На 25 юни вестник „Темпо“ публикува обширен материал по повод 100 години от смъртта на полковник Атанас Зидаров с автор Мрамор Полежански. Решихме статията да излезе месец преди годишнината, която се навършва на 31 юли. С идеята да напомним за мястото на Атанас Зидаров в нашата история и с предложението на г-н Полежански на негово име да бъде кръстена поне една улица във Велинград.
Глас в пустиня! Датата на годишнината 31 юли 2019 г. мина и отмина, без нито една институция да положи усилия за нейното отбелязване – нито Общинска администрация, нито Общинският съвет, нито НЧ „Отец Паисий-1893“, нито СОСЗР, нито Ловно-рибарското сдружение, нито Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите или друга общност от хора…
Друго отношение заслужава българският войник, който е рискувал живота си и е награден с ордени за участието си в Съединението, Сръбско-българската война, Балканската война и има личен принос за ликвидирането на бандитските формирования в района на днешен Велинград през размирите години в края на XIX век. Друго отношение заслужава предприемчивият българин, който построява най-модерният хотел в Чепинската котловина за онова време – хотел „Зидаров“, дал повод на Иван Вазов да напише, че „Лъджене има бъдеще“. Друго отношение заслужава радетелят за култура Атанас Зидаров, учредител и първи председател на първото читалище в Чепинската котловина – днешното НЧ „Отец Паисий-1893“. Друго отношение заслужава човекът с модерно мислене, станал инициатор за изготвянето на първия регулационен план на с. Лъджене и за основаването на първата ловна дружинка в Чепинско.
Знаем, че днес проблемите на Велинград и велинградчани са други. Но ако не ценим хора като Атанас Зидаров, как градът ни ще се развива и ще върви напред?
Темпо