Илинден 1903 - Илинден 2005 година
Публикувано на 27 Jul 2005 09:22
На 20 юли 2005 г. пред скалата-паметник с поставената на нея паметна плоча се събрахме достатъчно синове и дъщери от община Велинград, читалище “Отец Паисий” и Македонското културно-просветно дружество “Филип Главеев”. Събрахме се сред поставените върху паметника цветя, много цветя... и една запалена свещица! Зареяни назад 112 години от легендарното, досега ненадминато по размах Илинденско-Преображенско въстание! Въстание, организирано, проведено от великата ВМРО. Но трябваше да се каже по човешки възпоменателно слово, с любов и благодарност към дошлите, да бъдат обвеяни лицата им и върната историята в сърцата им... Защото стотиците борци-ръководители, почти всичките загинали, носеха в сърцата и умовете си вплетени спомени, сочещи до какви върхове бе стигнал геният на българския дух!
Трагедията на Македония и Одринско е била решена още преди Освобождението ни през 1878 г. от политическите надигравания по интереси сред Великите сили, като най-голяма активност и подлост играят Русия и Австро-Унгария. При извършеното от народа ни Съединение през 1885 г. налага тези сили да преглътнат изненадата, но по решенията на Берлинския конгрес Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Пределите на България запазва само Българската екзархия, но предписаните по чл. 23 на Берлинския конгрес политически реформи остават само на книга. Покрусата, надигналият се сред народа революционен гняв ражда първите революционни водачи.
На 23 октомври 1893 г. Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Патарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев поставят в една от стаите на Солунската гимназия началото на революционен комитет. Разбират, че присъединяването към Княжество България при наличната обстановка е невъзможно, целта е борба за политическа автономия на двете области в духа на чл. 23 на Берлинския конгрес. Започва създаването на комитети в страната. През есента на 1894 г. в Щип става срещата с революционното братство на Даме с Гоце Делчев. С революционен чар и организационен дар Гоце скоро става вожд на организацията. Създава се Централен комитет със седалище Солун, 6 революционни окръзи: Солунски, Битолски, Скопски, Серски, Струмишки и Одрински, всеки от тях - на околии, в околиите - местни комитети. За България и света - в София Задгранично представителство. Гоце Делчев и Гьорче Петров изготвят устав и правилник. По предложение на Г. Делчев се приема създаването на четнически статут по места. Екзархията постепенно съзнава и приема решенията на организацията, назначавайки за учители и попове предложените от нея хора. Жаждата за революция позволява през периода до въстанието от 10 години (този миг само за историята) организацията да осее страната с комитети и чети. Дейността на четите - разяснително, без преки сблъсъци с турската власт, но безпощадна към проклетите, напиращи сръбска и гръцка пропаганди. Дори съдилищата са вътрешни, изпълнява се до смърт и помни всяко решение. Така се раждат стотиците апостоли, администратори и ... съдии.
Да, но трябва оръжие на принципа “Във всяка къща и пушка”! Боже, оплаква се Гоце в Банско, да отделиш пари за оръжие от залъка на бедния народ... Създават се канали за прехвърляне на оръжие през границата с България, но Върховният Таен Македонски комитет в Княжеството, начело с ген. Ив. Цончев и Ст. Михайловски е бомба със закъснител, вождистки център, трудно обуздаван. Не липсват и провали (Виница, Валандово и др.), водещи до тежки загуби за организацията, независимо от затворените до смърт уста на задържаните. Напрежението расте, търпението на народа е на изчепване, независимо от недостатъчната подготовка. През есента на 1902 г. ВМОК на Михайловски-Цончев предизвиква въстание в Горноджумайско, в което участват всички комитети, при легендарен героизъм на борците, но бива потушено от редовна турска войска и башибозук. Паметни остават и песни се пеят и сега в Разложкия край. Четата на Радон Тодев охранявала до последния четник изтеглянето на бежанците в Рилския балкан. Провокацията в този огромен район завършва с тежък погром. При такава обстановка в началото на януари 1903 г. е свикан Солунският конгрес (начело с Ив. Гарванов) на ВМОРО, който в отсъствието на главните ръководители на организацията взима решение за вдигане на “повсеместно и стратегично” въстание през пролетта на същата година. Остра е реакцията на Гоце, Даме и други ръководители. Даме по това време е на заточение, а Гоце е в България. Яне Сандански е срещу решението, но и не прави нищо по подготовката в Серския революционен окръг. Даме и Гоце все пак успяват да се срещнат и да опитат отлагане на въстанието за по-късна дата. След срещата Г. Делчев, придружен от малка чета, се отправя за планината Алиботуш (днес Славянка), където проектира свикването на конгрес на Серския революционен окръг, изоставащ във въоръжаването. При с. Баница четата е обградена от редовна турска войска (случайно забелязана, предателство?), като в завързалото се сражение загиват Г. Делчев и част от четниците. Загива всепризнатият ръководител и апостол, оплакан от цяла Македония!...
Датата е 21 април 1903 г. Връщане няма! Подготовката на въстанието с пълен размах до последната къща, до последния четник. В средата на май 1903 г. под ръководството на Д. Груев и Борис Сарафов на свикания Смилевски конгрес отпеделят датата на въстанието от името на целия Главен щаб - 20 юли, Илинден. Решено е 2 седмици след това Одринско да въстане на другия религиозен празник - Преображение Господне. Тези дати дават и името на въстанието.
