“Дълго време каменчани разбиваха гранитната гръд на Арабчал, за да хванат кристалните му извори и ги поднесат на нуждаещите се долу в селото. Основаната за целта кооперация “Самоводица” извика за ръководител на тази грандиозна работа енергичния инженер Ст. Брадински, чийто денонощни усилия дадоха бляскави резултати: от месец ноември 1928 година каменчани заслужено могат да се гордеят, че в това отношение държат първо място измежду всички курортни селища в България: модерен водопровод с 12 километра обща дължина, разнася из всички краища на селото изобилна, леденостудена минерална вода, чието количество се поддържа от специално построен резервоар с вместимост 400 хиляди литри неприкосновен запас. Да се прави сравнение по състав, температурата и свойствата на тази вода с други такива на околните селища е абсурд. Софиянци, въпреки техните Витошки и Рилски водопроводи, справедливо завиждат!”
Откъсът е от книгата “Летовище Каменица, Чепинско”, издадена от софийската печатница “Съгласие” точно преди 90 години - през далечната 1929 г. Авторът, който се е подписал “П. З-овъ”, пише, че целта на книжката е да даде малък принос към опознаване на отечеството.
С днешна дата описанието на първия модерен водопровод сигурно ще предизвика у каменчани носталгично умиление. И задължително ще породи сравнения със ситуацията във водоснабдяването на квартала 91 години след изграждането на “Самоводица”. Сравнения, които не винаги ще са полза на 2019 година...
Ето още няколко щрихи от книгата за летовище Каменица, които също будят спомени, размисли и сравнения и ни помагат да видим мястото, в окето живеем, през очите на неговите гости:
“Здрави и снажни, в по-голямата си част кестеняви, каменчани със старинната си, от домашен шаек носия, все още ревниво пазена, въпреки изкушенията на модата, са красив тип, особено женският... Прями, добродушни, скромни, каменчани правят впечатление от прав поглед; пестеливи, природно интелигентни, трудолюбиви и извънредно гостоприемни към чужденеца, но не твърде и към културните веяния, те минават в очите на съседите си за големи консерватори. И тук именно е тяхната гордост: едва ли може да се отбележи селище, където тъй свято се пазят всички родни традиции и обичаи, както и непокварени нрави. Езикът им е едно красиво доказателство за това: тук съществува наречие старинно, което много мъчно се чупи, въпреки контакта си с други такива; училището дори слабо въздейства в това отношение: вън от класната стая детето продължава да говори на местното наречие.”
“И днес сред селото се издига най-голямата сграда, Румелийското училище, в което дълги години се е давала просвета на чепинци. Рожба на също така единственото в Чепино килийно училище тук, в него е кален борческият дух за духовна и национална независимост на плеяда смели планинци като свещ. Илиян п. Атанасов, Ст. Масларов и други вече покойници, чиито имена историята на Априлското въстание е набелязала в своите скрижали. Гордо се издига в центъра на селото бялата старинна камбанария, от която в цялата котловина по време но турското владичество се е разнасял мелодичният звън на камбаните... Тук още в 1818 г. се слагат основите на днешната черква - в епохата на най-силния фанариотски бяс!”
“За самообразование е основано още в 1904 г. читалище, което по богатство на библиотека днес е първо измежду всички чепински, та дори и в окръга, читалища. В бюфета на същото е инсталиран напоследък радиоапарат, чрез който каменчани имат възможност всяка вечер да слушат европейска и ориенталска музика... Каменчани разполагат с телефон, независимо от телеграфо-пощенската станция с всички служби, находяща се в граничащото село Лъджене (границата между двете села е една улица).”
“Всички все повече проумяват значението на селището си като прекрасна климатична станция и ползите от материална гледна точка, които могат да имат от този дар. Поради това се забелязват усилени предприятия: водоснабдяване, електрификация, целящи да създадат всички удобства за посетителите летовници. И наистина в това отношение Каменица прави гигантски усилия. Използвайки най-новите придобивки на техника и наука, с непоколебима енергия следва своята политика - политика на привеждане в порядък на всичките подземни и надземни богатства, тъй много жадувани от летовниците, за да може с право да заема онова място, което природата му е определила. Днес в много отношения вече надминава околните села.”
