Наближи ли Великден, във Велинград много хора хващат писалките, запалват свещите, нагорещяват восъка и започват да рисуват върху яйцата. С восъка изписват картини, чието тайнство идва от душата. Тези картини върху великденските яйца нямат начало и край - като пространството, времето, вселената. Те събират цялата планина Родопа - горска ягода, кукуряк, иглика, здравец, минзухар, пеперуда... Събират цял един микрокосмос от символи, които носят послания и знания от векове. Наближи ли Великден, във Велинград много хора хващат писалките, запалват свещите, нагорещяват восъка и започват да рисуват върху яйцата. С восъка изписват картини, чието тайнство идва от душата. Тези картини върху великденските яйца нямат начало и край - като пространството, времето, вселената. Те събират цялата планина Родопа - горска ягода, кукуряк, иглика, здравец, минзухар, пеперуда... Събират цял един микрокосмос от символи, които носят послания и знания от векове.
Как се е запазила и предала във времето местната традиция за изписване на великденски яйца с восък? Съхранили са я хората - баба я е предала на внучка, майка на дъщеря, тя на своята дъщеря и така като непрекъснатата линия върху яйцето. Казват, че всяка майсторка си познава яйцето между всички други - така, както майката познава своето дете. Но в хилядите линии върху яйцата има и нещо общо и точно то е традицията. Нея са съхранила велинградската художничка Мария Малчева, която в средата на ХХ век е нарисувала около 200 модела на писани яйца от Чепинско. Тя не само е запазила традицията, а е спасила от забрава моделите, които са изписвали нашите баби и прабаби - във времената, когато държавата не тачела Великден.
Днес Историческият музей във Велинград се гордее с най-голямата колекция и експозиция на писани яйца в България. В залата с великденските яйца почетно място имат портретът на Мария Малчева и таблата с нарисуваните от нея точни копия на модели. Музеят пази 58 табла със 107 нейни рисунки на писани яйца. Всяка от тези рисунки е уникална, защото Мария Малчева прави разгърната картина на цялата линия върху яйцето и то с удивително точната ръка и усет на художник.
Тази година се навършват 120 години от рождението на Мария Малчева и това е повод да си спомним за нея с разказа на нейните племенници Иван Малчев и Анна Караиванова, по баща Малчева. Мария Малчева е родена през 1899 г. в село Лъджене, в семейството на Иван и Анка Малчеви. От дете започва да рисува и целият й живот е посветен на изкуството. Членува в Дружеството на Новите художници, което съществува от 1931 до 1944 г. и след това става Съюз на българските художници (СБХ). Изнася няколко самостоятелни изложби в залата на читалище “Отец Паисий” през 1940, 1946 и 1963 г. През 2002 г. в Художествената галерия във Велинград е направена изложба с картини, шевици и модели за великденски яйца, предоставени от нейни родственици. Мария Малчева е близка с големите български художници Никилай Райнов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Иванов, Мара Йосифова и др. Тя е ученичка и последователка на Петър Дънов. През 50-те години на ХХ век започва да събира шевици от кърпи (иглъци), чорапи, великденски яйца (включително и нейни модели на яйца). Събраното показва на изложба в читалището в Лъджене, а сега колекцията се намира в музея във Велинград. От млада рисува икони, а от 1959 г. до края на живота си рисува копия на стари български икони, които се продават чрез фонда на СБХ. Мария Малчева почива през 1986 г. Оставя спомена за един забележителен човек с всестранни интереси, при които доминира духовното начало, споделя Анна Караиванова.
Скъп спомен за Мария Малчева пази и художникът Бранко Манушев, уредник на Художествената галерия във Велинград. “Хубав човек беше леля Мария. Много магнетична, лъчезарна, с топъл глас.”, разказва художникът. В гарсониерата на Мария Малчева в столичния квартал “Гео Милев” се събирали много хора на изкуството, защото тя умеела да създава хубава атмосфера. Често идва и маратонецът и национален шампион Петко Кърпачев. Мария Малчева се включва в общи изложби, живее от и за изкуството си. На нея дължим много неща, включително запазването на моделите на местните писани яйца. Тя го прави с професионален подход, с много вярна рисунка разгръща цялата картина на яйцето и се вижда как линията тръгва в другата посока. Мария Малчева познава орнаментиката в местните шевици със символи, за които ние днес сме загубили знание. Но тези символи провокират нейния интерес, тя прави паралели с орнаментите в текстила, стилизира част от тях и ги виждаме в моделите на писаните яйца.
Моделите, които Мария Малчева е нарисувала преди около 70 години, са на писани яйца от Каменица, Лъджене и Ракитово. И днес, ако пишете яйца за Великден, може би следвате някой от тези модели. Те са част от общата ни памет - без начало и без край, като непрекъснатата линия върху червеното великденско яйце, с което всеки Великден казваме “Христос възкресе!”.
Елена Баева