В брой 1 за 2019г. на вестник „Темпо“ се появи статия, представяща визията на идеен проект за парк „Клептуза“. По този повод взимам отношение по обявения и на интернет страницата на Община Велинград проект. Ще се спра първо в телеграфен стил на историята на природната забележителност „Клептуза“.
Карстовият извор „Клептуза“ се е появил преди няколко милиона години в резултат на тектонските движения на земната кора в Рило-Родопския масив. Той е извор с голям воден дебит от карстов произход. Независимо от карстовия му характер и предимно съдържанието на калциев хидрокарбонат, съдържанието на разтворени соли в него е сравнително ниско – 239,2мг/л общо съдържание на соли, което отговаря на 13,40dH (немски градуси) и отговаря на вода със средна твърдост. Температурата на водата е целогодишно 8 градуса С, а рН е от порядъка на 7,6. Годна е да се ползва за питейни нужди без никакво пречистване.
Първите, които са имали отношение към извор „Клептуза“, са траките, които правят над извора светилище. Според историците и преданията те наричат извора „Клептуза“. След приемането на християнството на мястото на светилището е построен параклис „Свети Илия“. Параклисът е съборен по време на помохамеданчването на Чепинската котловина в средата на ХVII век. И при двете религии строителството на светилища се извършва във величествени места с високо ниво на положителна енергия, богати на вода (предимно извори и реки) и предназначението им е да служат за получаване на спокойствие, психическо разтоварване и увереност в успех в живота от посещаващите ги хора.
След Освобождението ни Христо поп Константинов го споменава в описанието на с. Баня-Чепино като „знаменития студен извор „Клептузат“. Описан е по същото време и от учителят Никола Хр. Начов от Държавното земеделско училище в с. Садово, който довел ученици от училището на поход до с. Баня-Чепино, като в писанието си изказва възхищението си от красотата, спокойствието и величието му.
До построяването на първото езеро на Клептуза там е имало един дървен навес „салаш“, който се ползвал за гуляи и хранене от посетителите му, както и две валевици – на Вранчеви. Част от водите му в края на двадесетте години на ХХ век се ползват като питейно водоснабдяване на с. Баня-Чепино и с. Лъджене. Мястото на сегашното горно езеро е било красива ливада от маргарити и цветя, през която е ставало оттичането на водите на извора.
В края на 20-те години известния скулптор от Пловдив Андрей Николов Староселски предлага да се изгради изкуствено езеро. Идеята му се подкрепя от арендаторите на салаша и кметът Петър Даскалов през 1932г. я реализира, като участва населението на цялото село. Първоначално езерото е било със стени от дървени талпи и насип край тях от глина и камъни. През 1937 г., по времето на кмета Йосиф Шнитер, е пуснат в експлоатация и масивен павилион на брега на езерото. При направата на езерото едната от валевиците е премахната. Остава до средата на четиридесетте години втората валевица на левия бряг на р. Чепинска.
След 1945г. започва бързо да се увеличава населението както на селото, така и на новообразувания Велинград. Безработицата достига 40%. За да се направи нещо за града, в първата половина на 60-те години се прави икономически анализ на рентабилността на заведенията за обществено хранене. Установява се, че през годината ресторант „Клептуза“ е печеливш само 3 месеца – юни, юли и август. През останалото време е на много голяма загуба и тя не се покрива дори частично от печалбата на трите месеца. Докладът се намира в архива на Министерството на финансите. По това време зам.-министър на финансите е човек, имащ положително отношение към Велинград. По негова инициатива се предоставят 2 типови проекта на ресторанти от Черноморието, които са адаптирани към местните условия и терен. По единия от тях във втората половина на 60-те години е направен ресторант „Бор“, а по другият – ресторант „Клептуза“, като съществуващият ресторант е свързан с него посредством топла връзка. Въпреки така взетите мерки, рентабилността на ресторанта не се подобрява значително и той не излиза целогодишно на печалба.