Започва се! Участват всички окръзи без Серския, при най-голяма сила на Битолския. Сводоба или смърт! Много четници сами палят къщите си, за да знаят, че без да са свободни, няма къде да се върнат. Велика отдаденост! Срещу въстанието е турска войска редовна от 120 000 души, също толкова нередовна. В Солунския, Скопския и Струмишкия окръзи четите извършват повсеместна вълна от атентати. Крушовската република е свободна само 10 дни. Безмерният героизъм и саможертва не достигат срещу многократно превъзхождащия враг. Пламват села и паланки, горят къщи по градовете. Нощем пламъците осветяват цяла Македония и Одринско. Всяко село е един втори Батак, всяко градче - една втора Перущица! Хиляди са жертвите и стотици хиляди бежанците, търсещи спасение в България. През това време княз Фердинанд е на обиколка в Европа, а самата Европа безучастна, почва да се събужда лениво едва след остатъчния дим от пепелищата... Дълбок поклон пред паметта на борците от Илинденско-Преображенското въстание! И вечна слава!
д-р Борислав Андреев
На 23 октомври 1893 г. Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Патарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев поставят в една от стаите на Солунската гимназия началото на революционен комитет. Разбират, че присъединяването към Княжество България при наличната обстановка е невъзможно, целта е борба за политическа автономия на двете области в духа на чл. 23 на Берлинския конгрес. Започва създаването на комитети в страната. През есента на 1894 г. в Щип става срещата с революционното братство на Даме с Гоце Делчев. С революционен чар и организационен дар Гоце скоро става вожд на организацията. Създава се Централен комитет със седалище Солун, 6 революционни окръзи: Солунски, Битолски, Скопски, Серски, Струмишки и Одрински, всеки от тях - на околии, в околиите - местни комитети. За България и света - в София Задгранично представителство. Гоце Делчев и Гьорче Петров изготвят устав и правилник. По предложение на Г. Делчев се приема създаването на четнически статут по места. Екзархията постепенно съзнава и приема решенията на организацията, назначавайки за учители и попове предложените от нея хора. Жаждата за революция позволява през периода до въстанието от 10 години (този миг само за историята) организацията да осее страната с комитети и чети. Дейността на четите - разяснително, без преки сблъсъци с турската власт, но безпощадна към проклетите, напиращи сръбска и гръцка пропаганди. Дори съдилищата са вътрешни, изпълнява се до смърт и помни всяко решение. Така се раждат стотиците апостоли, администратори и ... съдии.
Да, но трябва оръжие на принципа “Във всяка къща и пушка”! Боже, оплаква се Гоце в Банско, да отделиш пари за оръжие от залъка на бедния народ... Създават се канали за прехвърляне на оръжие през границата с България, но Върховният Таен Македонски комитет в Княжеството, начело с ген. Ив. Цончев и Ст. Михайловски е бомба със закъснител, вождистки център, трудно обуздаван. Не липсват и провали (Виница, Валандово и др.), водещи до тежки загуби за организацията, независимо от затворените до смърт уста на задържаните. Напрежението расте, търпението на народа е на изчепване, независимо от недостатъчната подготовка. През есента на 1902 г. ВМОК на Михайловски-Цончев предизвиква въстание в Горноджумайско, в което участват всички комитети, при легендарен героизъм на борците, но бива потушено от редовна турска войска и башибозук. Паметни остават и песни се пеят и сега в Разложкия край. Четата на Радон Тодев охранявала до последния четник изтеглянето на бежанците в Рилския балкан. Провокацията в този огромен район завършва с тежък погром. При такава обстановка в началото на януари 1903 г. е свикан Солунският конгрес (начело с Ив. Гарванов) на ВМОРО, който в отсъствието на главните ръководители на организацията взима решение за вдигане на “повсеместно и стратегично” въстание през пролетта на същата година. Остра е реакцията на Гоце, Даме и други ръководители. Даме по това време е на заточение, а Гоце е в България. Яне Сандански е срещу решението, но и не прави нищо по подготовката в Серския революционен окръг. Даме и Гоце все пак успяват да се срещнат и да опитат отлагане на въстанието за по-късна дата. След срещата Г. Делчев, придружен от малка чета, се отправя за планината Алиботуш (днес Славянка), където проектира свикването на конгрес на Серския революционен окръг, изоставащ във въоръжаването. При с. Баница четата е обградена от редовна турска войска (случайно забелязана, предателство?), като в завързалото се сражение загиват Г. Делчев и част от четниците. Загива всепризнатият ръководител и апостол, оплакан от цяла Македония!...
Датата е 21 април 1903 г. Връщане няма! Подготовката на въстанието с пълен размах до последната къща, до последния четник. В средата на май 1903 г. под ръководството на Д. Груев и Борис Сарафов на свикания Смилевски конгрес отпеделят датата на въстанието от името на целия Главен щаб - 20 юли, Илинден. Решено е 2 седмици след това Одринско да въстане на другия религиозен празник - Преображение Господне. Тези дати дават и името на въстанието.
Започва се! Участват всички окръзи без Серския, при най-голяма сила на Битолския. Сводоба или смърт! Много четници сами палят къщите си, за да знаят, че без да са свободни, няма къде да се върнат. Велика отдаденост! Срещу въстанието е турска войска редовна от 120 000 души, също толкова нередовна. В Солунския, Скопския и Струмишкия окръзи четите извършват повсеместна вълна от атентати. Крушовската република е свободна само 10 дни. Безмерният героизъм и саможертва не достигат срещу многократно превъзхождащия враг. Пламват села и паланки, горят къщи по градовете. Нощем пламъците осветяват цяла Македония и Одринско. Всяко село е един втори Батак, всяко градче - една втора Перущица! Хиляди са жертвите и стотици хиляди бежанците, търсещи спасение в България. През това време княз Фердинанд е на обиколка в Европа, а самата Европа безучастна, почва да се събужда лениво едва след остатъчния дим от пепелищата... Дълбок поклон пред паметта на борците от Илинденско-Преображенското въстание! И вечна слава!
д-р Борислав Андреев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023