Получава се нещо като традиция. Вече трета поредна година, откакто „Чепинец” играе в областната футболна група, се повтаря една и съща ситуация след края на есенния полусезон. Неизменно и без никакви колебания винаги на първото място е отборът на „Чико-Бунара” от с. Бяга. Също неизменно, но с колебания, велинградският тим е някъде назад в класирането между 2. и 5. място. В конкретния случай е на трета позиция, изоставайки от лидера с 5 точки и с 1 точка по-малко от втория – „Брацигово”.
Кои бяха плюсовете и минусите в представянето на отбора, воден от старши треньора Атанас Стоилов? Какво се случи в изиграните 14 кръга, след като групата остана с 15 отбора заради отказването на „Светкавица” (Синитово)? Мачовете на този отбор бяха анулирани.
ПЛЮСОВЕТЕ:
1. Отборът беше почти безгрешен в домакинските си срещи и постигна 6 победи (1 служебна със „Сарая”) и 1 равенство (с „Брацигово” 2:2), без загуба и с голова разлика 25:4 (3 служебни гола), спечелвайки 19 точки.
2. Подобрено представяне при гостуванията в сравнение с предишните два сезона. Бяха постигнати 4 победи, 2 равенства и само 1 загуба от „Чико-Бунара” (5:2). Головата разлика е 24:15, а спечелените точки - 14. Тези показатели щяха да бъдат още по-добри, ако отборът беше успял да задържи преднината си в мачовете срещу „Локомотив” (Септември) и „Балкан” (Варвара).
3. Напредък има и в броя на отбелязаните голове – общо 49, което прави средно по 3,5 гола на мач. „Чепинец” е вкарал голове във всичките 14 мача!
4. Разчита се на повече хора да отбелязват головете, а не само на един-двама. Така сред голмайсторите се наредиха Ивайло Горанов, Димитър Тошкин и Александър Петров с по 6 гола, Васил Василев, Илия Иванов и Илиян Генов – по 5, Николай Байраков и Иван Камов - по 3, Христо Сталев и Христо Костов – по 2 и с 1 гол Атанас Георгиев и Александър Котаров. В общия брой от 49 гола 1 попадение е автогол и 3 са служебни голове.
5. Разликата с лидера не е чак толкова голяма – само 5 точки. До края на първенството всичко може да се случи, но ако „Чепинец” иска да се намеси сериозно в борбата за първото място, трябва да постигне пълен актив от 14 победи и да чака поне 2 грешки на „Чико-Бунара”. Може да изглежда много трудно, но е напълно възможно! Всичко зависи от добрата подготовка и мотивацията на играчите, както и намирането на по-добри футболисти за някои постове.
МИНУСИТЕ:
1. „Чепинец” загуби 6 точки от 3 равенства в мачове, в които водеше в резултата до последните минути, но не успя да задържи победите.
2. В някои от срещите пролича, че отборът е с къса резервна скамейка, особено в случаите, когато имаше наказани или контузени играчи. А липсата на втори вратар принуди треньорът Стоилов да пуска под рамката на вратата Николай Байраков, когато титулярят Ст. Кошлуков не можеше да пази! В интерес на истината Н. Байраков се справи много добре като вратар, но дали там му е мястото?
3. Някои проблеми в защитата станаха причина за 14 мача в мрежата на „Чепинец” да се оплетат 19 топки, което прави средно по 1,37 гола на мач. Особено това важи за гостуванията, в които отборът допусна 15 гола и не успя да запази нито една суха мрежа.
4. Срещу преките си съперници – „Чико-Бунара” и „Брацигово”, които единствено са без загуби - велинградчани са с по-лоши показатели като класиране, голова разлика и спечелени точки като домакин и гост. В директните двубои „Чепинец” отново изостава – 2:2 с „Брацигово” във Велинград и 5:2 за „Чико-Бунара” в Бяга. Само победи срещу тези два отбора през пролетта могат да компенсират това изоставане.
5. В някои срещи се забеляза неумение да се материализира превъзходството във владеенето на топката и териториалния превес чрез създаване на голови положения и реализиране на голове. Домакински победи с 1:0, 2:0 и 3:1 показват точно това. По-дългото притежание на топката не води до нищо след грешки в подаванията, неточни отигравания в решителни моменти и множество слаби и далече от целта удари.
Има и още няколко неблагоприятни фактора, които създават неприятна тенденция по отношение състоянието на отбора и изобщо за развитието на футбола във Велинград. За истинска и добре работеща Детско-юношеска школа (ДЮШ) на клуба едва ли може да се говори, след като ФК „Чепинец” няма отбори при юношите младша и старша възраст! Останал е само детски отбор, който завърши на последното място в групата въпреки усилията на треньора Стефан Караманов да гради отбор от нулата. Дори и да има деца с талант, те не могат да се развият като юноши в клуба след навършване на 14 г. Само за сравнение - отборите на села като Бяга, Главиница и Калугерово имат юноши старша възраст, а „Чепинец” няма! Този проблем се отразява и на мъжкия отбор, в който сега има само 5 местни футболисти! Други трима юноши потърсиха развитие извън Велинград и поеха към Пазарджик. Всичко това доведе до положението в „Чепинец” да не се разчита на местни състезатели, а да се прави отбор с повече играчи от други места. Просто ситуацията е такава, но за нея определено носят вина ръководствата на клуба (президенти и УС) през последните 7-8 години! Но изглежда, че се усеща някакво задоволство от сегашното състояние на тима (вече 3 години в областната група!), но това по-скоро е безразличие и липса на желание проблемите около отбора и футбола в града да бъдат решени не на парче, а цялостно и трайно. Сякаш някои хора са доволни от това, че „Чепинец” се е закотвил в четвъртото ниво на българския футбол и не се виждат признаци за измъкване от там!
Темпо