за светец (преподобен) и историята за неговия живот тръгва в местата с християнско население. В периода VII – X век, за различните държави в Европа в различно време, даването на лично име на новородено е в прерогативите на свещеника, извършващ кръщаването. С въвеждането на фамилната именна система се цели показването на принадлежност към определен род. Специалистите ономасти смятат, че така се появява и фамилия Маров, образувана от рядкото лично канонично име Мар + окончанието ов. Разбира се, ще се появи и контра версия, че фамилното име идва от личното име Мария (Мара), чиито синове са останали без баща и са приели името на своята майка за фамилно. Да, вероятно има и такива случаи, но едва ли биха се появили в 15 области на България, а в Русия семейства, носещи името Маров, са над 200, в Хърватска повече от 60.
Разглеждайки трансформацията от кирилица на латиница, се образуват трите варианта Marov, Maroff, Marow с леките правописни промени при образуването на „rr” преди окончанието. Социалните мрежи и дигитализирането на архиви без съмнение ще задоволят любопитството на всеки дали това е вярно, а защо не и да започне свое проучване. За изследователите и историците са по-интересни по-старите факти. И те показват присъствието на фамилно име в Европа и САЩ още в края на XVII век. В Самарска губерния в Русия през 1885 г. е роден Иоанн Маров, в Загреб през 1707 г. е роден Бласин Маров, Каталина Маров родена около 1800 г. в Словакия, Алойс Маров, роден в Белгия през 1883 г., Йохан Маров роден около 1860 г. в Германия, Розалия Маров, родена на 30 декември 1790 г. в Унгария, като информативно ще добавя още няколко държави; Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Швеция, Швийцария, Дания, Франция, Сърбия, Италия, Англия и Сащ.Тези данни, както и производните на фамилно име Маров – Амаров, Димаров, Бозмаров, Мамаров също така и Маровски, и неговия еквивалент на латиница Marovski (с преобладаващо присъствие в Сърбия, Полша, Германия и САЩ ), Marovich и McMarrow, могат да бъдат полезни за българската ономастика и статистика.
Статистическите данни показват, че днес в България живеят малко над 200 граждани с фамилно име Маров, а населеното място с най-голям брой хора с тази фамилия е Велинград - над 30, следван от Варна – 16, София – 15, Пловдив – 15, Стара Загора – 13, Пещера – 13 и др. Ограничавайки си в района на Велинград, изследването показва, че Марови като род се развиват в село Каменица, като родени в началото на XIX век са Тодор, Димитър, Георги и най-старият запис води до Начо Маров роден около 1800 г.
(Публикува се със съкращение)
Стойчо Маров, Исторически музей Велинград