Всеки обича да ходи на гости, нали? И защо не, та има ли по-хубаво от това? Посрещат те по повод и без повод, канят те веднага на масата. Черпите се каквото има, а след добрата раздумка се изпращате по живо по здраво. Аз също съвсем скоро бях на гости. Покани ме библиотекарката на читалище „М. Драгинов“ – Драгиново Елка Кепчелева. Бях приятно изненадан. Трябваше да гостуваме на колежката й от с. Грашево. Целта бе да се представи на читателите от селото творческия път на самобитния драгиновски писател Милен Налбантов. Речено - сторено.
С леката кола на музикалния ръководител на читалището на Грашево изминахме разстоянието от Драгиново. Пътьом обменихме мисли за художествената самодейност в двете селища. Озовахме се в центъра на красивото родопско селце. Останахме изненадани от големите промени, настъпили през през последните години. Не бяхме идвали от близо две десетилетия, въпреки че двете ни селища се разделят от 20 километра.
Любезните домакини – библиотекарката и екипът на възпитателите ни поканиха в училището, където се проведе срещата. Да знаеш, читателю, че нашето гостуване не беше такова, за което ви споменах в началото. Групата ни носеше със себе си духовна храна, която да сподели със слушателите. Двамата дългогодишни приятели Милен и Алексей бяха се подготвили много добре за срещата. Останаха изненади, когато видяха, че ще трябва да говорят през малките читатели на библиотеката – учениците. Видимо смутени и двамата успяха незабелязано да се успокоят. Г-н Мазълов непринудено поведе малките слушатели по жизнения и творчески път на писателя: здравата семейна среда – шест братя и двамата родители, безкрайно скромни и трудолюбиви селски труженици. В хода на разговора направи сравнение с ежедневието на децата днес и детството на писателя. На техните години авторът на книгите, които стоят пред тях, е орал с ралото, въртял косата по ливадите и връзвал снопи по време на жътва. В заключение г-н Мазълов подчерта, че днес въпреки възрастта си Милен Налбантов пише, но винаги ежедневно си намира работа, не стои със скръстени ръце. След краткото представяне писателят развълнувано сподели, че присъствието на учениците го е върнало десетилетия назад, в онова далечно време, когато е бил млад учител в с. Бирково. Той прочете откъс от своя разказ „Сърната“, свързан не само с Бирково, но и с Грашево. Г-н Мазълов посочи, че през деня младият учител в Бирково учил поверените му деца, а вечер ограмотявал техните близки и роднини.
Накратко бяха представени седемте книги на Милен Налбантов, който днес е гордост не само за Драгиново, а и за община Велинград, защо не и за родопския ни край. С бурни ръкопляскания учениците се разделиха с писателя М. Налбантов и неговия приятел. Минути след това Алексей сподели: „Не можах да разкажа за голямата страст на писателя към четенето на книги още от ранна детска възраст. Искаше ми се да спомена как от училищната библиотека най-важните книги са прочетени от него до седми клас. От тук идва една част от силата му да пише за родния край, за хората, които живеят в него“.
В учителската стая на чаша кафе в непринудена обстановка се проведе среща на писателя с екипа на възпитателите. Тук той от сърце им благодари за гостоприемството, като отново подчерта, че са го върнали десетилетия назад във времето. Аз, пишещият тези редове, уважаеми възпитатели и драги ученици, ви желая крепко здраве и само успехи през Новата година! Благодарим ви от сърце!
Али Реджеп