Любима тема на всеки, нали? Обичат да я чуват и млади, и стари. И аз на свой ред имам постоянна своя любов – книгата. Обичам всеки ден да чета.
Ето, скоро прочетох една книга на известен писател от Велинград, кв. Каменица и си записах едно невероятно изречение: „Там (в с. Драгиново) небългарското духовно присъствие е силно и организирано“. Този израз е повод за настоящия материал. Не зная какво е имал предвид авторът, но читателят трябва да знае неговото друго твърдение, че познава много добре драгиновци и там има много приятели. Знае ли авторът, че Драгиново през последните десетилетия е е едно съвременно родопско село. То е наистина „Земя благодатна“, както пише Милен Налбантов. То е духовно богато със своите писатели, поети, художници, музиканти и певици. Всички те, включително и пишещият тези редове, сме здраво и завинаги свързани с род и Родина, с майка България.
В тази насока ечи гласът на любовта с нестихваща сила на поетесата Атина Бушнакова: „Обичам те, мое отечество, обичам да тръгвам без посока и да мечтая безспир. Обичам те, Родопа, обичам те безспир“. Стихът е свободен и естествен. Излят е спокойно и чисто – една младежка изповед в стихотворението „Родина“.
Поетесата е родена в Драгиново. Расте и учи там в обикновена селска среда. В душата на малкото момиче стихът силно напира и търси изход върху ученическите тетрадки. Стъпка след стъпка чувствата си тя излива в стихове. Започва от малкото, придържайки се към любимата сентенция „Който не умее да пази малкото, губи и голямото“. Пазейки малкото, през 2013 г. поетесата стига до голямото в първата си книга „Упоена от любов“. Като всеки млад творец и г-жа Бошнакова спазва традицията и започва с любовна лирика. Самото заглавие говори за това, за блаженото чувство любов. На всяка страница стиховете са кратки по форма, но силни и емоционални по съдържание. Те са неистов изблик на една силно любяща душа. Тази сила ни хваща здраво още в самото начало и ни води докрай. Не ни изпуска: „Вземи душата ми, вземи мечтите ми, сега съм твоя, сега те обичам“. Опиянението от любовта блика от всеки поетичен израз: „Целувай ме цяла, че утре ще хукна от вятъра по-дива…“ Кулминацията достига своето развитие в стихотворението „Прегърни ме“. Силата на прегръдката я чувстваш само от едно изречение: „Люби ме, люби се, ах, ти, греховен сладък мой грях“. В „Мамо“ авторката възпява човека, от който започва началото на любовта. Онази любов, наречена майчина: „Щастието ми днес е заслуга твоя. Благодаря ти, мамо!“ Не по-малко завладяващо е стихотворението-откровение „Родина“. Лично на мен ми действа нестихващо и безспир, като безкрайната родопска шир: “От родопския дух в мен кръста бушува и мира не дава, сърце лудува. Тук ветровете даже спират да починат…“ Погледнете, вижте каква възходяща градация на силни изрази, които разкриват баграта на родопската палитра: „баирите ти зелени“, „аромати на горски цветя“ и „ручеи бистри“. И сред тях поетесата, упоена от любов, възкликва неистово: „Ах, Родопа, ти величествена си, Бог те дари с безброй красоти“.
Да, това е силата на поетичния талант, който продължава да пулсира и намира място и във втората стихосбирка „На ръба“, 2017 г. По обем и сила на въздействие тя е два пъти по-голяма от първата. Стиховете и тук са къси. Картините са плътно нарисувани с умело подбрани изрази. Стилът е стегнат и дълбоко въздействащ. Не зная, не искам и да знам защо е озаглавена така. Това е загадка. Но в един стих тя открито споделя: „Не съм на себе си от дълго време, явно в мене нещо се руши. Искам да не допускам нещото да ме докара до ръба“. Стихотворенията „На крака“ и „Ще замина“ звучат в унисон с „Нещо в мене“. В тази последователност на чувства е и „Има дни“: „Има дни неясни, уморени, дни , притискащи до гърло“. Тези стихове ме водят до мисъл, споделена от поетесата: „Понякога е хубаво да си на ръба“. Аз й отговорих: Хубаво е, хубаво , но по-добре да не се стига до там. Още е рано, твърде рано. Престои ти дълъг поетичен път. Та си си и ще бъдеш певица на младостта и радостта. Поетеса „упоена от любов“, не „на ръба“. Да, така е!
Али Реджеп