На 2 юни 2004 г. ни напусна завинаги един от най-великите мъже на България, мегазвездата на световното оперно изкуство Николай Гяуров. По преценка на най-големите капацитети на това изкуство той продължава да е ненадминат бас № 1 в света и да стои на високия пиедестал, който извоюва с гениалното си творчество. Това признание ни дава основание да се гордеем, че е наш сънародник – на всички българи, които искрено го обичат и на всички армъни „власи“ по света, които знаят, че майка му е армънка от Битолско, Македония. На тази дата те мълчаливо свеждат глави и с умиление почитат неговата памет. За голямо съжаление обаче медиите и официалните държавни институции предпочитат да мълчат в този знаменателен ден за всенародна почит и преклонение.
Не се наемам да коментирам творчеството на Николай Гяуров и огромния му принос в световната съкровищница на културното наследство. Ще се позова на мнението на корифеи в тази област. Ето някои отзиви за неговите ненадминати до днес постижения:
„Ди Пресе“: „Обаянието, което излъчва този велик певец и артист, е с необикновена сила и блясък. Неговият глас е уникален, с необичайна красота, сигурност и чистота на интонацията. Той ни даде един феноменален Борис Годунов, спиращ дъха.“
„Правда“: „Гяуров, това е днешният Шаляпин, глас гигант. Първият Бас на планетата.“
„Ил Джорно“: „В „Хованщина“ Гяуров е истинско чудо!“
„Ла Ноте“: „Гласът на Гяуров е от чисто злато!“ „Дейли Нюз“: „Николай Гяуров притежава всички качества, за да направи един спектакъл изумителен. Той беше един превъзходен Филип в „Дон Карлос“.
„Монреал стар“: „Гяуров е феноменално явление в историята на операта.“
„Кориере де ла сера“: „Колос, глас с много сила и богати средства.“
„Ню Йорд хералд трибюн“: „Днес Николай Гяуров няма равен на себе си сред басите на света.“
Чета и препрочитам с възторг подобни отзиви, един от друг по-емоционални, правдиви и затрогващи и целият изтръпвам. Горд съм, че този колос на оперно-драматичната изкуство е наш съгражданин и сънародник, потомък на митичния Орфей; че двамата са синове на свещената планина Родопа, че са дишали нейния живителен въздух и са пили нейната вода от чудотворните извори на Клептуза.
Същевременно изпитвам огромно огорчение, възмущение и срам от поведението на някои днешни политици – депутати и държавници, които по идеологически съображения оценяват заслугите и приноса на наши знаменити личности. Поради скудоумие и политическа мимикрия правят всичко възможно, за да омаловажат световната слава на Николай Гяуров, да принизят неговата колосална личност като човек и творец, за да бъде обречен на забвение за идните поколения. И защо? Защото произхожда от прогресивно семейство с леви убеждения, посветени изцяло на социалната справедливост и народното добруване. Това са идеали, които се споделят от над 80% от човечеството и от най-светлите умове на интелектуалците по света. На тези идеали, на тази философия е служило и семейството на Н. Гяуров. За тези добродетели брат му Костадин „Кочо“ е бил готов да даде живота си като партизанин в антифашистката борба. Както е известно, на Мирната конференция борбата на българските антифашисти е била призната като активна съпротива и неразделна част от общата борба на демократичните сили начело със СССР, САЩ и Великобритания срещу фашизма и нацистка Германия. Тогава защо единствено в България след настъпилите промени „уж демократични“ се оскверняват паметниците от антифашистката борба? Защо така лекомислено се заличава един героичен период от българската антифашистка съпротива, когато в центъра на Брюксел се извисява грандиозен паметник на българина Тодор Ангелов, активен борец срещу фашизма на белгийска земя. За този негов принос Т. Ангелов е удостоен с най-високи държавни отличия и е обявен за национален герой. Контрастът с нашата действителност е фрапантен. Това, с което другите народи се гордеят, ние трябва да се срамуваме, защото такава е волята на всесилния. Онова, което другите извисяват до героизъм, ние трябва да го принизяваме до нищожност.
