След като миналата година двама наши съграждани - Нина Маврикова и д-р Стоян Георгиев, направиха труден 240-километров преход по билото на Стара планина, сега любовта им към пътешествията и запознаването с нови места ги изпрати на друго предизвикателство. В продължение на 11 дни, от 25 август до 5 септември, те преминаха пеша разстоянието от 280 км на поклонническо пътуване по пътя на Св. ап. Яков – Камино (El Camino – Пътят). Десетки са маршрутите, които водят до крайната точка на това пътуване - катедралата на град Сантяго де Компостела, където са мощите на Св. ап. Яков (Сант Яго на испански) – един от 12-те апостоли на Иисус Христос и брат на друг апостол и евангелист Св. Йоан Богослов.
Най-дълъг е френският маршрут, който е около 800 км, но Нина и Стоян избират т.н. „Португалско Камино” с начало на прехода град Порто. Задължително е да се получи креденсиал. Това е пилигримски паспорт, в който с печати се удостоверява точно откъде са минали поклонниците, за да се получи накрая в Сантяго документ, наречeн "Компостела", с който се потвърждава извършеното поклонничество. След това се насочват към крайбрежния път, който върви близо до Атлантическия океан и води на север към границата с Испания. Този преход започва от Португалия, но след 5 дни ходене се преминава границата с Испания и се продължава през провинция Галисия към Сантяго де Компостела. В превод Компостела означава „полето на звездата”.
Опитът на Нина и Стоян, който са натрупали по стръмните пътеки на Стара планина, им помага да се подготвят по най-добрия начин за своето пътешествие. На първо място удобни обувки и с раници не по-тежки от 6 кг. на гърба. Всеки ден се преминава разстояние между 25 и 30 км, което отнема около 5-6 часа ходене. Тръгването е сутринта около 7:30 ч., когато е още хладно, но към 11:00 ч. . и в следващите 2-3 часа настъпва нетърпима жега. Затова и преходите така са преценени, че да приключат най-късно до 14:00 ч. За поклонниците или както още се наричат пилигрими са подсигурени добри условия за почивка, хранене и преспиване. В албергетите, които приличат на туристически спални или малки хижи, има всичко необходимо – кухня, разнообразна храна, магазинче. Трасетата между отделните села и градчета са много добре маркирани с указателни табели и пътят няма как да се сбърка. Има и крайпътни заведения и малки ресторантчета, които предлагат за пилигримите намаления в менюто и срещу 5 евро получаваш първо, второ и трето. Не могат да се видят дупки по пътищата, поддържа се чистота и ред. Не се чуват клаксони на коли или викане и разпраии между шофьори. Трасето е много разнообразно, редуват се равни участъци с хълмисти местности и изкачвания, минава се покрай ниви и през горски местности, но почти навсякъде се усеща дъхът на океана. И въпреки че е лято и по обяд е много горещо, къпането в океана не е за предпочитане, защото водата е доста студена.
Преходите дават възможност да се наблюдава не само природата, но и хората. Прави впечатление, че те са много любезни, учтиви и най-вече спокойни. Португалците се учудили, когато разбрали, че поклонниците са източноправослани, защото смятали, че по „Камино” минават предимно католици. Интересували се как са живели българите през социализма и как живеят сега? И въпреки спокойния си и уреден живот, някои от португалците изразявали недоволство от управлението на страната си, както се случва навсякъде. Усеща се някакъв местен патриотизъм, който е проличал най-много в магазините. На касите продавачките обслужвали първо местните жители, а след това гости и туристи. Може би, товае начин да се покаже уважение към хората, които всеки ден ще идват и ще пазаруват, а не към тези, които се появяват веднъж в годината! В един момент се чувства носталгия към отечеството и любовта към родината намира израз в емоции, които раждат името на България, изписано с листа от дърветата!
На границата между Португалия и Испания започват и неизбежните сравнения между двете страни. В португалските села хората живеят предимно в добре поддържани едноетажни къщи, боядисани в различни цветове и с големи дворове. В Галисия преобладават каменни, изградени от гранит къщи и някак всичко сивее. Галисия е автономна област и там също държат на местния патриотизъм, като с достойнство отбелязват, че са били единствената територия на Испания, която не попада под властта на арабите (маврите) през Средновековието.
Колкото повече наближава галисийската столица Сантяго де Компостела, все поече се увеличават поклонниците, които се събират от различните маршрути за последните 100 км преход до катедралата на Св. ап. Яков. Това разстояние е задължително, за да може всеки пилигрим да получи своята „Компостела”.
Целта е изпълнена и Пътят (Камино) е преминат, но не може да се пропусне възможността да се посети Финистере – мястото, което е наречено „Краят на света” и е най-западната точка на континента. Тук е „нулевият километър”, където земята свършва и започва океанът. Понякога „Краят на света” може да бъде начало на ново предизвикателство. Защо не и към следващо пътешествие?
Георги Дишлянов