В програмата на Празниците на културата в Художествената галерия във Велинград бяха представени 4 нови книги. Велинградската публика имаше поредна среща с първата стихосбирка “На дъх от лятото” на Костадин Филипов, за която “Темпо” вече писа. Разказваме за премиерата на 3 нови книги и техните автори:

“Родопа планина - земя на богове, хора и храмове”
“Сборникът „Родопа планина - земя на богове, хора и храмове”, като резултат от Третата национална конференция, вече е факт. Пред вас са участници и цялата редакционна колегия, проф. Мария Шнитер, проф. Стоянка Кендерова и Надежда Ангелова, на които благодаря за участието и итересните теми. Конференцията бе посветена на 200-та годишнина на един голям духовен храм - храм „Света Троица” в Каменица, който се е записал в българската история с Летописа на поп Методи Драгинов и специално благодаря на г-жа Соня Семерджиева от Археологическия музей в Пловдив, която откри в хранилището на музея една значима за нас и историята археологическа находка и за изложбата „Седем разказа за вярата”. С тези думи на 10 юли директорът на Историческия музей Снежана Велева откри срещата.
Научният ръководител на конференцията проф. Мария Шнитер представи сборника, като отбеляза, че измисленото от Снежана Велева интересно заглавие е предизвикало голям научен интерес и е събрало представители от всички сериозни български университети, както и от институтите на БАН. Тя благодари лично на Екатерина Пейчинова за научната й работа на тема „Бог, планината и хората (за християнското наследство в Баташко - църкви, манастири, параклиси)”, защото така е научила, че нейният прадядо Йосиф Шнитер е бил архитект на църквата в Батак.
Проф. Стоянка Кендерова подчерта, че всяка статия е много задълбочено изследване и сборникът е върхът, който надминава всичко не само заради много големия брой на участниците: “Трябва да се знае, че центърът е Велинград, Чепинското корито и всички издания го доказват”. Проф. Кендерова подчерта, че директорът на ИМ е „повече велинградчанка от много родени във Велинград, заради работата, която върши, в т.ч. и дейността й по поредицата „Цепина”.
Свещенниците Антон, Александър и Станимир от църквите в града бяха сред участниците в събитието. Отец Антон цитира Вернер Келер, откривателят на библиотеката на Вавилон, който казва за думите, написани с клиновидно писмо: „Когато всички взеха да пишат, но никой не четеше, Вавилон загина” и пожела: „Нека да четем, за да бъдем повече българи”.
Снежана Велева благодари на ОНЧ „Св.св. Кирил и Методий-1905” за дарената на музея книга „Веда Словена” и дари на библиотеката сборника „Родопа планина - земя на богове, хора и храмове”. Председателят на читалището Мария Чорбаджиева, видимо развълнувана, благодари с думите :”За мен е чест, че нашето читалище ще притежава този Сборник”.
Цветя от името на общината бяха връчени от началник отдел „Социална и хуманитарна дейност” Мариана Зинкова.

“Един щастлив нещастник през прехода на прехода”
На 9 юли бе срещата с книгата на Георги Кючуков „Един щастлив нещастник през прехода на прехода”, представена от председателя на литературен клуб „Никола Вапцаров” при НЧ „Отец Паисий-1893” Александър Кочев.
Георги Кючуков е най- възрастният член на Литературния клуб, като членува в него повече от 60 години. Роден е в Гоцеделчевското село Сатовча в далечната 1928г. Завършва основното си образование на село и гимназия през 1948 г. в Лъджене. Учи 2 години право в СУ „Св. Климент Охридски”, една година ВИТИЗ в класа на Стефан Сърчаджиев, учи съкратен курс на Военната академия „Г. С. Раковски” и завършва българска филология и педагогика в Софийския университет. 7 години е офицер в Трета армия в Сливен, работи като монтажник и механик в цеха за ламинирани на ГПК „Г. Димитров” и следват 20 години работа в ГК на БКП в областта на просветата и културата. Пише много поезия, проза и публицистика, още от младежките си години, но почти не публикува, защото притежава високи критерии към художествената литература.
Александър Кочев напомни, че основен принцип в литературата е 90% художествена измислица и 10% истина. В този роман художествената правда и истината са си разделили по 50%. И даде пример, че чак след 110 г. от Илинденското въстание в Сатовча е поставена камбана, за което авторът е разказал правдиво и подробно..
„Един щастлив нещастник през прохода на прехода” е роман, посветен на българския преход, който трае вече 30 години. Авторът го проследява много внимателно, като не забравя да отбележи всички детайли от местен и национален мащаб. Героите са много велинградчани, които и днес живеят и играят важна рола в живота на Велинград и държавата. Достатъчно е да си малко велинградчанин, за да познаеш хората, въпреки че имената са други. Книгата е ясна картина на партиите на 90-те години на миналия век и на тяхната работа. Романът има три сюжетни линии - детство, младост и преход, а вторът признава, че е трябвало много от нещата да ги осъзнае и преживее, за да ги опише.
На въпроса: “Защо един нещастник?” Георги Кючуков отговори: “Изцяло съм щастлив в този красив живот. И съм нещастен, защото много пътища са ми били пресичани. Освен това и много приятели вече ги няма.”
Отношение към автора и книгата изразиха Никола Делиев, Севда Кадинова, Илко Тупчев, Боряна Стаева и Милен Налбантов, който му пожела „дълголетие над столетие”. Поднасяйки цветя, Мариана Зинкова сподели, че е впечатлена от работата и дирята, която оставя авторът.

“Песъчинки от деня или борови шишарки...за вечеря”
Вечерта на 11 юли бе посветена на младата поетеса Снежана Денева, родена в Попово, но избрала любовта и живота в Дорково, и нейната първа книга с поетични импресии „Песъчинки от деня или борови шишарки... за вечеря”. Гостите бяха посрещнати с великолепните изпълнения на флейта - Венера Ланджова и саксофон - Катя Мирчева. И за да бъде поетичната вечер още по-красива, помогнаха малките танцьори Христо Манов и Криста Гушевилова, Благовест Балтаджиев и Борислава Гаджанова и седемгодишната Рая Пиндева от КСТ „Импулс”, водени от своите ръководители Петър Милчев и Йоана Сукиязова.
Книгата „Песъчинки от деня или борови шишарки... за вечеря” представи нейният редактор Кирил Аспарухов. Снежана Денева призна, че импресиите са първите й литературни опити и продължи: „Вече знам, че животът не е само разочарование, а поредица от надежди и мечти. И всеки е една песъчинка от дните. Или пък борова шишарка за вечеря.”
„Допускам, че и ти си песъчинка от прашния ден. А може би - борова шишарка за... вечеря. Ще бъда силна, ако не съм сама. Разбрана, ако ме прочетеш. И ще полети душата ми, ако ме разбереш.
Да тръгнем заедно?!...
Веска Божкова