Ученици и учители от Иновативно СУ „Св.св. Кирил и Методий“ Велинград посетиха Италия за втори път в рамките на проект по програма Еразъм+. Девет ученици от елитните паралелки с изучаване на английски и немски език, придружени от трима учители, посетиха град Ортона и професионалното училище „Г. Маркони“ в търсене на нови възможности за общуване, запознанства и съвместни дейности. Приветства ни директорът на училището, което, подобно на нашето, се състои от три сгради: една за изучаващите дизайн и мода, другата за тези, които се обучават за матроси, и третата за тези, които са избрали туризма за своя мисия. След тържествена церемония с флаговете и химните на четирите държави-партньори Италия, България, Турция и Румъния, продължихме с представянето на проектните дейности, извършени в съответните училища с презентации, плакати и списания. Последва среща с кмета и общински съветници на Ортона.
На следващия ден рано сутринта потеглихме към Неапол. Не че Италия се нуждае от реклама – природата е била изключително щедра към тази част от Европа, но няма как да подминем къдравите кипри маслинови горички, сгушени между хълмовете, нито строгите, наредени в редици като войници стройни кипариси, нито пък гостоприемно помахващите с разперените си зелени длани палми. И така, докато пред погледите ни се възвиси величественият Везувий с обвити в мрачни облаци плещи. Под него, нехаещ за вулкана, Неапол лениво бе полегнал на хълбок на крайбрежните хълмове. Тесни улички, глъч и меланхолия се преплитаха в странна смесица – трудно е за един ден да опишеш Неапол... Но не е така, когато става въпрос за пици и сладолед(джелато)– всеки се оживява при споменаването им, а ако добавим и силата на чудесното еспресо – няма да остане и спомен от безразличие.
В следващите дни отново се завъртяхме в чудна вихрушка от емоции и нови запознанства, като това с работещите в „Анфас“, където хора в неравностойно положение творяха красота от хартия и мечти. Те ни позволиха да им помогнем при изработката на покани за събития, а ние бяхме щастливи да направим малко дарение за техния дневен център. Вълнуващо бе и посещението ни при офицерите от LegaNavale – бреговата охрана на Ортона, които ни разказаха за невероятните бягства с малки лодки на африканци, подгонени от войни и неуредици в собствените им страни. Срещнахме се и с африкански бежанци – душевно наранени, притеснителни и плахи африкански момчета, пристигнали в Италия в търсене на шанс за по-добър и достоен живот. Първоначалната им срамежливост постепенно изчезна при споменаването на песни, танци и футбол, а за нас бе удоволствие да видим усмивките им.
Заключителната вечер в търговския център на Ортона бе феерия от песни и танци, преплетени от страстни мелодии, изсвирени на саксофон и акордеон. Всеки се изяви според възможностите и подготовката си.
Последва... Венеция! Една приказка без край, в която нищо не липсва – има крилати лъвове, красиви замъци, пеещи лодкари, красавици с маски и без маски, романтични мостове, тесни улички, тайнствени кътчета и великолепни църкви. Венеция е нещо, което трябва да се преживее, а не да се опише.
Завърнахме се на родна земя по-добри, по-щедри, по-мъдри и с твърдата решимост да се преборим за участие в следващ проект по програма Еразъм+.
Рила Попова