Окръжен съд - Пазарджик отхвърли жалбата на Община Велинград срещу наложения от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) запор върху вземания по разрешителни за ползване на минерална вода. Решението е с дата 25 май 2019 г. и е без право на обжалване.
Запорът е върху сумите за минерална вода, които 40 дружества трябва да внасят в общинската хазна. Но тъй като общината е длъжник по изпълнително дело, ЧСИ изисква парите да отиват не в общинската хазна, а за покриване на задълженията.
В жалбата си общината твърди, че вземанията не са конкретизирани по основание и по размер. Защитата се позовава на това, че вземанията за такси по Закона за водите са несеквестируеми, защото са публични държавни по своя характер. На това основание общината моли да се отмени разпореждането за налагане на запор.
ЧСИ Г. Захариев поддържа, че жалбата е неоснователна. Същото е и решението на съда. Според съда има яснота за какво задължение на общината се налагат тези запори - за дълг към „Еко Титан“ ЕООД клон София и ТД на НАП-Пазарджик от 6 945 245.93 лева. Именно в такъв размер се запорират вземанията на общината длъжник. Парите от такси за водовземане на минерални води не попадат сред тези, които държавата със закон е защитила като несеквестируеми и върху тях може да се насочва принудително изпълнение и да се налагат запори, счита съдът.
Съдът не приема довода на общината, че се касае за публично държавно вземане, защото запорът не е върху разрешителни за минерални води изключителна държавна собственост. Напротив, ЧСИ е наложил запор върху вземания за такси за водовземане по издадените от общината разрешителни за водовземане от минерална вода от воден обект общинска собственост.
Тъй като съдебното решение е окончателно, занапред таксите за минерална вода няма да влизат в общината. Парите ще отиват директно за погасяване на задължения, натрупани основно през втория мандат на кмета Иван Лебанов. Наложеният запор е и сред основните причини за 2018 г. в общинската хазна да са събрани само 17 600 лева от такси за минерална вода.
През всички години, откакто общината получи от държавата за стопанисване минералните находища в Каменица и Драгиново, велинградчани все чакаме това голямо богатство да напълни общинската хазна и да работи за общото благо. Само че нищо подобно не се случва! Не се случи преди запора, независимо от това кой беше на власт, защото отчитаните годишни приходи бяха смешно малко. А след запора и последните илюзии, че Велинград ще печели от минералната вода, просто оттичат в канала. Общината може да продължи да раздава разрешителни, но парите ще отиват за погасяване на задължения.
Елена Баева