В конкретния случай става въпрос за двама братя, родени от майка армънка, еднакво пренебрегнати и еднакво дискриминирани от някои наши полуграмотни политици. Единият с реален принос в борбата на нашия народ против фашизма и с високи държавни отговорности в периода на цветуща България. Другият с огромен принос за прославата на България и за духовното извисяване на човечеството. Медиите гузно мълчат или пригласят на подобни политици. Кой народ не би се гордеел да има такива държавни дейци и такива титани на духа като Николай Гяуров?
Все пак похвални са усилията на истинските приятели и почитатели на Николай да отбележат със скромно тържество всяка година рождената му дата и да отправят признателни слова за неговото огромно творчество. Общината и Общинският съвет подкрепят техните инициативи и оказват съдействие според възможностите. Но Николай Гяуров не е само на Велинград. Той преди всичко е българин и държавата е тази, която трябва да съхрани и пропагандира неговото дело. Нека отговорните ни институции попитат гърците и нашите братя македонците какво биха направили, ако сред тях се беше родил гений като Николай Гяуров. За пример да отидат да видят как в малкото и китно градче Крушево в Северна Македония се популяризира в целия свят славата на техния съгражданин – големия естраден певец и музикант Тодор „Тоше“ Проески, също армън по произход. В негова памет в центъра на града е издигнат Дом-паметник с музей на няколко етажа, целият от гранит и бял мрамор, който днес е най-голямата туристическа атракция на града.
Правя сравнение и още повече се възмущавам, когато понякога дори някои съграждани на Николай ми опонират с реплики от типа „Какво толкоз, какви заслуги, като нищо не е направил за града“ или „Щом майка му е армънка и той е такъв“. Това са завоалирани внушения на недобронамерени люде с цел да бъде дискредитиран по камуфлирани политически причини. Очевидно някои тесногръди и духом ограничени субекти оценяват великолепното и високо професионално творчество на Н. Гяуров не като огромен български принос за човечеството, а като някаква видима материална придобивка лично за него, за махалата или квартала. Какъв битовизъм! Убеден съм, че за да се оцени правдиво постигнатия връх, в която и да е област на човешката дейност, оценителят трябва да е „там, горе“, редом до оценявания на същия връх. Иначе се губи представа за реалност и всяка преценка ще бъде неточна. Следователно въпросът се свежда до еквивалентността на преценката, каквато в случая липсва. Затова подобни реплики са безпочвени и тенденциозни.
Николай Гяуров може да не е дал нещо конкретно за родния си град, но нито един друг българин или армън не е дал толкова на България и света, колкото даде той. Неговият принос за българската и световната култура е огромен. Той е безценен и неоценим, защото е неподвластен на материални измерения. Той е духовно богатство, което не се измерва с битови критерии и придобивки.
Николай Гяуров твърде рано и съвсем заслужено си беше извоювал централно място сред констелацията на най-изтъкнатите оперни и музикални величия. Той беше всепризнат духовен творец от най-голяма величина, принадлежащ вече не само на България, а на целия цвят. Нещо повече, без да се откъсне духом от своя род и родина, Николай Гяуров вече се движеше не по национална, а по световна орбита, от която нямаше право да се отклонява, защото беше неимоверно последователен и отговорен като личност. Може би затова е останал недоразбран докрай от някои хора, дори от средата на неговите съграждани. Ако някои иска правилно да разбере и оцени Гяуров, той трябва да се извиси до неговото равнище, да се потопи в неговия духовен мир и да проникне дълбоко в неговата душевност, защото той е сложно и уникално явление в нашата и световната култура. Такива гении се раждат може би веднъж на много време и ние сигурни сме благословени да е наш съгражданин и съотечественик. Този уникален шанс поражда във всяко българско сърце чувство на национална гордост, всеобща обич и преклонение. Неговото епохално творчество ни задължава да го съхраним и предадем от поколение на поколение, защото то е безсмъртно!
Николай, никога няма да те забравим! Почивай в мир и вечна светлина!
Д.ик.н. Павел Караянев