Велинградчанинът Костадин С. Николов е завършил ЕГ „Пловдив” в едноименния град, а после следва в Нов български университет (НБУ) в София специалността „Психология”. Вече е приключил обучението си семестриално и му предстоят държавните изпити, за да има висше образование като дипломиран психолог. Роденият през 1994 г. Костадин се интересува не само от психология. Сред неговите любими занимания са рок музиката - свири на китара, харесва хард рок и изпълненията на Дейвид Бауи и колоезденето. Точно велосипедният туризъм му дава прекрасната възможност да осъществи една от детските си мечти – сам с колелото да премине границите на много държави в едно дълго, интересно и неповторимо пътешествие. Тази мечта става факт това лято, когато от 20 юни до 25 юли Костадин пропътува 2 300 км с колело определен маршрут срещу течението на река Дунав от България до Германия и обратно, преминавайки още през Сърбия, Унгария, Словакия, Словения, Австрия и Хърватия. Освен родния български език и това, че владее отлично английски, Костадин не е имал никакви проблеми с общуването и комуникациите във всяка една от тези страни.
Разговаряме с Костадин Николов за неговото пътуване, първо от изток на запад срещу течението на Дунав и след това в обратната посока, за подготовката, интересните моменти и впечатленията.
- Откога започна твоят интерес към колоезденето?
- Мисля, че бях някъде в 5. или 6. клас, когато най-напред с баща ми Сотир започнахме да правим колоездачни преходи на маршрути около Велинград. Постепенно все повече се увличах в карането на колело, включително и в планински условия, и по-късно с една група колоездачи пътувахме няколко пъти и до Гърция.
- Как се роди идеята да тръгнеш на това дълго пътуване?
- Бях дете, когато гледах предаване по телевизията за един български колоездач, който пътува до най-различно места в други страни. Тогава и на мене ми се прииска да бъда като него и аз някой ден така да тръгна на дълъг път с велосипед. - Съществуват ли някакви изисквания да си член на колоездачно дружество или на друга спортна организация, за да участваш в такъв преход?
- Не е необходимо никакво членство. Аз самият не членувам в никакъв клуб или спортна организация. По принцип има една Европейска колоездачна организация, която е изработила 15 колоездачни маршрута, добре поддържани и обезопасени, включващи преминаване през различни страни. България попада в 3 от тези маршрути и този, който аз преминах, е определен като Евро Вело 6 (Маршрут №6), назован още „речен” или „Пътят на реките“, заради движението успоредно на река Дунав и в близост до още няколко реки във Франция.
- Защо избра точно този маршрут?
- Конкретната причина за това е, че в Германия живее моята леля (сестрата на майка ми). Така щях да съчетая желанието да премина този веломаршрут с възможността да се видя с моите роднини в Германия.
- Как се подготви за това нелеко пътуване по отношение на физическата ти издръжливост и състоянието на колелото?
- След като реших, че ще тръгна по този маршрут, започнах още през март миналата година да тренирам и да се подготвям физически, като главно наблегнах на бягане и колоездене с необходимите натоварвания. Започнах да събирам информация за маршрута, помислих за подходящо колело и екипировка. По отношение на велосипеда избрах модел с по-здрава рамка и по възможност да се натоварват по-малко крайниците, за да не се трупа умора в ръцете и краката. Колелото е с 27 скорости, малко по-тежко, което го прави и по-стабилно при превозването на багажа. Най-доброто в цялото пътуване беше това, че не се получиха никакви технически проблеми, аварии или пукане на гуми по пътя.
- А какво съдържаше твоят багаж и колко тежеше?
- Теглото му беше около 20 кг и беше разпределен в дисаги от двете страни на колелото. Бях взел най-необходимото – палатка, спален чувал, шалте, газов котлон, прибори за хранене, резервни гуми, инструменти за колелото, храна, вода и дрехи. Разполагах още с пътна карта, смартфон и GPS.
- Кога започна твоето пътуване?
- Тръгнах с колелото на 20 юни от Велинград към София и после към Северозападна България с три нощувки на наша територия. Преминах границата със Сърбия при гр. Зайчар и карах по посока гр. Неготин, а стигнах до Дунав при село Радуевац. От Белград пътувах през нощта с влак до Будапеща, след което продължих отново с колелото през Унгария, Словакия, , Словения, Австрия, до Германия. Цялото ми пътуване от Велинград до Германия и крайната точка градчето Титмонинг продължи 19 дни, като 3 от тях използвах за почивка. В крайна сметка се оказа, че за отиването и връщането съм преминал с колелото общо 2 300 км в рамките на 36 дни (от 20 юни до 25 юли) с уточнението, че и в двете посоки части от разстоянията пътувах с влак.
- Какво разстояние преминаваше всеки ден, къде нощуваше и как преминаваха дните?
- Средно преминавах по около 80-90 км на ден. Имало е дни, когато пътувах по 60 км, но имаше случаи да минавам и по 120 км. Обикновено пристигах на мястото, което бях определил за преспиване, в следобедните часове, около 15-16:00 часа. Всяка вечер гледах картата и преценявах горе-долу докъде ще стигна. После търсех в различни сайтове информация за къмпинги или за хора, които доброволно предоставят възможност за преспиване на такива като мене. Свързвах се с тях чрез интернет и като получех потвърждение и съгласие, отивах там. Трябва да отбележа, че те са изключително гостоприемни и любезни.
- Има ли нещо, което да ти е направило по-голямо впечатление по време на пътуването?
- Имаше доста интересни неща, но ще разкажа за това, което ме впечатли в Белград, където нощувах при един такъв човек, който доброволно предоставя жилището си. Тръгнахме на разходка и Белград ме впечатли като цяло с красотата и атмосферата си. На едно място видяхме доста хора да чакат на опашка. Попитах какви са тези хора и за какво чакат? Моят домакин ми разказа следната история. Преди години някакъв сръбски бизнезсмен изкупил голяма част от кината в Белград и те спрели да работят. С течение на времето обаче стояли затворени, неподдържани и рушащи се. Хората били недоволни от това положение и под формата на гражданско движение те разбили вратите на кината, събрали средства, направили нужните ремонти и отново отворили киносалоните за прожекции. Така 2-3 пъти седмично се пускат безплатно филми и хората отиват да ги гледат. Точно такъв момент видяхме и ние. В тази история ме впечатли активността на хората да се справят с един проблем сами.
- Може ли да се каже, че с това пътуване си сбъднал една детска мечта и повече такива дълги преходи няма да правиш?
- Донякъде е така. Успях да направя нещо, което си мечтаех като малък. Но и занапред няма да спирам заниманията си с колоездене и отново ще предприемам пътувания по различни маршрути. Харесва ми да посещавам нови места, да се срещам с различни хора, да опознавам забележителностите, както на България, така и на близки и далечни страни.
Георги Дишлянов