С излизането на указ № 56 на Държавния съвет с цел повишаване на рентабилността на ресторанта с Решение № 49/30.09.1988г. ИК на ОбНС решава да предостави от основните фондове на ТП “Обществено хранене“ търговски комплекс „Клептуза“ за съвместна дейност на Ловно стопанство „Чепино“, като ловното стопанство предоставя за ресторанта дивечово месо. Няма и дума в решението, че се предоставя заедно с търговския комплекс (представляващ двете сгради на ресторанта и бараката-пивница в „Сухото дере“) паркът с езерата и извора. Те не бяха стопанисвани от Ловно стопанство „Чепино“. Предоставянето става в размирно време и ефектът е „нулев“. След това ресторантът през 90-те години е оставен на произвола на съдбата – без персонал и без охрана.
С Решение № 108/29.05.1997г. на ОбС на Общината е отменено Решение № 49/30.09.1988г. на ИК на ОбНС. На основание на това Решение със Заповед № 420/01.07.1997г. кметът Георги Аврамов изземва ресторанта и започва да го охранява със съществуващата тогава общинска полиция. Късно през есента от Комитета по горите при МЗГ пристига въоръжена група с автомати за силово отнемане на ресторанта. Става въоръжен конфликт между служителите на общинската полиция и групата на МЗГ, който конфликт благодарение на благоразумието на Георги Аврамов завърши без жертви. Още по времето на кметуването на Владо Стоенчев, а и след това, са правени многократни опити за връщане на парка и ресторанта на община Велинград.
През 1999г. беше направен поредният опит за това. В почивната база на Министерския съвет на 25 и 26 февруари се проведе семинар за разясняване на Закона за концесиите от Правния отдел на МС. Семинарът беше финансиран от Фондацията на американските юристи. Лектори бяха двама изтъкнати американски специалисти по концесиите. На Семинара показах документите на основание, на които парка и ресторанта трябва да са общинска собственост на Миглена Кунева – началник на Правния отдел на МС тогава. Тя каза да подготвим искане до Евгени Бакърджиев – зам.-министър председател и министър на строителството и регионалното развитие за деактуването им като държавна собственост. Искането беше направено, но до приключване на министерстването на Евгени Бакърджиев е стояло на бюрото му без движение.
След приключването на семинара Г. Аврамов предостави автомобил да разведа американските юристи из града. Заведох ги и на баните в Чепино, ски пистата и Клептуза. Юристите останаха захласнати от красотата на мястото. Попитах ги като специалисти по концесионирането каква начална тръжна цена биха дали. След разгорещен продължителен разговор казаха „10 000 000 (десет милиона) долара“. Спорът им бил за това дали концесията да обхваща баните, ски пистата и Клептуза“ или по отделно. В крайна сметка решили, че трябва и трите обекта да са в една концесия. Явно под въздействието на омайната красота, тишината, спокойствието и величието, което се излъчваше, не бяха отчели възможностите и особеностите на българския пазар. Казаха, че в САЩ няма место, което да е по-красиво от Клептуза.
Най-после, след повече от десетилетие ходене по мъките, със Заповед № 121/07.04.2008г. на Областния управител на Област Пазарджик Ангел Чолаков при кметуването на Иван Лебанов парк Клептуза, езерата и ресторантът дойдоха при законния им собственик – община Велинград. Със средства от фондовете на ЕС паркът беше ремонтиран и обновен. За съжаление, влизането в пълно владение на парка и съществуващите сгради и до ден днешен не е завършило. Това е резултат от това, че МЗХ през цялото това време не положи никакви грижи за опазването на парка и сградите в него, а и то е харесано и „заплюто“ за придобиване от някого в София.
Какво ни предлага идейния проект за Парк „Клептуза“ като решение? Налага се като основна „червена линия“ визията на фонтаните и събарянето на двете сгради на ресторанта.
Обективно погледнато, предназначението на тази природна забележителност от древни времена до днес е спокойствието и величието на водата, планината и гората. Това дава възможност на човек да отдъхне, да се разтовари от притесненията и грижите и да погледне с увереност напред в живота. Всичко това се реализира в изключително малко пространство и е голямо предизвикателство кое ще усили тези природни въздействия и няма да лиши посетителя от пространство и обем за разтоварване и отдих. При реализиране на предложената визия с фонтаните се намалява жизненото пространство и обем на намиращия се там човек. Въздухът е достатъчно чист. В горещото време температурите на въздуха и влажността му позволяват физическо и психическо разтоварване. Шумът от фонтаните ще действа негативно на отпочиването на човек и ще повишава ненужно влажността на въздуха, а също ще понижава допълнително температурата му. Ще намали ненужно и без това ограничената площ на езерата. Това дали ще действа положително на отишлия там да отдъхне човек или ще го принуди да се изнесе по-бързо от контакта с езерата?
