Думата „гурбет” съгласно българският тълковен речник означава „работа в чужбина за печалба или препитание”. В миналото за гурбет се е смятало и работата извън дома и населеното място. Не малко мъже са работили извън дома, за да изхранят своето семейство.
При подготовката на третата ми книга „Издирени записани имена, дати, събития и снимки за родния край Велинград” се натъкнах на едно изследване, направено от Васил Тосков Содев. В него, описвайки своят род Содеви, той пише как в началото на 1914 г. представители на агенция „Велко М. Бабов” започват да записват в чепинските села желаещите да работят в Америка (САЩ). От Каменица се записват около 40 души. Това са Тоско Содев (баща на Васил Содев), Петър Караджов, Иван Салагьоров, Георги Малинов, Никола Малинов, Пею Ал. Пеев (бащата на Вела Пеева), Димитър Ил. Каров, Иван Ил. Каров, Христо Ил. Хаджиев, Павел Пещерски, Никола Т. Чолаков, Заварин Керин, Георги Дим. Делиев, Атанас Пендаров, Васил Драев, Исидор Пещерски, Иван Синапов – общо 18 души. Не се завръщат в с. Каменица : Стойо Ганчев, Тодор Тахчиев, братя Кривулеви, Кадреев, Караджов (брат на Петър Караджов), Тоско Балтаджиев, Петър Шулев, Ст. Пеев – общо 11 души. До тук сборът на заминалите и незавърналите се става 29. Дали е имало и други каменчани в спомените си Васил Содев не посочва. Част от заминалите не намират работа в САЩ и заминават за Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Част от завърналите се са погребани в каменските гробища.
Знаем, че за САЩ заминава и Христо Дим. Влахов. Той е завръща, строи през 1922 г. новата си къща до читалището. В нея разкрива сладкарница. Печели на търг експлоатацията на автобусната линия от Пазарджик до с. Лъджене. Жени се за Евдокия Клешкова и двамата отглеждат две дъщери и сина си Атанас. Дядо Христо доживява до 98 години. Умира през 1992 г.
Знаем, че Борислав Чорбов (цигулар) заминава за Германия още преди Девети септември 1944 г., а по-късно в Бразилия, където и умира.
В САЩ се заселва Иван Ил. Гугалов, в ГФР се заселва неговият брат - оперният певец Петър Ил. Гугалов. В ГДР създава семейство и работи Георги Янков – музикант. В САЩ се засели Илия Пеев Масларов и семейството на Невена Георг. Кафеджийска. В първите години след 1990 г. в САЩ замина да учи проф. Ели Б. Тодева и Анета Анг. Ушева.
За Америка заминава и Цветана Дамянова (баба Цвета). Заедно със съпруга си Костадин Дамянов от гр. Банско прекарват повече от 30 години в гр. Нортвифлд (щата Масачузетс). Там оборудва свое ателие за битови български тъкани. Завръща се в България и дарява средства за изграждането на Ателие за битова тъкана (сегашната Къща на Цвета). След като умира през 1986 г., ателието се закрива. Сега тази сграда е предоставена на Община Велинград за управление през следващите 19 години. Сградата се ползва за художествени изложби и културни прояви. Цвета Дамянова е погребана на централните гробища. Общината трябва да осигури ежемесечно почистване и зацветяване на гроба й.
В Австралия повече от 50 г. живее Семерджиев.
В годините след Девети септември 1944 г. заминаването на гурбет ставаше нелегално. Единици успяваха да пробият желязната завеса. Такива бяха Димитър Пилев, заминал при баща си в Нова Зеландия. Зад граница през 1970 г. избягаха и синът на Никола (бивш водопроводчик) – Димитър и Любомир Георг. Захов.
Легално работа зад граница се предлагаше чрез „Техноимпекс”, „Стройимпекс” - държавни външно-търговски организации. В Алжир работеха като специалисти по лесоустройството на горите лесовъдите Борис Маринов, Иван Чушков Иванов, Валентин Дим. Мечев, Георги Кост. Овчаров, Зашо Кендименов. В Мароко работи учителят Камен Хр. Фурнаджиев.
През 1978/79 година се построи цехът за саи в Драгиново. Първи началник цех стана инж. Йорданка Славова. След нея дълги години инж. Борис Георгиев. Тъй като ушиването на саи (горната част на обувката) е специфична дейност, около 150 жени и мъже бяха изпратени на обучение в Чехословакия, в заводът на „Бата” в гр. Готвалдов.
В ЮАР работят Бияна и Владимир Владимирови, Антон и Венцислав Хр. Бешеви. В Ангола работи доц. Екатерина Караиванова, Димитър Шулев, Тинка Тод. Нейкова. В Тунис работиха Тодор Георг. Попов и Атанас Гурев. В Сирия Кънчо Стоев, Петър Алексов, Мишо Михайлов, Иван Шатърски.
