Даниела Цопанова е пяла в ансамъла към читалище “В. Левски”, работила е в Дом на културата, преди време водеше предавания в телевизия “ЧЛК”, а днес отново е зад микрофона на радио “ЧЛК”. Едновременно с това навлиза в друга, интересна и пълна с красота територия - писането на великденски яйца.
- Кога писането на яйца се превърна за теб в хоби и в нещо много повече от една традиция в навечерието на Великден?
- Може би след миналогодишната изложба на писани яйца в Историческия музей. Тогава видях каква красота са създали жените-майсторки и аз също опитах. Оказа се, че опитът увлича и започваш да рисуваш не само когато е Великден. Другото, което още повече ме кара да опитвам, е интересът, който проявяват към писаните яйца от Велинград чужденците. Усетих го на събора миналото лято в Дорково, където яйцата се радваха на особен интерес от страна на гостите от чужбина. И така виждаш, че това има бъдеще. Започваш да търсиш различни яйца - по форма, черупка, да експериментираш различни видове.
- Щом експериментираш, докъде е традицията и къде започва личното творчество при писането на яйцата?
- Традицията е да напишеш яйцето с восък и да го потопиш в памучната боя, както бабите в Каменица са го правили. Но когато боята даде дефект върху яйцето или восъкът направи петънце, започваш с четките да дооправяш, фантазията започва да експериментира и да си прави нейното. Интересното е, че може би повечето майсторки на яйца рисуват по модел. А при мен е обратното - рисувам върху яйцето и след това прехвърлям модела на лист, за да го запазя. Но моделът се ражда върху яйцето.
- Колко модела си създала досега?
- Много са. В момента са над 130. Различните хора имаме различен мироглед, всеки вижда красотата по различен начин и създава свои елементи, пречупва красотата през своя поглед.
- Могат ли традиционните за нашия край писани яйца да се утвърдят като една от емблемите на Велинград?
- Това е задължително! Те са един от символите на Велинград и трябва да се направи всичко възможно, за да се популяризират и да носят слава на града. Когато става дума за туризъм, има и културен туризъм. Това може да се разработи и да се превърне във вид културен туризъм, в атракция и то не само за празника, защото Велинград по принцип няма достатъчно атракции за туристите. Досега фирма “ПЕТ” на Петър Русев винаги е подпомагала проявите на майсторките на яйца и ги е популяризирала. Много направи и Историческият музей, но има още какво да бъде направено. Може би те са хората заедно с общината, които трябва да направят постъпки до задругата на майсторите към Съюза на българските художници, за да бъде включен нашият местен майсторлък в прословутия списък на занаятчийските дейности. Толкова много жени в Чепинското корито се занимават с тази творческа дейност, но засега СБХ не я признава за художествен занаят. Ако се извоюва подобен документ от СБХ, той би отворил пътя на нашите писани яйца и към чужбина. Това е кауза, за която си заслужава да се работи!
Елена Баева