Няма данни за това каква ще е инсталираната ел. мощност за помпите. Но от така даденото описание на работата на фонтаните се предполага инсталирана ел. мощност на двигателите на помпите над 50 квт. Тук нерационалността е фрапираща – денонощна работа на фонтаните, при това целогодишно. Възниква естествено въпросът кой ще плаща електроенергията. Ясно е, че в цял свят не се плаща такса при посещение на парк. Остава този ненужен разход да стане за сметка на Общината. Целесъобразно ли е и необходимо ли е?
Не е ясно дали тези денонощно действащи фонтани с инсталираните към тях светлини ефекти ще привличат като посетители стотици хора през деветте месеца, извън трите летни месеца и какъв ще е психологичният ефект на жителите на кв.Чепино, които ще попаднат в обсега им. Характерно за този парков комплекс е това, че се посещава сравнително добре през три месеца от годината – юни, юли и август. През останалите месеци поради характерните климатични особености посещаването му клони към нула.
За развлекателната дейност. Развлекателната дейност на първото езеро винаги до сега е била в разходките с плаващи средства – лодки и водни колела. С поставянето тук на фонтаните с тази дейност и удоволствие се приключва поради силно ограничение на пространството. В долното езеро от самото му построяване до днес разходките с плавателни средства не се котират. Тогава какво правим? Една от възможностите е зарибяването на долното езеро и ползването му за спортен риболов. Практиката е доказала, че и в двете езера рибата се чувства добре и се развъжда сполучливо. Това може да направи това езеро да се посещава по-добре от порядъка на 8-10 месеца и при това да носи и някакви приходи.
Във визията не е изследвано каква е собствеността. Парк „Клептуза“ се състои от два имота. УПИ № VI-„за парк“ в кв. 393, в който имот са двете езера, ресторантът и изворът. Другият имот е също УПИ № VI-„за парк“, но в кв. 394, при което имотът е съсобствен с Държавата и по действащото законодателство не може да бъде предоставен на Общината. Какво правим тогава? Отговор във визията няма.
Във визията няма никакъв коментар относно подземната инфраструктура – водопроводи за поливане на тревните площи, чешми за питейна вода, канализация за отпадни води (замърсени и повърхностни) и за тоалетни. Досега се ползваха тоалетните на ресторанта. Логично възниква въпросът гражданите и архитектите с памперси ли трябва да са снабдени? Повърхностните води образуваха неприятни доста големи локви за заобикаляне досега. Какво ще се прави по тези въпроси?
Не се коментира дебита на извора. Казва се общо, че дебитът е от 500 до 1100 л/сек. Считам, че реалният дебит на извора от доста години е под 500 л/сек. Промяната на дебита в посока на намаляване най-вероятно се дължи на няколко причини – хващането на част от повърхностните води в канали за язовири, добива на мрамор от кариерата в Лепеница, промяна на горите от широколистни в иглолистни, намаляването на валежите и др. Съгласно Закона за водите преимуществено водата се предоставя за питейна нужди. На последно место е предоставянето на вода за езера. Няма ясна визия колко вода ще е необходима за питейни нужди.Тя се ползва и сега за питейни нужди с дебит 80 л/сек. (за града и с. Драгиново). Като се има предвид настъпилите ограничения за водоснабдяването на града поради приетите пределни норми за замърсяване с нуклеотиди, много вероятно е да се наложи ползването на вода за питейни нужди да достигне до 160-200 л/сек. от него. Вода се взема и за рибарника на Ловно-рибарското дружество. Взема се и за промишлени нужди. От доста години е променен профилът на измерващото устройство за дебита на извор Клептуза, което поставя под съмнение верността на измервания дебит. При визуално сравняване дебита на извора на Клептуза с дебита на извор с подобен дебит от 1200 л/сек. (карстовия извор в гр. Падеборн в Германия) се очертава дебитът на нашият извор да е около 300 л/сек. (Дано окото ми да ме е излъгало.) Така че преди да се направи визия за парк „Клептуза“, трябва да направим визия за разпределението на водата от извор Клептуза основно за ползване на водите му за питейни нужди съобразени с предизвикателството на нормативната база и климатичните промени.
