Изкуството на Димитър Мечев още в младостта си е много рядка сплав от художествен интелект, творческо въображение, природна музикалност, отлично чувство за форма и стил. И този земен човек остави в чепинската провинция превъзходна обществена музикална формация. Неговият живот си струва да бъде най-подробно разказан в отделна книга. Всичко за велинградския маестро си заслужава да бъде написано. Има много събития и случки, които имат значение. И те е важно да се знаят. По биографията му може подробно да се изучава пътя на духовия оркестър и обратно. В много отношения благодарение на Мечев родният Велинград се е прославил по различни места в Европа. Той е един от малкото български диригенти на духови оркестри, които сами са създали възможността оркестърът да дефилира редица пъти в чужбина. Едно от най-ярките художествени впечатления в моя живот е от представянето на оркестъра в Гърция на остров Корфу. Оркестрантите и мажоретките направиха истински фурор в град Керкира.
Лицето на обложката на грамофонната плоча „Велинград пее“ на Балкантон е с три изгледа на Велинград. На гърба са изписани 17 изпълнения на младежкия духов оркестър, представителния смесен хор, ансамбъл „Вела“, квартет „Дружба“, фолклорния ансамбъл от с. Драгиново, фолклорната вокално-инструментална група от кв. Чепино… Мечев, Енчева, Юнчев, Кадьова, Стефанов, Сестримски … Едни от последните мохикани във велинградското изкуство. В своите аранжировки Димитър Мечев периодически включваше духовата музика самостоятелно и с музикален съпровод във вокално-инструментални и хорови жанрове, обхващайки изпълнения на маршове, класическа, фолклорна, забавна и шлагерна музика. И си спомням колко усилия положи той за да направят записите и се издаде тази великолепна плоча.
Първият ми спомен за Мечев е от училището в Чепино. Преподаваше ни история, музика. Застригваше и главите на неподстриганите ученици. Отгоре на кръст с ръчна машинка. Мен не ме стрижеше, казва: „Той ще се остриже!?“ Водеше училищната музикална школа по акордеон. Пред очите ми са пръстите му, когато разлистваше нотната тетрадка, начинът, по който държеше палката в музикалните си ръце. Кога ли се затвърдява у него необичайното за учител по това време решение да стане диригент? Учителят се заема и със създаването на четиригласов ученически хор със солисти. Както и на акордеонен оркестър за нуждите на училището и извън него. Работи всеки ден - репетиции, уроци, изяви извън училището и в него. По-късно в Лъджене щедро надареният талант за музика на Д. Мечев намира стихията си в създаването и дирижирането на духов оркестър.
Виждал съм го как обикаля от къща на къща, за да убеждава родителите и да събира момичета, кандидатки за мажоретки. Редовно участваше в сбирките ни от 45-ти набор. Веднъж, в шеги и закачки, Георги Аврамов весело му подхвърли: „Помниш ли, Учителю, когато ми удари един шамар?“ Всички се разсмяхме, а Мечев му отговори иронично-приятелски: „Слушай, Георги, с един шамар сега си кмет. А ако ти бях ударил два, можеше и на министерски стол на седиш!“ Беше се обидил за това, че като общински съветник не го избраха за председател на комисията по култура, което му се полагаше. Най-вече беше раздразнен от репликата за неговата кандидатура на член от мнозинството в Общинския съвет: „Не е правилно да бъде избран Мечев. Той спи в града?“ Какво означаваше това: Може и да е Мечев! Все едно, ние ще изберем нашия. Учителя и без това по всяко време може да ни е „под ръка“ като най-запознат с проблемите на културата.
Беше му чужда „звездната болест“, грижа му беше оркестъра. С Даскала беше изключително интересно да се обсъждат различни новини, от политически до най-делнични. Той винаги имаше чудесни реакции и лафове. Понякога ни поразяваше с познанията си за някакви дребни или специални теми. Друг път, напротив, със своето неведение по политиката или за неща, които са добре известни, за него безинтересни. Но в същото време, винаги с внимание и такт, сдържан и рационален в отношенията си. Свикнал беше да живее дружно. Сговорчив, общителен, отстъпчив на моменти. Тревожен, когато следеше да се реши проблем. Силно задоволен от строителството на пешеходната зона, където можеше тържествено да шества под опияняващите звуци на духовите инструменти и барабаните.
Постепенно напускаше театралната сцена. Но не и читалищната, нито общинските задължения. Нямаше време за губене и вече на възраст той не оставаше бездеен. Просто защото огромният му талант беше заложен, материализиращ се в оркестъра и в процес на цялостно използване. И изискването този талант да се реализира се следеше непрекъснато от многобройните участници и наблюдатели, обичащи неговата работа.
И накрая. Като диригент при изявите си Мечев беше център на внимание за зрителите. Не само заради оркестъра. А и поради гордата си ботевска фигура и лично обаяние.
Михаил Алексиев