През август 1929 г. бургаската печатница „Гутенберг“ отпечатва „Алманах-пътеводител на Пловдив и околностите му“ с автор Ат. Христов. Изданието е юбилейно и е посветено на 50-годишнината от Освобождението на България. На 280 страници са събрани исторически бележки и актуални факти за икономиката и забележителностите на 26 населени места в близост до центъра на Южна България – Пловдив. За гордост на Чепинска котловина авторът е оценил потенциала и пространно е разказал и за трите селища Каменица, Лъджене и Чепино, на които по онова време все още предстои да се превърнат първо в сборна община Чепино (1934-36 г.), а след това във Велинград (1948 г.).
Интересно и поучително е да се върнем назад в годините - там са основите на нашия град, там започва пътят, по който вървим. Ето каква е картината, запазена в „Алманах-пътеводител на Пловдив и околностите му“ преди близо 90 години: КАМЕНИЦА:
Първата модерна баня в дефилето
Околността на селото, разположено в подножието на Родопските планини, е посята с градини и ливади, а на около 6 км е вековната и млада борова гора с живописни панорами, до които води ново шосе. Селото е на около 48 км от Татар Пазарджик, от гдето води хубаво шосе, на 34 км от Сарамбей „Септември“ по теснолинейна жп линия и на 1.5 км от Лъджене.
Авторът обръща внимание преди всичко на петте минерални извора в Каменица, от които „най-реномиран“ е изворът на минералната баня, която нарича „Старата баня“ (днешната Сярна баня). Старата баня е била известна още от римско време, а сега водата е „схваната в модерен басейн с всички удобства“. Сочи се мнението на проф. д-р Тошко Петров, че минералната вода в Старата баня се приближава към баните в Америла бен във Франция, а от местните към Софийските, Кюстендилските, Сапарелските и Карловските. Много подробно (за разлика от днешните информационни табели) са изброени заболяванията, които водата лекува: „хроническия ревматизъм във всичките му форми, сифилиса, хроническите заболявания на дихателните органи, стари наранявания и изкълчвания, стомашните чревни хронически болести, катара на гърлото, гръкляна и носа“.
И също така много подробно е описан химическият състав на минералната вода според анализ, извършен от хидролога Кр. Русев в бившия Хигиенически институт при Дирекцията на Народното здраве. По химически състав водата се числи към серните серонатриеви води, а температурата е 63 градуса по Целзий. По съдържанието си в сулфиди, сулфати и бикарбонати водата от Старата баня в Каменица действа върху кожата, дихателните органи, бъбреците и стомашно-чревните органи. Сред изброените терапевтични средства интересно е, че „водата прави да се разтваря в кръвта и да се изчиства събраната в тялото пикочна киселина“, влияе благотворно на лимфатиците и кандидатите на туберкулоза, на болестите на дихателните органи, стомаха и кожата.
Впечатляваща е рекламата на банята в Каменица с наемател Григор Сирищнички, в която четем: „Общинската баня в с. Каменица (на 1 км от гара Лъджене) е било още от римско време най-голямата и най-хубавата минерална баня в цялото Чепинско корито. Във величавите дни на българското минало тя е била баня на Асеновци и сега новата й постройка, инсталации и уредба я правят първата модерна такава в дефилето. Отделни кабини. Вани. Душове и басейни. Мъжко, женско и семейно отделение. Чистота, прислуга и обстановка образцови. Такси достъпни за всички“.
В обобщение авторът пише: „Селото Каменица е един от най-добрите и уютни курорти в Чепинско със своите минерални води и балкански климат, с модерни хотели, ресторанти и евтини квартири.“ Посочено е, че кмет на Каменска община е Георги Кьосев, помощник-кмет Иван Цветанов, а секретар-бирник Сл. Г. Илиев.
ЧЕПИНО БАНЯ:
Място за отлично летовище
Авторът описва село Чепино баня като „място за отлично летовище“, което има гара на линията Сарамбей – Лъджене. Изброени са важни адреси в Чепино: Банка Кредитна кооперация, вила „Вълканов и Наков“, галантерия и манифактура - братя Хаимови, Зисо Ташев, Ив. Караилиев и Тимофей Комаров, дървен строителен материал – Ал. Карагьозов, Бор. Михайлов, Вас. Ямаков, Ал. Лачев, Бор. Лазаров и Г. Семерджиев; железария – кост. Атанасов; сладкарница „Чепин. Швейцария“; ресторанти – „България“, „Македония“, „Родопи“, „Тлъсто кокалче“ и „Клептуз“; хотели – „България“, „Македония“, „Родопи“ и „Солун“; фабрики – „Братя Ушеви“ – мебели, столове и детски играчки, Атанас Фурнаджиев - столове, братя Колчагови – столове и детски играчки, Милуш Лазаров – столове и гарнитури.
Че Чепино баня в онези години вече е курорт личи по публикуваните реклами. Цяла страница, при това на алманаха на български и френски език, е рекламата на вилата на Тома Вълканов и Георги Наков, която се обявява за най-голямата и най-модерната, с парк и панорама към най-красивата местност в Чепинското корито - Клептуза. На съседната страница е рекламата на новия хотел и ресторант “България” със съдържател-стопанин Бор. Михайлов. Хотелът се обявява за “строго фамилиярен”, с безукорно чисти легла, уютна градина и изглед към Клептуза.