Целият УПИ № VI-„за парк“ в кв. 393, в който имот са двете езера, ресторантът и изворът попадат и в санитарно охранителните пояси на извора. Това силно ограничава какво може и какво не може да се прави на тяхната територия. Това има ли се предвид при изработването на визията за парка?
Още едно предизвикателство относно водите представлява до колко паркът е защитен от високи води на р. Чепинска. Никой не иска да каже от отговорните органи в Държавата – МОСВ и Хидрометрологичния институт при БАН какъв беше дебитът на реката при наводнението през 2005г. Това наводнение тогава заля с дълбоки води парка и по чудо минахме без жертви. Но тогава дебитът беше не по-малък от 800 (осемстотин) куб. м/сек. (Изчислението съм го направил като съм сравнявал дебита при напречното сечение на реката при Спа комплекс „Свети Спас“ с дебита на пропусканите води от напречното сечение на затварящите сегменти на 2 проекта на микро ВЕЦ-ове на р. Чепинска.)
Като се има предвид какво е посещението на парка от граждани през отделните месеци в годината много е вероятно необходимостта от изнесена в горното езеро сцена за прожекции на филми във водата да се окаже една скъпа химера.
Двадесет паркоместа за автомобили също е твърде малко за трите натоварени месеца. Необходими са не по-малко от 50 паркоместа. Има ли място за толкова и ако няма, как ще се решава проблемът?
Говори се във визията за посещаемост на разкопките на Тракийското светилище и параклиса „Свети Илия“ в пожелателен тон. Истината е, че в миналото до тези два обекта (известни в миналото като „Любовната поляна“) се стигаше по добре изградени каменни стъпала от към страната на извора и от към „Сухото дере“. Те все още съществуват, но не се дори споменават. От втората площадка на стълбите имаше широка пътека (около 1,5-2м.), която водеше до тепавицата, ски шанцата и Радоновите бани. От Любовната поляна започваше широка туристическа пътека-алея/път, водеща до местностите „Просце“ и „Брези“, които са също много красиви. Защо не са включени във визията като част от културната и туристическа част на проекта? Не е случайно оформилата се като „поляна на влюбените“ тази поляна. В нея има всичко необходимо за хубави преживявания – спокойствие, красотата на гората и величието на планината, както и положителната енергия от светилището и унищожения параклис и при това исторически заложени.
Велинград е СПА столица на България и на Балканския полуостров. Защо Държавата не предостави в собственост на Общината тази част от местността с Тракийското светилище, параклиса „Свети Илия“ и пътеката до Радоновите бани с прилежащия им терен? За това не са необходими пари. Необходимо е само добра воля към града, неговите жители и гости от Държавата. Не е справедливо тя да е щедра към няколко града в страната – София, Варна, Пловдив Бургас, а за Велинград да е мащеха и да ни дискриминира. Не сме го заслужили. Правим достатъчно много за България, за да има такова отношение към нас. Засега обявяването на града за национален курорт и приравняването ни с посочените по-горе четири града носи само по-високи данъци за гражданите, но не и полагащите ни се грижи, както се полагат от Държавата към тези градове. Ако се предостави този терен на Общината, тогава площта на парка ще се увеличи значително и ще може да се присъединят към парк „Клептуза“ исторически, културни, етнографски, спортни терени и баните в кв. Чепино. Това ще засили интереса към парка и да се надяваме и ще увеличи целогодишната му посещаване от гражданите и гостите на града.
Премахването на двете сгради ще бъде груба грешка. Трябва да се спре с разрушаването на емблематични сгради за историята ни в града и страната и заместването им с молове и административни центрове. Градът няма изложбена зала. Тези две сгради могат да се превърнат в изложбени зали с конферентна зала. В тях може да има постоянна етнографска експозиция на баните в града с тяхната история, на източниците на минерална вода, на валевиците, тепавицата и старите обществени перални, на намерилата приложение минерална вода в миналото за геотермално отопление, за люпене на пиленца в люпилнята, за първото в страната топене на лен, изчукването му и ползването му за текстилна суровина. Може да се намери място и за картинна галерия. Защо трябва да унищожаваме наличния и все още запазен от близкото и не толкова близко време сграден фонд от историята на града? Не вярвам някой да ни даде пари за строителство на такива необходими за културния живот на града сгради. Ние нямаме дори пари да откупим обратно недовършеният културен дом, който с лека ръка беше харизан на офшорни компании. Защо не компенсираме грешките си от миналото и не превърнем тези две сгради в културно средище?