Около 1860 г. вследствие на усиленото емигриране в ГФР на останалите в ГДР се налага изпращането на български специалсти в помощ на правителството на ГДР. Така от 1961 до 1964 г. в ГДР работи като ветеринарен лекар д-р Георги Тод. Даракчиев.
В Куба работиха Славчо Ив. Содев (участва в строителството на два завода за гумени изделия и пластмаси), Марин Игнатов и др.
Като дипломати работиха Иван Кюлев (Белгия), Борис Байлов (Дания), Илия Узунов ( Пакистан, Иран, Судан, Либия, Дубай, Йемен), Любомир Зав. Ждраков (Швейцария), Димитър Зав. Ждраков (Италия, Гърция), Илия Пенков Гешев ( Гърция), Пею Бозов (Австралия), Георги П. Шуманов, Димитър Кендименов (Англия).
В СССР в Москва работиха Мильо Михайлов, Димитър Горненски (кореспондент), Христо Сотиров, Георги Янков.
От 3 декември 1967 г. до краят на 1994 г. се осъществява съвместен добив на дървесина в Коми АССР. Годишно се отсичат по 1 млн. куб. м. дървесина, от които 500 000 идват в България. В Коми през тези години работят по около 15 000 души. За 26 г. в Коми са работили около 300 000 българи. 1200 от тях сключват брак с рускини. Само 7 българки, работили в Коми, стават руски снахи. 1800 от работещите в Коми завършван руски ВУЗ. Всеки работен ден за България тръгваха 3200 куб. м. едро размерна дървесина. За тези 26 г. България получи 26 млн. куб. м. дървесина.
В съвместния добив на дървесина в Коми значим е приносът на хиляди живущи в нашата община. Сред тях се открояват имената на:
1. Един от първите е инж. Христо Сотиров. Роден през 1927 г. в Дупница. Създава дом и семейство във Велинград. През 1968 година заминава за Коми като главен инженер в Усогорск. По-късно става директор на това стопанство. След това е представител на Министерството на горите в столицата на Коми – Сивтивкар. От 1972 до 1975 г. оглавява това представителство в Москва. От 1982 до 1986 г. той оглавява това представителство в Москва за втори път. Негова съпруга беше Елена. Двамата имаха два сина: Николай и Цветан. Почина през 2007 г.
2. Лазар Ник. Пандев. От 1972 до 1975 г. пълномощник на ЦК на БКП в Коми. От 1980 г. е ръководител на българо-съветската комисия за сътрудничество в Коми. Заместник министър на горите и горската промишленост, генерален директор на „Лес-комплект”.
3. Любомир Цинцев. От 1970 до 1972 г. за първи път работи в Коми. Директор на ГПП Благоево от 1977 до 1980 и от 1984 до 1989 г. Директор на ГПП Усогорск от 1990 до 1992 г.
4. Стоян Ал. Добчев. Роден в Ракитово. От 1978 г. е на работа в Коми. От втората половина на 1980 г. е директор на ГПП Усогорск. От 1984 да 1989 г. е зам. директор и директор на ГПП – Благоево. Съпруга Стоянка. Деца Сашка и Александър.
5. Ангел Георг. Стоев. От 1978 г. е зам. директор, а от м. май 1981 до 1983 г. е директор на ГПП – Благоево. Съпруга – Цветана.
6. Кирил Бояджиев – от 1988 до 1990 г. е директор на Предприятието за търговия, обществено хранене и работническо снабдяване в Усогорск.
7. Георги Стоев Пашов – от 1983 до 1985 г. е секретар на партиен комитет в ГПП Усогорск.
8. Димитър Сп. Шулев. От м. декември 1987 г. до 1990 г. е първи секретар на Районния комитет на БКП в Коми.
9. Георги Кост. Овчаров. От 1984 до 1987 г. е секретар на партийния комитет в ГПП Благоево. 10. Георги Велев Аврамов. Главен редактор на вестник „ Знаме на дружбата” в Коми.
Стотици са нашите земляци, работили в Коми. Успях да издиря и запиша имената на: инж. Филип Суганов, инж. Атанас Беличенов, инж. Страхил Лазаров, инж. Асен Ил. Градански (1985-1992), инж. Славчо и Катя Метанови, инж. Иван Ник. Бояджиев. Горските техници : Никола Сп. Гълев (1971-1974), Спас Узунов, Иван Ил. Джамбазов, Георги Томов Шаламанов... Строителите Георги Котев, Иван Ал. Бояджиев. Повече от 19 години работи на долен склад Георги Петров Цанов. Ожени за Нина – рускиня. Заедно с него работиха и братята му Александър Христо Цанови.
Вероятно има още гурбетчии, които аз не съм издирил и записал. Нека заедно допълним това изследване за тях. Предстои през пролетта на 2018 г. в НЧ „Васил Левски–1904” да проведем среща на гурбетчиите от Чепинско. А дотогава на работа за попълване на белите петна в това изследване. Вашите спомени и снимки изпращайте на адрес: Велинград бул. „Съединение” 180, за НЧ „Васил Левски–1904”.
Никола Делиев