На 12 септември 2018 г. завършиха едномесечните археологически разкопки на тракийското светилище при параклиса „Св. Илия” над Клептуза. “За мен беше важно да се оформят оградния зид и се радвам, че това се случи. Благодарна съм на Общината и кмета д-р Коев,за подадената ръка, за финансовата и морална подкрепа и за гласуваните 10 хиляди лева за обекта.”, каза директорът на Исторически музей - Велинград Снежана Велева.
А за направеното, за участниците, за откритото и за надеждите разговаряме с научния ръководител на археологическите разкопки не само на светилището над Клептуза, а и на това на връх Острец, проф. Диана Гергова - учен с международно име, археолог, с чието име свързваме с откритията от Свещари.
- Проф. Гергова, още преди години вие свързахте името и работата си като археолог със световна известност с нашия град, защо?
- Аз съм свързана с археологията на Велинград много преди да стана научен ръководител на разкопките, свързани с тракийското минало на града ви. Още преди така наречените демократични промени проф.Доморадски направи обходи на района и особено бе впечатлен от това, което е почувствал и видял на връх Острец. Така че на мен не ми остана нищо друго, след като него вече го няма сред нас, да продължа да работя, за да докажа, че това, в което той е вярвал, е вярно. - А вярно ли е?
- Да. Твърдо да! Летата, през които работихме със студенти от различни страни и на Острец, и над Клептуза доказват, че тези два обекта са особено важни, интересни криещи тайни, които трябва и вярвам, че с времето ще разкрием. - Разкажете за разкопките тази година. Вие знаете, че като изключим миналата година, когато нямахме археологически сезон, винаги сте се отчитали пред гражданите на Велинград за свършената работа.
- Така е и тази година няма да направи изключение. Почти месец ние работихме на тракийското светилище над Клептуза.Ние сме: аз - научен ръководител, археологът на вашия Исторически музей Асен Салкин и 11 доброволци по програмата на фондация „ Еразъм +” „Пътят на траките”, ръководена от г-жа Диана Късметска.
Доброволците бяха от Испания, Турция, Литва, Франция, Италия, Португалия и един човек от Япония. Той беше изпратен от фондация „ Културни взаимоотношения”, ръководена от г-жа Ясуко Хамада, която е носител на награда, връчена й от министъра на културата за изключителен принос в изграждането на добри взаимоотношения между България и Япония в областта на културата. Турската група е от Истанбул и учат история на изкуството. Италианецът е юрист, който се интересува от минало и настоящето на България и е взел решение да завърши магистратура у нас на тема „Култура, политика и дипломация”. Японецът е с желание да работи в Япония за развитието на връзките между двете страни в областта на културата и историята и доброволецът от Португалия, който е археолог. Цялата група бе много дисциплинирана и работлива. Всички те останаха изключително впечатлени от видяното в Историческия музей и Художествената галерия, от които са научили толкова много за Велинград и Чепинско - за археологията, етнографията (особено великденските писани яйца) и от залата на световноизвестния бас на планетата Николай Гяуров.
Истина е, че и тази година проучванията ни пак бяха много ограничени не само във времето, но и във финансирането. Различното обаче е, че за първи път Община Велинград погледна с по-добро око към нас и обърна внимание на тракийското светилище на бесите над Клептуза, като финансира частично проучванията и ни изпрати няколко човека да ни помагат в работата. За мене това е важна крачка в намерението на общината и лично на кмета д-р Костадин Коев да се социализира районът, но трябва да се знае, че това не може да стане без нашата работа на разкопките да продължи.
Какво направихме? Трябва да призная, че съм изключително доволна от резултатите, защото успяхме да проучим източната стена на светилището. То се отличава с оригиналния си план, характерен само за културата на тракийското племе беси. Светилището притежава внушителни стени – 2.10 метра ширина във високата си част, която е била запълнена с ритуално натрошени съдове. Открихме и един пласт овъглено жито, а под него нови пластове глинени олтари с ритуално натрошени съдове. Направихме и две важни открития. Открихме втора сграда в северозападната част на светилището, намерихме 2 бронзови торкви (нашииници) и ромореи - много тънки и дълги мечове. Тези находки, характерни само за воините беси, са поредното доказателство, че бесите, както се знае от науката, наистина са били непобедими. В тези ритуално заровени находки открихме подтвърждението за жреците и воините беси и още, че светилището е от 4-3 век преди Христа. Тази постройка е била опожарявана, но въпреки това ние намерихме монета, която след почистването й ще ни даде точната дата на пожара в светилището.
Много важно за нас е и откриването на архитектурата на този храм, но това означава много работа, средства и още интересни и важни открития, като близостта на обекта до града ни помага за по-лесното му проучване.
- Отчитайки тазгодишния археологически сезон, кой е въпросът, който най-много ви вълнува?
- Трябва да кажа, че археологът на музея Асен Салкин продължава с няколко човека да работи на обекта. А колкото до въпроса ви: за мен много голям въпрос остава съдбата на тракийското светилище на връх Острец, защото това е върхът символ на Велинград. Убедена съм, че той е най-голямото тракийско светилище в Родопите. Може би това е самото светилище на бог Дионис.
Вярвам, че с добро финансиране и помощ с работна ръка и най-вече с желанието да бъде от страна на общината, за няколко години обектът може да се социализира, а с откритията, които бихме направили, ще привлече вниманието не само на българите. И най-важното - само така ще бъдат спрени непрекъснатите иманярски набези, които си работят необепокоявани, което означава и ненаказвани. Убедена съм, че спасението е в осъществяването на един голям проект, който ще сложи край на това безчинство върху нашата историческа памет.
Веска Божкова