ЛЪДЖЕНЕ:
Царицата на Чепинската долина
Някога бедното и примитивно селище Лъджене през 1929 г., по думите на автора на алманаха, е „Царицата на Чепинската долина, модерно благоустроено градче, снабдено с чисти и удобни хотели, вили и къщи“. Изтъкнато е наличието на „топъл и студен водопровод с изобилна студена клептузка и гореща минерална вода“ и на електричество. Друго важно качество е разположението, благодарение на което „Лъджене е първостепенна климатическа станция за гръдоболни и рай за децата. Климатът е „мек, успокоителен и съживителен“, а подпомогнат от рационалното ползване на минералните води, бързо възстановява уморената и изхабена нервна система и „ободрява, съживява, възродява“. Лъджене има красиви околности за близки разходки, а съобщенията с царството стават с железницата по живописното дефиле на река „Ели дере“ и добре поддържано шосе за коли и автомобили. Картината на курорта допълват изобилна и евтина храна, евтини наеми, болница, аптека, постоянни и сезонни лекари. Лъджене е климатична станция на височина 750 метра, а сезонът е от 1 май до 1 октомври.
Акцент в статията за Лъджене са трите бани, които съществуват по онова време. Описанието на Вельова баня сигурно ще прозвучи носталгично на фона на днешното състояние: „Построена върху самия извор. Два модерни басейна. Вани-сепарета. Душове. Удобни съблекални. Масаж. Чистота. Удобства.“ Температурата на водата е 40 градуса.
В алманаха наблягат на баните като лечебници и подробно описват за кои заболявания е подходяща всяка от тях. Във Вельова баня алкалната и слабо-сярна вода лекува хроничен инфекциозен ставен и мускулен ревматизъм, лумбаго, ишиас, бездетство, невралгии, ленив стомах, хемороиди. Алкално-желязната вода в Мъжка баня с температура 37-40 градуса е подходяща за лечение на хронични ревматични състояния, хронични катари на стомаха и червата и анемични състояния. В Женска баня (температура 37-40 градуса) алкално-сулфатната вода лекува хронични ревматични, болести на женските органи, бъбречни и жлъчни камъни, диабет, навяхвания и натъртвания.
Много интересна и ценна е събраната в алманаха информация за учреждения, хотели, ресторанти, фабрики и магазини. От нея е видно, че по онова време Лъджене вече е известен курорт и в селището кипи живот. Голяма реклама на цяла страница съобщава, че в Граждански клуб – Лъджене им кафе, ресторант, пивница и всяка вечер предлага радиоконцерти, а над него е хотел „Ренесанс“ със съдържател Т. Ив. Милев. Друга рекламна страница представя Първа Българска Привилегирована по закона за насърчение на местната индустрия Терпентинова и химическа фабрика „Бръшлян“ на инж.-химик Димитър Ив. Ушев, която работи на гара Лъджене. Никола Бояджиев и синове рекламират фабрика „Юндола“ за дървен строителен материал, амбалаж и рамки, като изтъкват, че фабриката работи с парна машина и динамо за осветление на Юндола. Не е маловажен фактът, че рекламите са на български и френски език – явно Лъджене вече търси международна известност и бизнес контакти. Рекламират се още Чепинска Търговска банка, хотел „Халачев“ – „пресни закуски и само отлежали напитки“, магазин „Ренесанс“ на Христо Г. Колчагов, който е и представителство на грамофоните „His Master’s Voice“.
Авторът на алманаха изброява учрежденията в Лъджене и имената на ръководителите им: агрономство – агр. Д. Гочев, лесничейство – Г. Кънев, болница – д-р Цв. Колчагов, Горска районна инспекция – Ц. Денчев, инженерство – инж. Ст. Крачунов, жп секция – Й. Полищук, ТП станция – Г. Янков. Кмет на общината е Милош Колчагов с помощник Ст. Тодоров и секретар-бирник Никола Д. Масларов.
Публикуваните търговски адреси сочат, че в Лъджене има 5 банки, 4 адвокати, 4 бръснари, 4 застрахователни агенти, 2 лекари, 14 магазина „колониал“, 5 дъскорезници, 5 месари, 4 модерни обущарници, 1 мелница и др. През 1929 г. в Лъджене вече има 10 хотела: „Балкан“, „Елит“, „Македония“, „Рим“, „Родопи“, „Каменица“, „Ренесанс“, „София“, „Халачев“ и „Чехльово“, както и две вили: „Дядо Вачо“ и Вила “Т. Атанасов“. За забавленията на жителите и гостите се грижат 9 ресторанта: „Балкан“, „България“, Граждански клуб, „Дядо Вачо“, „Елит“, „Каменица“, „Македония“, „Родопи“ и „Чехльово“, както и двете сладкарници „Милка“ и „Роза“.
От публикуването на този алманах през 1929п г. са изминали почти 90 години. Трите селища са на днешния Велинград са извървели дълъг път. Много неща са се променили – някои към добро, други към лошо. А един поглед към миналото винаги помага да видим какво сме наследили, как го пазим и как го развиваме.
Елена Баева