“Каменица първа построи монументална сграда, в която вкара най-лековития си извор, ползван още от римляните. Построена сред грамаден двор, грижливо залесен и лехиран с цветя, пред нея се простират сочни ливади, където с удоволствие се правят разходки на чист въздух, незадимяван от мизерните автомобили. Две отделения - мъжко и женско, с удобни съблекални, кабини, просторни басейни, вани с топла и студена минерални води, душове - всичко това кара посетителите да се чувстват като древния римлянин, който дълго време се е ползвал от същите води.”
“Каменица притежава още много топли минерални идвори, от които по количество и лечебност е известен “Св. Влас” с температура 74 градуса С. Друго богатство на Каменица, на което много селища биха завидели, това е калният извор. Дъсчената постройка, с която е обграден, се пълни с мъже и жени, които със сигурност намират изцеляване от много болести, особено ишиас.”
“Каменица, която днес брои около 3230 души жители, в благоустройствено отношение бързо се развива по утвърден регулационен план: всички главни улици са шосирани и настлани с чакъл, залесени с 5-6 годишни дръвчета и прошалени с чешми, къето се кръстосват топли и студени минерални води. Перална с 74 градуса температура отлично дезинфекцира дрехи и постелки. Всички нови постройки са масивни, с удобни и хигиенични стаи за посетители. Хотелите с чиста и спретната мебелировка, задоволяват и най-изтънчения вкус. А пословичното гостоприемство на каменчани е залог за спокойното прекарване на времето от летовниците, на които той поднася с готовност всички продукти, неговото производство, на много ниски цени, като: мляко, масло, яйца, картофи, фасул, който няма съперник по вкус и хранителност в цяла България, зеленчук, ароматен балкански мед и др.... Терпентин, получаван чрез дестилация на смолисти борови клончета и корени, може да се намери първокачествен в единствената фабрика “Тукъ”, като необходим артикул за всяка домашна аптека.”
“Каменица владее над 5000 хектара площ, обрасла със стройни и млади, пълни с живот борове и ели или мощни буки. Схващайки огромното значение, особено на иглолистната растителност, е започнало усилено залесяване на околните оголени склонове с млади борови фиданки или семена, чиито резултати са вече налице. За правилното и рационално използване на грамадното горско богатство, каменчани прорязаха гората си с удобен път-шосе. По него, само след 1 час ход, се навлиза във величествена борова гора. Едва ли може да се поддаде на описание този горски край! Цялата верига родопска издънка Арабчал - Алабак, която опасва Каменица, на всяка стъпка открива пред погледа все по-нови и нови картини. Ето “Скриеница”, “Торишката”, “Бела вода” и много други. От тук погледът, не спиран от нищо, долавя синята лента на река Марица, извила снага из необятна Тракия, по на север се откроява Средногорието, а зад него Стара планина, на северозапад и юг се вишат гордите чела на великаните в Рила и Пирин планини.
И през юлската омара, когато там, в низините из Тракия или Мизия, трепти от палещите слънчеви лъчи нажежен въздух, тук тялото се гали от прохладния, пропит с чист боров аромат въздух. На всяка стъпка изобилства леденокристална изворна вода, която в други планински краища липсва. А каменчани не бранят тези богатства: свободен достъп имат всички любители на родните планини и нуждаещите се, които тук, в планинския мир, ще намерят жадуван покой. Една палатка или в колиба, съградена от самата община, почти безплатно, всеки може да намери подслон и да се убеди, че тук природата творец е дала една Швейцария, земен рай!”
По материали от “Летовище Каменица, Чепинско”, 1929 г., от фонда на библиотеката към ОНЧ “Св. св. Кирил и Методий-1905”