Текстът е още от 2014 година и е извадка от обяснителната записка на конкурсния ми проект за Клептуза-Велинград, проведен същата година. Сходството с основната идея на изложението на Михаил Алексиев, относно бъдещето на Клептуза, която приемам напълно, е очевидно.
Езерото „Клептуза“ в кв. Чепино на Велинград е най-значителната природна даденост не само на града, но е и една от най-известните национални и природни забележителности. Впечатлението от обширното водно огледало, в съчетание с издигащия се непосредствено балкан, обрасъл с вековна борова гора, е изключително.
Всичко това заедно с построената около 30-те години на миналия век двуетажна сграда-казино, с тераса и на двете нива и колонада-пристан за лодки, е било любимо място за развлечения, разходки и спорт на многобройните курортисти и жители на града. Клептуза още от това време е станал емблема на града, запечатана в безброй фотоси, илюстровани картички и живописни табла, от които се вижда, че с мащаба и формата си първоначалната обществена сграда се е вписвала великолепно в околната среда.
По-късната първа строителна намеса (около 50 години на миналия век) влошава тотално средата и то в непосредствена близост с водопада. Новите двуетажни дълги обеми по източния скат откъсват изцяло връзката на езерото с балкана и гората. Тенденцията да се застроява този скат е пагубна, но тя продължава и до наше време, като заведения от всякакъв род никнат на брега и даже навлизат брутално в езерото. Да не говорим за „временни“ павилиони в парка между двете езера, които прекъсват естествената им връзка.
С одобрения застроителен план от 2013 г. градската управа е спряла тази тенденция, като всички временни постройки са ликвидирани (на плана).
Една от основните цели на предлагания проект е именно да се освободи максимално източния скат на планината и тя да се свърже с езерото. Затова се предвижда съществуващата масивна застройка в югоизточната част на комплекса почти изцяло да бъде премахната и погледът от срещуположния бряг да се концентрира към природния пейзаж със стичащата се от извора вода. За съжаление първоначалния малък, но с изобилна вода водопад, с „музиката“ си на падащата вода също е обезличен, като е превърнат в нещо подобно на планински бързей.
Друга основна цел на проекта е да се подчертае природния феномен - извора, чийто видим израз е стичащата се вода - бързей. Той е важен елемент от общата архитектурна композиция. Общата архитектурна композиция е от три главни елемента. В центъра е природният феномен изворът, чийто видим израз е стичащата се вода-бързей. От едната страна е „нагазилата“ във водата съществуваща основна сграда с хоризонтален обем, а от другата вертикален балансиращ акцент. В зоната на премахнатата масивна застройка по източния скат и непосредствено до стичащата се вода се предвижда кула-асансьор с музикален часовник.
Тези елементи са обединени визуално и свързани физически с тераса (съществуваща плоча на ниво 3,60 м). Тя изпъква като нов елемент, след като е освободена от застройката над нея.
Основната сграда е максимално възможно запазена до ниво 3,60, т.е. първия етаж и сутерен. Тя е надстроена с един етаж, но е отдръпната навътре, за да се осигури просторна тераса на второ ниво пред ресторанта и към езерото. Завършващият трети етаж е с овални контури, за да се получи общ силует на сградата с перспектива наподобяващ силуета на хълма, така че тя да се впише естествено в природния фон.
Основната сграда е пристроена към реката на запад, за да допълни едно външно пространство в тази част на терена, което сега действа като дупка. Постепенните нива, с които този терен е коригиран (от кота + 0 до -2,70 м), създават възможност и за плавни рампи за колички на деца и инвалиди.
Общата архитектурна композиция се завършва с открит амфитеатър с около 400 места, разположен на южния бряг на второ езеро в ос на съществуващата паркова алея, свързваща двете езера. Подходът към амфитеатъра е подчертан с художествени пластики. Предвиждат се редица благоустройствени мероприятия, между които реконструкция на парапетите на мостовете и около езерото; частично нови настилки; художествени осветления и др. Музика, свързана с определени часове на деня, излъчваща се от кулата, ще допълва общото впечатление.
арх. Георги Сарамбелиев