Най-популярният марш в света безспорно е „Прощание славянки”! Мнозина още мислят, че той е създаден за руската (или даже за съветската!) армия и е посветен на руската жена, но не е така.
На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война , в която българската армия мобилизира над 600 000 мъже, които се бият на различни фронтове и жънат победи над Турция! Това е българската „отечествена” война! Тя предизвиква бурни реакции в целия свят и особено в Русия, където се записват стотици доброволци. Роднини на воините от 122-ри Тамбовски пехотен (мускетарски) полк, стражавали се в Руско-турската война, също заминават доброволци за България.
Никому неизвестният щабен тръбач от VII Тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин е въодушевен от победите на българската армия и той замисля да създаде свой марш. За него няма нищо по-тъжно от раздялата, прощаването на българските воини с техните майки, сестри, жени, любими... И той създава марша ”Прощание славянки”!
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед през 1912 г. Само за месеци той набира огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност. През 1915 г. е издадена и първата грамофонна плоча с този марш. След това плочите се разграбват като топли пирожки, а маршът придобива световна известност!
Първоначално маршът се изпълнява само като мелодия, без думи. Текстът (или по-точно текстовете) са написани по-късно. Нещо повече – по време на Първата световна война, на Октомврийската революция от 1917г и Гражданската война, маршът се ползва с огромна популарност и сред белите, и сред червените. Под името „Сибирски марш” се изпълнява в частите на адмирал Колчак!
Днес този марш се счита за шедьовър в световната музикална култура и нещо като музикална визитна картичка на Русия. Маршът е обявен за официален химн на Тамбовска област. Всяка година там се провежда международен фестивал на духовите оркестри, посветен на този марш! На фестивала през 2012 г. Владимир Шишкин – внук на Василий Агапкин, изпраща до организаторите писмо от неговата майка Аза Свредлова (Агапкина), в което се казва:” Много сме радостни, че този фестивал започна и завърши с марша, който дядо ми е написал още през 1912 г. за ознаменуване на Балканската война”!
Всички паради в Русия, в т.ч. и най-важният - този на Червения площад на 9-ти май, започват с „Прощание славянки”! Под неговите звуци заминават международните влакове от Москва и други градове. На въпроса защо този марш е така обичан по света, един капелмайстор отговаря така: ”В него има някаква магнетичност, каквато има само в усмивката на Мона Лиза!”
Василий Агапкин умира през 1964 и е погребан във Ваганковото гробище в Москва. Всеки, който е добре запознат с консервативните руски традиции знае, че това е огромно признание, като се има предвид, че там са погребани едни от най-известните руски синове и дъщери: Владимир Висоцки, Сергей Есенин, Булат Окуджава....На паметника на Василий Агапкин са изсечени нотите от първите тактове на „Прощание славянки”!
Всъщност, защо разказвам всичко това? Защото, уважаеми сънародници, безспорен факт е, че най-известният марш в света е написан за България! Той възпява българската жена, славянката, която изпрати по фронтовете на Балканската война над 600 хиляди свои синове. “Славянката” - това са нашите баби и прабаби! Маршът възпява подвига на тези 48 000 истински българи, които загинаха във войната. В тази война е участвал и моят дядо Стефан! Знам, че има десетки участници и загинали и от Чепинско в Балканската война.
Тогава възниква страшният въпрос: защо никой у нас не се сеща за този факт? През 2012 г. отбелязахме 100, а през 2017 - 105-годишнината от Балканската война! Да сте чули нещо за този марш? Колко и кои са музикалните произведения, посветени на Балканската война, която е не само военна победа, но и победа на освободения български дух? Защо никой досега не е посетил и не се е поклонил на гроба на Василий Агапкин в Москва?
Срамно мълчание и тишина!
Преди един век един неизвестен руски тръбач от стотици километри разбра, удиви се и се поклони на подвига на „братята българи” и ги възпя в марш-легенда! Ние както винаги се ослушваме и отново чакаме някой „голям брат” да ни каже какво да правим. Отбелязваме „традиционния” български празник Хелоуин, пеем „традиционната” българска песен „Jingle Bells” и внимаваме да не засегнем някого!
О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш от победите и възпяването на българските воини и жени? Защо не припознаеш „Прощание славянки” като свой марш?
Иван Велчев