За търговията, която съществува на територията на парк „Клептуза“ сега. Унизителна и грозна картина. Като ми дойдат на гости колеги най-голямото ми притеснение е да не поискат да отидат на Клептуза. Преди 6-7 години мои колеги поискаха да отидем на Клептуза. Бяха неприятно изненадани от това, което видяха. На всяка крачка да ги молят като просяци да седнат да хапнат кебапче и пият бира, да си купят кич изработени сувенири. Ужас! Като се прибрахме вкъщи ме попитаха как сме могли да превърнем Клептуза от един превъзходен парк в един „смотан битпазар - битак“. Потънах в земята от срам и не можах да им отговаря. Трябва да се приключи веднъж завинаги с търговията на неговата територия.
И на края предлагам на общинските съветници да изпратят в командировка в град Падеборн в Германия група, която да се запознае на место как е решен там въпроса с големия карстов извор, с градския парк и спортните съоръжения на града. Като се върнат на сесия на Общинския съвет да представят в писмен доклад придружен със снимки какво са видели. Да предложат идеи какво да се направи във Велинград, за да излезем от тази криза, в която се мотаем вече 30 години. Необходимо е и много полезно ще бъде. Може да се окаже и полезно едно побратимяване с Падеборн. Не изключвам възможността от там да дойдат инвестиции за града.
Градът ни оцелява благодарение на минералните води. Клептуза е призван като природна забележителност и даденост да подсили въздействието на балнео- лечението и СПА дейностите за оцеляването ни с допълнително стимулиране на същите с културните, историческите, природните и климатичните дадености на територията на града и общината ни. Не беше случайност препоръките, които през шестдесетте години на ХХ век отправи генералният секретар на Френската комунистическа партия Жорж Марше към Тодор Живков, че Велинград е климатичен и природен бисер в Европа, който трябва да се развие бързо в областта на балнеолечението, климатолеченито и туризма. На базата на неговите препоръки започна изграждането на почивните бази на ЦК на БКП и на Държавния съвет, на санаториумите, профилакториумите и почивните станции на града. Имаме пропуснати доста години в развитието ни сега при демокрацията. Трябва да наваксаме пропуснатото, ако искаме да оцелеем.
Не трябва да допускаме грешките допуснати при ремонтите на шестте парка в града – липса на В и К инфраструктура, на тоалетни, опасни за здравето на хората алеи в парковете, които ги посещават, направата на алеи-плочници, които ненужно да повишават температурата на въздуха през лятото, излишното и ненужно грандоманско осветление в града. Неприятно е, когато белгийци от Брюксел те питат кой плаща тока за осветление. И когато им кажеш, че го плаща Общината, да ти кажат че сме луди. При това те са жители на богати и развити страни, а са против това грандоманско разточителство. Архитектите, като правят проекти, не трябва да се поставят в услуга на ВЕИ мафията, като товарят общинските паркове с ненужна електроенергия, спестяват тоалетните и чешмите за питейна вода, не мислят за безопасното ползване на парковете и съоръженията в тях за да вземат „едни пари“ от някъде. Няма безплатен обяд. Всичко това се плаща от нас гражданите. Трябва да се спре порочната практика на „усвояване на едни пари“ и след 4-5 години да се усвояват нови „едни пари“ за техния ремонт.
Не трябва да се обвиняват кметовете на Общината за неудачните проекти на парковете. Те не са специалистите за тях. Отговорността е на изработилите ги архитекти и на одобрилия ги и препоръчал на кметовете Експертен съвет по архитектура и строителство на Общината. Отговорност трябва да се търси от тях. Кметовете на общини в страната са превърнати в „боксови ръкавици“ и всички бият по тях – министри, граждани, бизнес, престъпници и който се сетиш още. Те си имат вина за някои неща, но не и за всичко, за което започнаха да се обвиняват и да търсят от тях отговорност.
Мрамор Полежански