На 15 юли в Градската художествена галерия си дадоха среща почитателите на изящното слово от Велинград и Ботевград. Причината - да се спези традицията и в тазгодишните празници на културата да се чуят стиховете на велинградския и ботевградски поет Пейо Пеев. Какво като физически вече поетът не е сред нас, та нали душата и написаното слово са вечни и затова са винаги с нас?
А и подредената изложба на Володя Казаков, приятел и почитател на Пейо Пеев. Много развълнуван, художникът разказа как Пейо Пеев е искал да бъде мост между Велинград и Ботевград. А колкото до изложбата, то тя отразява част от разговорите между поет и художник за земята ни, която все повече опустява, как няма кой да каже една добра дума на останалите самотни родители и още: „Дори и да нямаме какво да кажем, ние имаме свободата да го кажем с изкуството си. И го правим.”
Изключително вълнуваща и емоционална среща между велинградчани и гостите от Литературен клуб „ Стамен Панчев” Ботевград. Председателят на НЧ „Васил Левски-1904” Никола Делиев с чувство на уважение и задоволство спомена, че в библиотеката на читалището има създадени три къта, посветени на велинградските поети, родом от Каменица: Ангел Горанов, Пейо Пеев и Иван Цопанов. Той разказа също как кметът д-р Костадин Коев е дал кола, за да може да се участва в представянето на стихосбирката Пейо Пеев и приятели „Последният празник на душата” и на цялото му творчество. А големият букет цветя, даден от кмета по повод кончината му, занесли и оставили на гроба на неговия брат в Каменица, защото не се знаела датата на погребението му.
И преди дошлите да се потопят в света на поезията, Севдалина Комитска, на пианото Катерина Мирчева, изпя песента „Драгиче” по стихове на Пейо Пеев и музика на маестро Никола Янев- Чоли. Една специална песен по специално за поета негово стихотворение, посветено на „онзи ден, в който моето детство свърши”. Денят е 3 май, а годината 1944 - тогаво, малкото момче, което пасе добитъка на баща си в местността Драгиче, вижда как откъм Арапчал слизат въоръжени мъже, носещи набучената на пръчка отрязана глава на Вела Пеева.
Дошлите от Ботевград поети членове на ЛК „Стамен Панчев” Васко Минчев, доц. Георги Спасов, Иван Иванов-Боженски, Иванка Петрова, Таня Банкова разказаха незабравими за тях спомени за познанството и приятелството си с Пейо Пеев и прочетоха свои стихове, посветени на него.
Председателят на ЛК „Никола Вапцаров” към НЧ „Отец Паисий-1893” Александър Кочев каза: “Пейо ни събра за пореден път” и пророкува, че до 10 години стихове на поета ще влязат в учебниците по литература.
Велинградската пианиска Мария Дулева, след като призна, че е много впечатлена от неговите стихове, защото той е космополит, а стиховете му звучат универсално и принадлежат не само на България, а на света, помоли публиката да й разреши да изсвири в памет на Пейо Пеев „ Ноктюрно” от Шопен.
Велинградската поетеса Стойна Стоянова разказа за срещите си с Пейо Пеев и двата литератулни клуба и прочете негови и свое стихотворения.
А Албена и Петър Пееви описаха така своя татко: „Обич, Закрила, Всеотдайност, Грижа, Подкрепа, Доброта, Прошка, Усмивка, Корени, Принадлежност, Гордост, Човечност, Нежност.”
Веска Божкова